И в ада се надявам на познати — поне да има кой да ми каже къде се намира тоалетната, че не ми се започва с термостат и нови правила.

И да го запомниш, мамо: когато едно семейство се разпадне, не е виновен само мъжът. Виновни са двамата — мъжът и свекървата… защото тя обича да “помага” толкова активно, че накрая остава само една домакинска работа: развода!

И да живеете на 100 метра от морето, жена ви ще каже: „Е, това не е море…“ и ще ви повлече на другия край на града, щото там „било по-истинско“.

И да знаете, че жените са по-щедри от парите — ако дадете парите на жена си, те ще се харчат веднага, но тя ще остане с вас… а даже понякога ще ви върне и сметката.

И да уточним пак — всяка, която хареса поне две мои публикации в рамките на 2-3-5-10 часа, я приемам за потенциална снаха. Тая година късметът си работеше по график — попадна ми! Само дето аз се правех на недостъпна, ама после се оказа, че при мен “късметът от питката” не е за година, а направо за бъдеща сватба… и като се почне — деца да не останат на сухо!

И доведе брат ми, първородният син на фамилията, вкъщи не съпруга, а съпруг. Седим всички около масата и мълчим, като на погребение.
И после баба каза:

И каза Бог: „Да бъде светлина“ — и стана светлина, и видя, че е добро.
И каза Бог: „Да бъде човек“ — и създаде Адам, и видя, че е добро.
И каза Бог: „Да бъде жена“ — и погледна Бога в огледалото… и рече: „Добре де, ще го направя малко по-скъпо, но после да не съм аз виновен, че се разправят с метъра!“

И казвам аз на гостите:

А синът ме поправя:

И ми вика той:

И моята ми вика:

Викам й:

И не забравяйте, докато сте при любовницата, мястото до жена ви временно е освободено — служебно, за кратко, до връщане на титуляра.

И обеща Бог, че на всеки ъгъл ще има хубави и послушни жени... И после се намръщи, че като направи Земята кръгла, накрая се оказа, че и „всеки ъгъл“ е в един и същи маршрут.

И си живееше принцесата щастлива — от щастие чак прехласната: ходеше по заведения, излизаше с приятелки, правеше каквото си иска, без някой да я пита колко е платила и защо сервитьорът гледа като “тая защо поръчва всичко двойно?”.
Ама дойде принцът и почна: готвене, пране, чистене, лъснати подове до блясък… после едни “само така става” и едни угаждания от типа “ти мама го правеше по-вкусно, принцесо”, па по това време и консерви — ама замаяно, като че ли някой е объркал бурканите с магии.
Да ти е*а приказката! Само сватба — и край на свободата.

И слепецът понякога пресича улицата — не че не го виждат, а че всички се правят, че и те са слепи, за да не им треперят нервите!

И така, Световното по борба — финал, две срещи… и една истинска трагикомедия.
От другата страна излезе един такъв огромен борец — направо планина с ръце. Четирикрил гардероб, жив ужас, метална сила. А срещу него — кльощавичък, все едно е забравен в коридора на съблекалнята. Категория: „муха“. Тънък като вестник, но по някакъв начин — добутал до финала: веднъж по точки, веднъж заради отказ, и трети път… ми ти е ясно как, като че ли всичко срещу него пак е решило да се откаже, само не той.
И финалът почва. Грамадният го прегръща, сгъва го като матрак, и го завързва в морски възел — стегнато, чисто, професионално. Публиката вдига шум, коментаторите започват да се карат кой е по-възхитен… и единственият, който не издържа, е треньорът на кльощавия.
Излиза треньорът извън залата, отива до тоалетната, понаплисква се, разтърсва се, връща се — и каква изненада: неговият човек е победител. Златото — при мухата.
Треньорът в съблекалнята, все едно ще удари стената от яд, само пита:

Кльощавият поглежда настрани, свива рамене и вика:

Треньорът замръзва:

Малкия се усмихва:

И този обед мама пак беше в кухнята и кърмеше тризнаците — Пено, Гено и Тимо. И този обед Пено вече беше приключил, но Гено само гледаше и си чакаше реда… като опашка на касата: „Айде, давай, аз съм следващият!“

И той ѝ каза:

И тя ми вика:

И като свърша, вика:

И, жено, помни… всяка крачка надолу е малка стъпка към дупето ти — към леопардовия клин.

ИЗВАДКИ ОТ ДНЕВНИКА НА ДВЕГОДИШЕН
08:10 Реших да си направя сам „закуска“. Намерих мед. Страхотно! Мама се разсърди. Забранили ми меда.
08:30 Взех лъжичката на баба и реших да я „полирам“. Уж само за малко. Набиха ме по ръчичките. Забранили ми лъжички.
09:00 Опитах да си подуша чорапите. Миришат си… интересно. Натупаха ме по дупето. Забранили ми миризмите.
09:20 Изсипах водата от чашата на масата. Беше като море. Мама: „Не!“ Татко: „Ай-ай!“ Забранили ми морета.
10:05 Запалих свещичка с кибрит. Било празнично. Не беше. Забраниха ми кибрит.
10:30 Разрових шкафа за чорапи. Намерих ключове, но не ги ползвах по предназначение — просто ги въртях. Мама се кара: „Ключовете не са играчка!“ Забранили ми ключове.
11:00 Пих сок от чашата на татко. Оказа се, че е „за пораснали“. Натупаха ме по дупето. Забранили ми сокове.
11:15 Пих пак. Същият. Само че вече беше „опасно“. Забранили ми повторения.
11:40 Реших, че диванът е направен за шоу — и му направих декорации с флумастери. Мама каза, че „не се пише по тапетите“. Забранили ми тапети.
12:10 Потърсих котката. Не я намерих, ама намерих брашното. Като сняг. Забранили ми „сняг“.
12:45 Отворих хладилника и гледах вътре като в телевизор. Едно време… после ми забраниха и телевизора, така че как да гледам?
13:10 Време за обяд. Ядох супата с ръце. Била „нехигиенична“. Натупаха ме по ръчичките. Забранили ми ръце.
14:00 Легнах да почина. Не ми се спеше, но излезе важно: забранили ми да не спя. А като не спим, защо са ни дали живот?
15:00 Мислих. Мислих много. Изведнъж осъзнах: забранили са ми всичко.
15:05 Тогава аз единственото, което ми остана, е… да живея.
И като живея — ще ми забранят и това.