Из чат:

След 5 минути:

Избрани тостове:

Да пием за голямата страст — една-единствена, ама да е топла!

Избягвайки гнева на жена си, мъж се мушка под леглото. По това време влиза съседът и пита:

Мъжът отвърнал:

Извадки от дневниците на един индианец.
Понеделник:
Изгуби се дъщерята на вожда. Всички воини я търсихме цял ден — от храстите до реката. Намерихме я чак през пет степи. Заведохме я в селото и вожда каза: “За награда… всички да спят с нея!”
Вторник:
Изгуби се дъщерята на шамана. Всички воини я търсихме цял ден — с амулети, песни и чудодейни знаци. Намерихме я чак на върха на планината. Шаманът се усмихна и нареди: “За награда… всички да спят с нея!”
Сряда:
Става каквото стане. Аз се загубих.

Изводът днес:

Извънземните решили да проверят докъде е стигнал човешкият разум и решили да отвлекат по един японец, американец и Бай Ганьо. Затворили ги в отделни бели сфери, дали им храна, вода и по две титанови гюлета, после ги оставили сами.
След половин ден излезли да видят какво са измислили.
Минават първо покрай японецa — храната изядена на части, водата изпита, гюлетата подредени педантично, а той стои и внимателно си ги разглежда, все едно прави научен отчет. Извънземните си казали:

Минали покрай американеца — всичко изядено, водата изпита, а той лежи в средата, подпрял глава на едното гюле, а другото се търкаля свободно наблизо. Извънземните се спогледали:

Накрая отиват при Бай Ганьо. Гледат: водата изчезнала, храната — изчезнала, а гюлетата… няма ги. Нямало обяснение, нямало и следа.
Почудили се и го питат:

Бай Ганьо се усмихва:

Излежавам се днес в леглото, от съседите се чуват шумове, мърморене, тропане по пода… и всичко това само две-три минути. В един момент се провиквам:

Женски глас:

Мъжки глас:

Излезе от печат нова книга:

И първата глава започва така:

Излиза един ден един от работа и гледа на масата бележка:

После отваря хладилника — там друга бележка:

Отива в спалнята и вижда нова бележка:

Писнало му и се развиква:

Обува си обувките да излезе и гледа… бележка на вратата:

Излязох от ваната и се намазах — крем за ръце, крем за лице, лосион за тяло, пяна за коса… Накрая синът ми ме погледна и ме уби с един въпрос:

Измамен мъж отива в цирка на работа. Питат го:

Изморен мъж сяда на една пейка да си почине. До него седи един просяк и му вика:

Мъжът го поглежда презрително:

Изморена съм, нямам настроение. Мъжът ми вика:

А аз му казвам:

Изнервен баща към сина си:

Изпит в казармата.

Изповед на един мъж:

Изповедта на една мъжка майка…
УКАЗАНИЯ ЗА ГАДЖЕТО НА СИНА МИ:
1. Той не е безкрайна банкова сметка. Разписка има, магия няма.
2. Ако влезеш у нас с тоалет, дето прилича повече на реклама, отколкото на дрехи — ще те “обсъдим” само като вариант за бърз изход.
3. Ако видя какво ли не по телефона му — не ми обяснявай, че е “само чат”. Аз не съм “само мама”, аз съм “само съдба”.
4. Помни: ако не ти харесам — това ще ти се отрази лично. Ще те разкарам.
5. И да, разчиташ на късмета ли? Аз имам навика да го изключвам.
6. Той е момчето на мама. Мнението ти влиза в сила чак след като се появи халката. Дотогава си просто “период”.
7. Ти няма да го оправяш, префасонираш или “програмираш”. Той или те приемa, или… правило номер 5.
8. Той е възпитан. Аз съм го учила. Ако искаш да останеш — покажи ми, че умееш да се държиш като дама. Ако ли не — ставaш “урок”.
9. Познавам всички вратички на закона и всички тайни начини да ти развалям настроението, без да прекрачвам сантиметър.
10. И накрая — ако успееш да го подведеш и да стигнеш до халката… тогава ще стане страшно. Защото ще не останеш “гадже”, а ще станеш част от семейството.
И тогава вече ще се казва:
**гаджето на мама… не разпитва.**

Изпратих на мама снимка на моята жена… Тя каза, че ще ми купи кола, само ако успея да я върна на мястото, от което съм я взел.

Изпробвах нов японски метод за отпускане. Трябва да гушнеш нещо, да му се усмихнеш и ако не ти носи радост — край. Изхвърляш го без много мислене.
Та така се разделих с трите стари тенджери, сметката за тока, кантара и всички странни гъделички по сутиена, които никога не са били „в правилната посока“.
Седя си и чакам мъжът ми да се прибере от работа…
Да видя дали ще има нова енергоспестяваща радост в него, че иначе и него ще го пратя в „архива“.

Изразът „Да си поседнеш с детето“ е крайно неправилен и неточен. С дете можеш да тичаш, да пълзиш, да подскачаш, да се правиш на трол, да пееш детски песнички, които не си чувал никога… но просто да поседиш и да не ти се случи нищо—това все още не ми се е случвало!