Жената много обича ролевите игри — не спира да си играе лекар! Всеки път вика: „Пациентът ще се оправи… стига да си даде извинение на възглавницата!“

Жената може да влезе в истерия от най-малката дреболия — например от това, че мъжът е казал „айде“… вместо „скъпи“.
А мъжът може да изпадне в истерия от всяка жена — например когато тя каже: „Нищо ми няма…“

Жената може да ти съсипе апетита още преди да опиташ гозбата — докато ти обяснява как “нищо особено” не е направила.

Жената на Пешо беше същински ангел… Като се върнеше от работа, нищо не се чуваше от Пешо — защото тя вече беше свършила всичко. Тя — оправила децата, прегледала им уроците, прибрала, изчистила, изпрала, сготвила, изстудила бирата в хладилника, пуснала едно „само за минутка“ на комшийката, че да се чуят… и накрая отскочила до съседа да му каже, че „утре ще се оправим“!
А Пешо седнал, погледнал часовника и въздъхнал:

Жената на болния пита доктора:

Жената на слепия защо се гримира?
Защото като той не вижда, поне да не виждат всички останали!

Жената не е нужна на мъжа само да му вярва — тя е нужна и за да го поддържа, когато той се съмнява в себе си. Е, в интерес на истината… за някои други дреболии също.

Жената не иска много от един мъж — само една добра дума, една топла прегръдка и… после да не спори, а да носи списъка в магазина!

Жената поднася обяд и се разлива със салфетки целия в сос.

А мъжът:

Жената редовно ми казва: „Сложи си тениска“ — аз си я слагам.
Аз веднъж си рекох: „Абе, ще е забавно“ и облякох нейното яке. И веднага тя:

Жената рови в гардероба си.

Жената се качила на стълба да сменя лампата в хола, а мъжът си гледа мач. Жената:

Мъжът:

Жената се прибира и казва на мъжа си:

Мъжът пребледнява:

Жената се прибира след работа малко по-късно от обичайното. Мъжът я пита:

Той я огледал внимателно, а после казал:

Жената се прибрала вкъщи след командировка. Още на другата вечер започнал скандалът:

Мъжът, като гръмнат, попитал:

Жената сервира кафето на мъжа си, който чете вестник в креслото. След първата глътка мъжът, изнервен, се изправя и избухва:

Жената си била като Пепеляшка — разхожда се все едно никой не я забелязва, защото всички я подминават. Но един ден видяла магазин за дрехи и влязла, само да си погледа.
Грабнала един костюм — целият везан, лъскав… ама сакото било на един номер, а панталонът — на друг. Платила си го без да се замисля и си тръгнала.
Като се прибрала, извикала на майка си:

Майка ѝ я погледнала:

Пепеляшка:

Жената си купи голяааама ютия! Седя и си мисля: „Голяма риза ли ще изгладя… или голям бой ще стане!?”

Жената слага децата да спят:

Баща му, тихо под мустак:

Жената спи и сънува, че е с любовника. Събужда се с писък:

Мъжът веднага се метва през терасата, хвръква и си мисли: