Еволюцията на една майка след първото, второто и третото дете.
**Дрехи:**
1-во дете: Ставаш бременна — и още същия ден поръчваш дрехи “за бременни”, сякаш коремът ще ти се разпука от радост.
2-ро дете: Носиш си старите дрехи… докато не започнат да се молят да ги смениш.
3-то дете: Дрехите за бременни ги носиш и когато не си бременна. Просто тялото ти вече е решило, че така е удобно.
**Име:**
1-во дете: Четеш книги, правиш списъци, звучи ти всичко като сериал — “ще обсъдим ли вариантите?!”, “а ако е друго?!”. И накрая с една молитва избираш.
2-ро дете: “Имаме една леля Пенка…” — и да, някой все пак трябва да се оправдае пред рода защо не носи нейното име.
3-то дете: Отваряш книгата на случаен принцип, бучваш и готово: “Стамат — идеално.” Не пипаш повече, че шансът за смисъл си е ограничен.
**Подготовка за раждането:**
1-во дете: Правиш курсове, дишаш като олимпийски плувец, четеш “как се преживява” и “как се усеща”.
2-ро дете: Подготовката е: “Миналия път работи, значи и сега.”
3-то дете: Още в първите болки — “епидурална, че да не ми губи времето никой.”
**Дрешките за новороденото:**
1-во дете: От момента, в който знаеш пола — всички се питат кои точно бодита, шапчици и “перфектния” цвят искат.
2-ро дете: Проверяваш да са чисти и само изхвърляш онези, които са се поизносили от първата световна война у вас.
3-то дете: “Ама момчетата могат ли цикламено?” — и после все пак става цикламено.
**Притеснения:**
1-во дете: При всяко закашляне, хълцане или чудене — тичаш да гледаш дали бебето е “окей като статистика”.
2-ро дете: Отиваш да го гушнеш точно когато започва да заплашва да събуди първородното — да не стане социален инцидент.
3-то дете: Учиш 3-годишното как да пусне музикалната кутия/люлката… за да се унесе бебето и да не те убие с последващи въпроси.
**Занимания с бебето:**
1-во дете: Плуване, йога, гимнастика — всичко “за бебета”. Ако има учебник “за бебета”, вероятно ще го прочетеш.
2-ро дете: Гимнастиката е достатъчна. Повече “бебе” вече не се побира в бюджета на нервите.
3-то дете: Разходка до супера или смяна на гуми — “абе и това е развитие.”
**Вечери без бебето:**
1-во дете: Звъниш 5 пъти, за да чуеш “да, диша”.
2-ро дете: Оставяш телефон на детегледачката, за да може тя да позвъни… ако има проблем. (Някой друг трябва да е нервен.)
3-то дете: Оставяш инструкция: звъни само ако има кръв или ако някой е решил да изкара костите навън за реклама.
**В къщи:**
1-во дете: Втораш се в “това ангелче” — сякаш ако мигнеш, то ще се превърне в глобална трагедия.
2-ро дете: Целият ти живот е мисия “да не пострада новороденото от първородното”.
3-то дете: Всеки ден се опитваш да се скриеш някъде. Не от бебето — от другите две.
**Хранене:**
1-во дете: Само био, без захар, пасирано, пригодено за бебета — да не се случи “грешната молекула”.
2-ро дете: “Крадe от чинията” е окей, стига да не се задави — тоест в рамките на разумното.
3-то дете: Ако се пробва да яде от храната на котката — това си е проблем на котката. Пазарна икономика.
**Мебелировка:**
1-во дете: Защитяваш всичко — остри ръбове? няма. контакти? заключени. препарати на високо? да, като мисията “майка”.
2-ро дете: Контактите са покрити. Ако се удари веднъж или два — поне ще научи.
3-то дете: Моторната резачка и инструментите са част от холната гарнитура. “Който се пази — спи добре.”

Египетски фараон диктува на каменоделци величествен надпис върху пирамида:

Един Бухал се разхождал из гората. Както си летял, кацнал до едно дърво и чул как под кората цъка нещо — БУХ-БУХ. Приближил се бухалът и го попитал:

От кората се показала една мишка и казала:

Мишката се изправила гордо и отвърнала:

Един КАМАЗ се чудел по ауспуха. Минал покрай него един ЗИЛ и го пита:

Един адвокат бил изпълнител по завещанието на покойник мултимилионер и трябвало да издири далечна племенница, за да й връчи огромен дял от наследството.
Полицията обаче нищо не открила, та адвокатът се обърнал към частен детектив.
След две седмици му звъни детективът и адвокатът едва издържал да не пита веднага:

А детективът спокойно:

Един арабин среща друг в пустинята и му вика:

Един баба от години с Алцхаймер в напреднал стадий целият трепери, та чак едва си държи чашата. Отишла в квартален публичен дом.
Мадамката я видяла и се разсмяла:

Мадамката, виждайки я че няма оправяне, прибрала парите от ръката й и я пратила на втория етаж:

Бабата радостна тръгнала нагоре, но се влачила и треперила като лист на вятър. След цяла вечност стигнала, почукала. Отвътре й отворили и влязла.
Момичетата, като я видели, се скъсали да се смеят. Едната едва успяла да пита:

Бабата не се обидила, а направо се проснала на леглото — и то като подскочило. Момичетата още повече се хилят.

