Семейни
Един пънкар влиза в автобуса и сяда на първата седалка до една баба. Още с качването си я заглежда и ѝ подвиква нещо от сорта на „ей, бабо, има ли място за…“ — ама бабата го срязала: никакви истории, не иска, не може, край.
Писнало ѝ и на следващата спирка станала, слезла. Само че шофьорът чул какво са си говорили и решил да се включи, уж „да помогне“ на пънкара:
Слушай, момче… ако толкова държиш да я „убедиш“, има начин! Всяка вечер в десет и половина ходиш да си прибираш хляба — искаш да я впечатлиш? Обличаш се като светец. Молиш се тихо… и работата ще си дойде сама.
Пънкарът послушал. Преоблякъл се като светец, отива вечерта по часовник, застава пред вратата на църквата и почва:
А бабата (уж разбрала „какво е светецът“) го погледнала и казала:
После, като свършил, решил да се изцепи и да я унижи — свалил маската и викнал:
А бабата, без да се стресне, махнала и нейния шал и се развикала: