Дъжд. Кал. Айше и Манго седят в каруцата. Отзад им се търкалят хора, все по-големи и по-големи—най-отпред най-едрият, след него още един, после две дребни сестрички, и така чак до дванадесет. А на ритлата, най-отдолу, се е качило най-малкото циганче и се поклаща като на люлка.
Каруцата дръпва рязко и — *хвърчи* — най-малкото циганче пада право в калта и започва да реве като сирена.
Манго се обръща към Айше и казва:

Дъждовен ден с гръмотевици и вятър:

Дъждовна вечер, вятър и гръмотевици:

Дългият ергенски живот си има и добри страни. Например, като най-накрая се ожениш, брачният живот ти се струва като вечно продължение… защото вече си свикнал да живееш сам, без да правиш нищо в двойка.

Дълго мислих какво да подаря на мъжа ми за рождения му ден. Парфюм? Банално. Чорапи? Още по-банално. Купих му билет за релакс в спа курорт… Само че като го поканих да дойде с мен, се оказа, че той вече е почнал да почива — от самото обаждане!

Дълго обикаляш и търсиш къде да паркираш — накрая намираш някое „горе-долу става“, паркираш и си доволен, че най-сетне приключи. Тръгваш към дома… и докато вървиш, виждаш точно до входа едно идеално място — направо перфектно.
И така е и с женитбата: докато се „уточняват условията“, търсиш, чудиш се, накрая взимаш „приемливото“… и като стане, изведнъж осъзнаваш, че до теб е имало „идеалното“.

Държавата България — невъзможни неща няма!
Пример: закъснял автобус няма — има само “в процес на идване” автобус.
После го обявяват за изчезнал без следа… щото било програмирано за “следващия час”!

Дърпал дядото ряпата, дърпал — нищо.
Хванала се бабата, дръпнала — пак нищо.
Включила се внучката, дръпнали я — пак никакъв ефект.
После съседите, после кучето, котката, чак и плъховете с мишките…
Дърпали, дърпали, дърпали… и накрая ряпата не се оказала ряпа — а старият килим от двора… и дядото го скъсал през средата!

Дърт пед*фил пита дете:

Дъщеря казва на майка си:

Сядат да вечерят. Дъщерята:

Дъщеря кара седемдесетгодишния си баща да си мие краката.

Ами ако излезе някакъв „мръсник“ и ми остави в апарата само мърляво настроение?

Дъщеря към баща си:

Дъщеря ми (6 годинки):

Дъщеря ми (16 години):

Дъщеря ми:

Аз мълча…
После роботът звънна на вратата:

Дъщеря ни на 2 годинки казва на татко си:

Аз ѝ се намесвам:

Дъщеря отива при баща си:

Дъщеря се връща от сватбата и звъни на майка си:

Дъщерята се прибира от купон в разсъмване на следващия ден — залита като пиян фенер, стои ухилена и върти пръста си, все едно е настрани от циферблата.
Майката, леко ядосана, я гледа и пита:

Дъщерята ще ходи на купон. Майка ѝ вика:

Бащата звънка и казва:

Дъщерята:

Майката:

Бабата: