Иконом към лорда:

Има два вида топли отношения — едните са, когато си готвите кафе заедно и си замитате следобеда… и другите, когато се обаждате по телефона да кажете „само за минутка“, а накрая и двамата греете от яд.

Има два начина да се управляват жените — единият е с внимание, другият с любов… но тайната е, че и двата начина водят в една посока: към мълчаливото „както искаш“.

Има два начина да спечелиш спор с жена си: или започваш да се извиняваш, докато още говориш спокойно, или просто се преструваш, че не те е грижа — и тогава тя сама влиза в ролята на виновната.

Има два типа мъже. Едните казват „Ще се видим след малко“, другите — „И след това ще ти се обадя…“. И първите са просто такива. А вторите са направо ужасни!

Има две древни професии. Едната е алхимията — и тя поне понякога прави от нищо нещо. Втората е политиката — и там от нещо правят нищо, но с много уверени обяснения.

Има две неща, които не искаш да чуеш за жена си:
1. Бих я уважил…
2. Не бих я уважил…

Има мъже, на които жените им казват „Скъпи“ — и те направо се разтапят. А има и мъже, на които жената им казва „Скъпи…“ (с тъжна пауза) — и той отива да ремонтира нещо, без да знае какво точно.

Има само два начина да се справиш с жените — но никой не ги е виждал на живо.

Има само един въпрос, по който мъжете и жените са напълно единодушни:
и едните, и другите смятат, че другите никога не лъжат… само че не в тяхната посока.

Има само една тайна за семейното щастие — и като я намеря, веднага ще я приложа… като се оженя пак.

Имал гости наш Славчо — англичанин и германец. Завел ги на кръчма с уговорка: всеки да си плати пиенето, което ще си поръча. Англичанинът поръчал уиски, германецът — бира, а Славчо — ракия. Наздравици, наздравици, весело — докато англичанинът се напоил и решил да си ходи.
Отива към бара да плаща, барманът го гледа как се клати и решил да го попързалѝ малко:

Англичанинът се стреснал, поизтрезнял, вдигнал вежди и рекъл:

Барманът вади каквото има под ръка и “реже”. Паднал англичанинът като чувал.
Германецът по някое време усетил тежестта на бирата и също решил да си ходи:

Германецът се облегнал на бара, отмерил спокойно и:

И “клъц” — пак мина номера.
Славчо по едно време също станал:

Славчо се усмихнал широко, извадил си… каквото му е там и го оставил на бара:

Барманът пребледнял:

Имало двама братя — единият милионер, а другият… тъпак.
Тъпакът решил да впечатли едно момиче и я поканил на среща. Милионерът му дал пари и го предупредил:

Тъпакът отишъл. Яли, пили, смях се — накрая момичето го поканило “у тях”. Завела го в спалнята, съблякла се и му казала:

Той погледнал — и взел… телефона.
После се прибрал и милионерът го разпитал:

Милионерът пребледнял:

Тъпакът се усмихнал невъзмутимо:

Имало едно време в Америка…
появила се ламя. Пробвали да я прогонят с газ, с отрови, със сирене от военен тип… че и с най-страшната бомба — атомната.
Ама ламята си живеела безгрижно — излизала си, хапвала си данъкоплатци, усмихвала се и си пляскала с криле, все едно е на разходка.
Паника у политиците. Свикали съвет, викнали президента, раздавали идеи… нищо.
Накрая се появил един българист.
Чул той за едни братя, за една магия, за една златна ябълка и за ламята — някъде в България.
Пратили делегация. Намерили братята и почнали:

А братята:

Братята пак:

Тогава братята натакмили багажа, взели златната ябълка и тръгнали към Америка.
Само след няколко километра пак питат пратениците:

Стигнали пред пещерата. Пак същото:

Влезли.
Един ден — нищо. Два — нищо. Седмица — и ламята не излиза, и братята ги няма.
Американците изпратили военни робот с камера. Какво да видят вътре?
Най-големият брат държи ламята за извита опашка и я “работи” като майстор — сред пот и напрежение.
Средният я е хванал за крилото и я върти като на въже.
А най-малкият… стои до нея, гали я по потното чело и й говори:

Имало едно време един мъж, който редовно си купувал билети от лотарията — всеки път с надежда, че този път ще му се усмихне късметът. Годините минавали, а печалба така и не идвала… докато един ден — най-неочаквано! — мъжът спечелил.
Хвърчил към къщи като с газ до ламарината, бръкнал с трепет в джоба, пуснал ключа в ключалката, влязъл с размах и крясък:

Жената мигнала, въздъхнала с облекчение и попитала:

Мъжът се усмихнал широко, пребледнял от собственото си самочувствие и рекъл:

Имало едно време един мъж, който се прибирал всяка вечер много късно и много пиян. Жена му решила най-сетне да го “поправи” и го изплаши. Облякла се като страшна вещица и се скрила в тъмния коридор, точно да го посрещне, щом влезе.
Когато най-после се добрал до вратата, залитайки през антрето, от тъмното тя изскочила и извикала:

Той я погледнал, почесал се по главата и въздъхнал:

Имало едно време една билкарка. Един ден един мъж я попитал:

Имало едно време едно момиче и едно момче. Учили в една и съща гимназия и си обещали, че като пораснат, ще ходят в един и същи колеж. И наистина — моментът на мечтите дойде… само че мечтите бяха разделени по брегове: момичето го приели в колежа на Изток, а момчето — на Запад.
Двамата се заклели, че любовта им е непоклатима. Само че с времето момичето почнало да звъни по-рядко, а писмата ставали все по-кратки — все едно някой им свивàл страниците.
Един ден на момчето му попаднала снимка. На нея момичето се прегръща с непознат мъж, а в кадъра надпис: „Нов приятел! Да не ме търсиш по телефона — съм заета!“
И тогава в главата на момчето светнала блестяща идея за отмъщение:
изпратило снимката на родителите ѝ с текст „Казах ти, че съм в колеж… ама май не разбрахте кое точно училище е избрал интересът ви!“

Имало едно време трима приятели.

И каква е поуката? Никаква!
Ама и мир няма — все някой ще ти обясни, че точно неговото е най-доброто.

Имало състезание кой ще носи най-много дини наведнъж.
Американеца:

Турчина:

Бай Ганьо: