Жената вече 20 минути чете нещо в телефона си. Мъжът ѝ:

Жената винаги ти прощава, ако се прибереш пиян — все едно е “нормално”. Но ако си сит… край. Да се надишаш до акъла — може, къде ли не. А да се нахраниш добре — само ако е по нейната покана.

Жената все ми казва, че съм „женен за тениски“ — щом ги сменя, сякаш сменя сезона. Аз веднъж ѝ върнах жеста и сложих нейната рокля за шега… и тя веднага:

Жената днес ме пита:

Жената е в леглото с ненаситен любовник, когато изведнъж се връща мъжът. Жената му шепне на любовника:

Любовникът въздъхва и казва:

Жената е в цикъл.
Мъжът:

Жената е като килим. Ако я разпънеш като хората, може да върви години наред, без да се мръщи. Какво е общото между мъжа и килима? От една прахосмукачка може да се “изправи” и да си помисли, че всичко е минало.

Жената е слабо, беззащитно същество… поне докато не разбере къде е дистанционното. Тогава става истински командир: тишина, без спорове и „аз само погледнах“.

Жената е чудото на божествените противоречия: според нея нещо е „само за минута“, но изчезва на същото това място още цяла седмица.

Жената единствено на модата се подчинява! На съпруга си — никога!
Той казва: „Облечи се топло!“ — тя отвръща: „Модата вече е в студения сезон!“

Жената зад волана е като мрежа за паркинг: ти я търсиш с часове, а тя те засича за секунди.

Жената знае всичко за децата си: кога им е зъболекарят, в кой клас кой кого „харесва“, кои са им най-добрите приятели, какво точно искат за закуска, от какво се плашат и какво тайно си мечтаят.
Мъжът само има обща представа, че в дома им живеят едни дребни същества… и че понякога му връщат обувките с „разписка“ в торбичка.

Жената има две важни мисии:

Защото така поне винаги има “за какво” да си говорите.

Жената има две важни мисии:

Жената има две задължения към мъжа:
1) Да го успокоява, когато е ядосан.
2) Да го ядосва, когато е прекалено спокоен — за да не му стане скучно.

Жената крещи:

Мъжът спокойно:

Жената към мъжа си:

Жената към мъжа:

Жената към мъжа:

Жената ме изостави с трима невръстни — големият син е на 7, дъщеричката на 4, а най-малкото вече е на 3 седмици. Кажете ми какво да правя, докато тя си пие кафето в кухнята?
Аз през това време вече започнах: единият ми пита домашно, другата иска сладолед, а третият само гледа виновно—явно са ми възложили мениджърска работа.