Момичето направило каквото й казали — и ръката изведнъж престанала да трепери.

Така я стегнали цялата — и тя вече не треперела нито миг. Тогава бабата се ухилила, обърнала се към петата и рекла:

И щом седнала, бабата се провикнала към всички:

Един баща завел синчето си на психолог. Психологът почва да го разпитва:

Хлапето се обръща към баща си, изумено:

Един баща имал един доста глупав син. Решил да му се скара, та дано спре с тъпотиите:

Един баща имал много досаден син. Рещил да му се скара, дано най-сетне спре да прави глупости:

Един баща имал трима сина… ама за това научил чак като го викнали в „Съдебен спор“ — понеже всеки си мислел, че е единственият наследник.

Един баща се разхожда със сина си и по едно време синът го пита:

Бащата въздъхва и казва:

Един беден младеж бил лудо влюбен в дъщерята на мултимилионер. След дълги колебания най-накрая се решил да поиска ръката ѝ.
Майката го изгледала и без церемони попитала:

Той смутено отговорил:

Майката въздъхнала и го погледнала съчувствено:

Тогава милионерът се обадил от кухнята:

Един бездомник стои пред заведение „Крал Марко и мечката“. Излиза сервитьор и той я моли за малко храна.

Той постоял, постоял, после се отдалечил. Като минавал пак пред заведението, сервитьорката го застига:

Един бере гъби в гората, накацал се в едни храсталаци — гъби бол, бере и си вика: „Е, днес ударих джакпота!“
По едно време от другата страна се чува тропот и от шубраците изскача една баба с кошница и ножица в ръката.

Младият се стъписва:

Един бизнесмен имал страшно красива жена. Един ден разбрал, че му изневерява. Вдигнал си ръцете, купил билет, сменил бизнеса, града — всичко — и за нула време наел цял апартамент на 27-ия етаж специално за “една жена”. Оставил й всичко необходимо, даже и списък с продукти, и заминал на командировка.
Върнал се по-рано — и какво вижда: на прага му — мъжки обувки.
Влиза, започва да обикаля като по сигнал — в банята, в спалнята, в кухнята… Накрая се тръшва на терасата и гледа: някакъв тип се е хванал за парапета и виси като акробат.
Бизнесменът го хваща за “спасяването” — почва да го удря през пръстите с чук, човекът пада право в храсти, но щом не е умрял, нашият вече не издържал и му хвърлил отгоре хладилника.
Типът се спасил, а бизнесменът — от радост, че е “прекратил” аферата — получил инфаркт на място и отишъл в рая.
Св. Петър погледнал и почнал да разпитва.

Бизнесменът разказва как го хванал, как удрял, как хвърлил хладилник.
Св. Петър кимнал и пита втория.

Св. Петър се обърнал към третия.

Един богаташ си купил “умна” пуйка за 20 000 долара!
Пуйката била говореща, истински рядък екземпляр. Един ден богаташът се прибирал в кабинета и тъкмо си седнал, когато му звъннали по телефона:

Богаташът се изпотил, но решил да не се излага. Казал:

Вечерта вдигнал жена си и децата, и почнал да ги разпитва:

Отива при децата:

Пуйката гледала виновно, и богаташът казал:

Разпънал пуйката пред иконата и я оставил три дни. На четвъртия пуйката се обърнала към иконата и попитала:

Пуйката въздъхнала и отвърнала:

Един боксьор си хванал една балерина. Завел я в тях и започнал да я съблича. Съблякъл я до коленете и казал:

Балерината мълчала. Той продължил и я съблякъл цялата. Тогава се обадил:

Балерината го погледнала и казала:

Един болен, току-що преживял тежка коронарна операция, спечелил от тотото джакпот — 3 000 000 лева. Никой не дръзва да му каже — всички се страхуват, че новината може да го “довърши” на място.

Отива лекарят при човека и го пита:

Лекарят се строполи на пода.

Един борец толкова я разпитвал майка си как се е появил на бял свят, че накрая тя изкряскала и ядосано: