Идва Дяволът през нощта и му шепне на човека:

А он се размърдва, буди жена си и вика:

Идва Коледа — изненадай приятно приятелката си. Покани я на семейна вечеря и я запознай с… жена си.
После само кажи: “Чудесата са за Коледа, не за търпението!”

Идва Котаракът при Мишо, отваря вратата и го лъхва странен мирис...

Идва при психолога клиент. Сяда и мълчи. Психологът търпеливо чака. Минава час — абсолютна тишина, само часовникът си тиктака. Клиентът става, оставя 100 лева и си тръгва.
На другия ден — същото. Сяда, мълчи, час тишина, плаща и си ходи.
Психологът започва да се чуди и най-накрая го пита:

Клиентът:

Из БГ МАМА:

Из детски писания:

Из дневник:
„Вчера празнувахме рождения ден на тъщата. Изгърмяхме три въздушни възглавници, счупихме две чаши за бонбони и запалихме свещите… А накрая се оказа, че пак сме я обидили — защото ‘подаръкът’ бил без етикет.“

Из дневника на един ерген:

Из дневника на един индианец:
Първа луна: Днес се изгуби жената на Вожда. Търсихме я всички. Намерихме я. Тя беше при всички.
Втора луна: Днес се изгуби жената на Шамана. Търсихме я всички. Намерихме я. Тя беше при всички.
Трета луна: Как така да се изгубя?! Явно пак аз не съм “всички”…

Из дневника на един мъж:

Из дневника на един мъж:
Счупи се тостерът. Кой знае защо точно днес… Сега ще се наложи за 8-ми март да изненадам жената с нова, ама този път — да е до мен, не в кухнята.

Из дневника на младия татко.
1 юни
Ура!!! Роди ми се син! Жена ми вика, че бил „като мен“ — Божке, да не би наистина да изглеждам толкова зле?! Тръгвам да празнувам. Днес съм герой!
6 юни
Сутринта жена ми ме спря: „Край на купоните.“ После ми даде един пакет и ми каза да го нося… ама къде беше сложен — тя не знае, аз не помня. Поне не е експлодирал — засега.
7 юни
Ура!!! Роди ми се син! Трябва да го отпразнувам с приятелите. Жена ми рече: „Първо оправи бъркотията.“ Оправям я. Някой път животът ще ми върне услугата.
10 юни
Непрестанно чистя. Гладен съм като войник, а вместо бой — пелени. О, мила фея, не може ли поне веднъж да дойде спасение в къщи, а не само пазарски списъци?
13 юни
Феята дойде — и донесе още… чорапчета. Все едно кърмим с чорапчета. Започвам да се притеснявам, че бебето ще порасне с еднакви размери на всичко, без да мръдне.
16 юни
Роднините дойдоха. „Много прилича на татко!“ — казаха те. Аз се радвам, жена ми не. Защото според тях трябва да се празнува „още по-усилено“. Аз празнувам — те ми оставят работа.
22 юни
Приятелите дойдоха: музика, бира, смях. Аз не мога да се присъединя, защото „някой трябва да го къпе“. Точно като да има правило: щом има гости, аз съм водопроводчик.
23 юни
Всички си тръгнаха. Казаха, че и двамата ми синове приличат на мен… и „този горе-долу в средата — повече“. Изпаднах в шок, защото моят среден сън никога не става.
28 юни
Женините приятелки дойдоха. Взеха бебето от ръцете ми, за да „го опознаят“. Най-накрая — малко време без работа. Отидох да оправя нещата. Върнах се… и те пак ми казаха: „Той е като майка си.“ В този момент разбрах, че нямат дневник — имат спорт.
2 юли
Жена ми излезе до магазина. Синът реши, че е време за приключение: напика ме и избухна. Не посмях да го преобуя веднага, защото се превърна в артист на водните балети. Сешоарът помогна. Жена ми се върна, гледа ме мълчаливо… и заши яката. Сега поне имаме нова „модна линия“: татко — самоделно.
6 юли
Купих му подарък: радиоуправляем танк. Засега той още не може да управлява, но аз ще се погрижа. След това ще му купя и още — сигурно ще разбере, че танкът е най-добрият начин за тренировка на търпение.
12 юли
Учих се да пера бодита. Получи се. Жена ми ме похвали и — като награда — ми даде да пера и ританките. Започвам да мисля, че моята награда е просто допълнителна работа с опаковка от любов.
16 юли
Синът спа ужасно. Будеше се, плачеше, ние го носихме цяла нощ. Утрото дойде… и аз най-накрая тръгнах на работа. Поне там никой не ме пита „защо пак си мокър“.
20 юли
Докато перях, ми хрумна гениална идея: да прикачим единия край на маркуча към бебето, а другия да го пуснем в тоалетната — да пестим памперси и време. Жена ми не прие иновацията. Нито я разбра. Само каза: „Криво ти е мисленето.“
Аз: „Не, криво е въображението ти.“
27 юли
Научих го да „насочва“… или той насочи мен. Успях да се отдръпна, но жена ми каза: „Ти ще си чистиш пердето.“ Радвам се, че още не е видяла колко боядисахме тапетите в стил „моите мечти“.
1 август
Синът май усвои целта. Днес уцели котката — право в муцуната. Аз се радвах, докато не видях, че после обля и телевизора, и новото списание на жена ми. Аз отскочих два пъти. За трети път жена ми вече гледаше, а погледът ѝ беше като доказателство: „Виновен си ти… с новия модел танк.“

Из женски форум:

Из женски чат:

Из живота на деловата жена:

Из лекарски доклад:
„…Пациентът починал по време на изследването, което потвърди, че е починал…“

Из мислите на една майка:

Из писмо до вестник:
„Всичките ми приятелки вече са в брак и имат деца, а аз — ей такава будала — всеки ден ходя на работа. Какво да се прави, явно още не съм решила на коя дата да раждам!“

Из писмо до един мъж:
„Ако мислиш да ползваш жена ми, моля те поне си плати половината от тока и водата — да знам, че поне не си безплатен.“

Из признанията на един мъж: