Семейни
Един индианец си вървял из пустинята — гледа, две релси. Тръгнал по тях, вървял, вървял, и по едно време срещу него се задава нещо огромно: реве, свири, пръска пясък и вдига пара като планина. Индианецът се изправил гордо разкрачен, хванал ласото и щом се задавало желязното чудовище… то се приближило, приближило… и накрая — нищо. Пълна тишина, само пясък.
Минали дни… после седмици… и чак след месец индианецът се свестил в шатрата си, цял треперещ, гледа жената си и се чува едно фърцане откъм огнището. И пищене. Той подскочил, грабнал томахавката, замахнал и направил врящия чайник на парченца — точно преди да избухне. После се обърнал към жена си с мъдър вид и отсечено казал: