Един рибар карал яко и замятал въдица, все едно морето му е длъжно. Ударил котка на пътя. Съвестта го зачоплила и се върнал. Котката била в безсъзнание, но жива. Той я сложил в чантата. Занесъл я вкъщи. Налял й вода. Пръснал и ѝ трохички. И заминал да си лови риба.
След малко котката дошла на себе си. Огледала се, примижала, и разплакана казала:

Един рибар се прибрал вкъщи и спипал жена си с друг мъж. Разговорът започнал остро, а той и казал:

Като останали насаме, любовникът го погледнал и отсече:

Онзи се изчервил:

Рибарят се замислил, помислил и накрая рекъл:

Любовникът преглътнал и казал:

Те извадили въдиците, отворили прозореца и започнали. Изведнъж — гръм, трясък, после двамата паднали като чували. Жената тичешком влязла, огледала ги, поклатила глава и спокойно вдигнала телефона:

Един рибар хванал златната рибка.

Целунал рибката и я пуснал.
Прибрал се вкъщи и още на прага викнал:

Жена му сипала. Седят и гледат как рибарят почва да „яде“ — ту от едната, ту от другата купичка, все едно е вкус.

Тя отплеснала една лъжичка — и хоп: вярно било каймак. Та рибарят си хапвал, жена му си хапвала…
На петия път рибарят сложил лъжицата точно в своята купичка, доволно примляскал и щял да сръбне още, когато жена му протегнала своята и попитала:

Един рибар-маниак се оженил за втори път. След месец отишъл на реката — ама като го видели приятелите му, направо онемели: пребит, със синини, обинтован цял.
Сядат до него и го питат:

Той въздъхва, поглежда в далечината и едва-едва им разказва:

Тя пак: „Къде беше?“ — „На риба, как къде!“
Трети път: „Последен път те питам… къде беше?“
Аз пак: „За риба!“

Един рицар се готвел за кръстоносен поход и викнал най-добрия си приятел, като му рекъл с важен тон:

Рицарят се качил на коня и препуснал към армията, далеч от замъка. След няколко часа спрял да си почине и видял на хоризонта друг конник да се задава бързо. Приятелят му, разбира се… или поне така си мислел, та рицарят веднага сложил ръка на дръжката на меча.
Когато конникът приближил, се оказало, че това е най-добрият му приятел. Рицарят отсвирил:

Онзи се усмихнал и отвърнал:

Един се буди в съня си:

Един се возел сутринта в рейса. По едно време, като се разминали на спирка, усетил шепот в ухото си:

Нашият се опитал да се извърне, ама навалицата била като в буре — не могъл да види кой му говори.
Вечерта се прибрал и строго попитал жена си:

Тя се разтреперила и се хванала за гърдите:

Завалията се успокоил. На другата сутрин пак скочил в рейса — пълен до тавана. По едно време пак му шепнат в ухото:

Един се връща от лов.
Среща го приятел.

Един се върнал от плаване, влязъл в къщи и що да види — бебе.

Един се оплаква на приятел:

Един се оплаква на приятел:

Един се оплаква на приятеля си:

Един се оплаква на приятеля си:

Един се оплаква:

Един се оплаква:

Един се прибира от командировка и разбира, че жена му му е изневерила.

Един се събужда сутрин и вижда до себе си някакво чудовище в леглото.

Оня се вгледал, премигнал и казал:

Един се хвали:

Един седемдесетгодишен граф се оженил за двайсетгодишна девойка. На първата брачна нощ той влязъл тържествено при младата си съпруга и рекъл:

Последвало бурно веселие. После графът излязъл, доволен.
След половин час — пак влязъл:

И пак всичко продължило, както си му е редът. Отново се оттеглил.
Процедурата се повтаряла до зори, без да има край. Та към пет сутринта графът пак цъфнал пред жена си:

Булката го прекъснала разсеяно:

Графът се плеснал по челото и въздъхнал:

Един селянин отишъл в града на пазар и си купил чувал с картофи. Ходил, пазарувал, пък като се стъмни, тръгнал да се прибира. Минавал през центъра и видял кино — светнало, хора, шум… рекъл си: „Айде, да хвърля едно гледане, после картофите ще ги мисля.“
Отишъл към входа, ама на вратата му рекли: „Без храна и без багаж вътре!“ Човекът се почесал по главата, помислил и… скрил чувала с картофите в панталона. Пуснали го в киното, настанил се, филмът тръгнал.
Само че картофите започнали да се надигат и шават под него — човекът се мъчил, местил се, ама не ставало. Накрая му дошло до гуша и извадил единия край картоф, да го „успокои“ на спокойствие. След минутка жената до него пребледняла и припаднала.
Завели я при доктор. Лекарят я пита:

Тя: