Един турчин не се чувствал добре и отишъл на преглед при приятеля си лекар. След куп изследвания лекарят му казал, че е болен от рак и че ще го няма след 2–3 месеца. Турчинът събрал приятелите у дома и им казал, че има СПИН и че ще умре.
Лекарят, като чул за лъжата, отишъл веднага при него и го попитал:

Турчинът въздъхнал:

Един фермер така по чудо се спасил от огромно наводнение в Охайо. После не спирал да обикаля и да се хвали как точно се е измъкнал „чудодейно“. Минали години, умрял и се озовал на оня свят.
Свети Петър го посрещнал и казал:

Фермерът подскочил:

Свети Петър извикал всички. Фермерът застанал начело и тъкмо започнал да отваря уста…
Свети Петър се навел и тихо му прошепнал:

Един фермер чука на вратата на съседа. Отваря деветгодишният му син.

Фермерът си почесва брадата, мърмори нещо под носа и притеснено казва:

Момченцето се замисля и отсича:

Един французин се оказал затънал в снега в Сибир. По едно време минава един якут, и французинът започва да се моли:

Якутът се замислил и казал:

Французинът стиснал зъби, извадил кураж и свирнал, треперейки от студ.
Якутът го гледал известно време, после се обърнал да си ходи, усмихнат.

Един хипи се прибира през нощта след адски купон — толкова отпушен, че свети като неон. Тътрѝ се през полето, върви, върви и изведнъж един от ефектите го удари: получава си ерекция.
Озадачава се той: оглежда се — наляво, надясно, докъдето му стига погледът… само тикви. Никакви хора, никаква светлина, само тиквени полета.
И си вика: „Е, тиквите са меки… пък и са си мокрички отвътре… ами няма кой да ме види…“
Взема една по-хубава тиквичка, пробива дупчица, и точно когато нещата тръгват по най-правилния начин, наблизо минава патрулка. Полицаят го вижда и му вика:

Хипито пребледнява, стресва се и изстрелва първото, което му идва наум:

Един художник отива на изповед в църквата:

Отче се замислил, въздъхнал и казал:

Един цар имал три дъщери и решил да ги „уреди“ с една-единствена изпитания. Дал им по един лък и една стрела и казал:

Най-голямата дръпнала тетивата, стрелата литнала… и паднала в едно Златно царство при принц, дето дори усмивката му била от благороден метал. Дворецът — цял злато. Тя се омъжила.
Средната също — стрелата паднала в Сребърното царство, пак при принц… същата история, само че със сребро. Дворецът — сребърни колони, сребърни огледала, сребърни гвоздейчета дори. Омъжила се.
А най-малката… стрелата й не паднала в царство, а право в блатото. Обикаляла, търсила, докато накрая я намерила в устата на един жабок.
Била чула, че принц бил превърнат в жабок от зла вещица. И казала:

Навела се, целунала жабока… нищо.
Целунала втори път… пак никакъв ефект.
Целунала трети път… пак — същото жабешко мрънкане.
Тогава жабокът се пооправил, погледнал я в очите и проговорил с човешки глас:

Един царски син трябвало да целуне една жаба, за да стане тя принцеса, точно както е в приказките.
Той се приготвил, уму-му, чак се пребледнил от романтика… и накрая рекъл: “Е, ще я целуна!”
Целунал жабата първи път — нищо.
Целунал жабата втори път — пак нищо.
И третия път, като я притиснал по-смело, жабата се обадила:
“Квак… квак… много си мил, ама аз съм на тъмно, квак. Ще ми трябва една лампичка… квак, или поне огледалце, квак!”

Един циганин станал на 11 години и родителите му му дали банкет, щото вече почнал да се закача с момичетата на съседите.
На веселбата всички викали, пеели, яли, пили — ама към края един стар циганин се надънил и се обърнал към момчето:

Момчето се смутило и отвърнало:

Един човек беше на работа в Австралия доста време и когато се върна, носеше със себе си коала. Събра се с приятелите си и те почнаха да го разпитват:

В този момент коалата, която стоеше на рамото му, се обърна към всички и каза:

Един човек все ходил на лов за дивеч, ама все се връщал с празен чувал. Накрая, по едно време, случайно се натъкнал на дядо Митко — прочутият ловец в района.
Човекът се приближил и му рекъл:

Дядо Митко се усмихнал:

Човекът замълчал, па пак:

Дядо Митко се засмял:

Един човек дълго се мъчи да разбере какво е Бог и все го пита:

Накрая човекът с надежда:

Един човек забравил таблета си вкъщи. Вечерта се прибрал и почнал да чете съобщенията, които жена му му била пратила.
Първото:
„Скъпи, ако можеш, обади ми се веднага! Имам да ти казвам нещо важно. Целувки! Мира.“
Второто:
„Не се притеснявай, вече те открих — само да знаеш, че не е много трудно човек да се досети къде си. Жена ти.“

Един човек закъсал на пътя и стопирал. Спрял му някой, ама рекъл:

А закъсалият:

Пробвал човекът, харесало му и го взел до града. Прибира се, жена му изтръпнала:

А той спокойно:

Един човек звъни на брата си и му вика:

Минава малко мълчание и се чува притесненият, умислен глас на брат му:

Един човек изведнъж станал милионер и го хванали за кратко интервю:

Един човек имал един папагал в града и нямало къде да го пусне да си приказва. Решил да го заведе в парка, ама по-тихо — да не пречи на никого.
Тръгнал по алеята за кучета с папагала на рамото. По едно време изкочи полицай и взе да го гледа подозрително:

Един човек минава край детската градина и си говори сам: „Тия деца все нещо…“ А отзад изведнъж сирена — патрулка, светлини, свири му, да го спре. Той се обръща, оглежда, кимва и си продължава напред. Патрулката го блъсва.
След три седмици той се прибира от болницата. Сяда в кухнята, жена му слага чайник на котлона и му пуска вода да се успокои. По едно време чайникът засвирва. Жената влиза, гледа мъжа си — взел една тояга и почнал да удря чайника като бесен.
Жената:

Той:

Един човек много си падал по хубавата мацка от другия вход. Всяка вечер, като минавал под прозореца ѝ, я зяпал и му теквали лигите… ама не знаел как да ѝ свали. Вика: “Айде да я почна, ама как, бе?”
Една вечер го спира приятел в кръчмата:

А ти: “ХАЙДЕ ДА СЕ ЗАБЪРКАМЕ!”
Човекът светнал от акъл, взел един гълъб, боядисал го розов, качил се наблизо и минал под прозореца ѝ. Мацката го видяла и му се развикала:

А той, като се прежулил в главата:

Един човек на вилата си гледа как съседското дете се е покатерило на неговата круша и започва да бере крушите му. Отива под дървото и му вика:

Детето го поглежда нагоре и казва: