Дядка към набор:

Дядка се кара на момче, а невъзпитаният младеж му вика:

Дядо Коледа и Сисадмина… съвпадение?
1. Дядо Коледа е брадат, дебел и смешно облечен.
2. Когато го питате за нещо, шансовете да го получите клонят към нула… и то с любезна усмивка.
3. Дядо Коледа почти никога не отговаря на писмата ви.
4. Когато попитате откъде взима всичко това, той казва: „То си е магия…“
5. Дядо Коледа не се интересува от крайни срокове.
6. Родителите ви са му приписвали свръхестествени способности, ама реално всичко е било „свършено някак“.
7. Никой не знае пред кого се отчита.
8. Дядо Коледа се смее прекалено много — все едно знае, че проблемът пак ще се върне.
9. Няма притеснение да „влезе“ у вас, когато трябва.
10. Само лудите говорят лошо за Дядо Коледа в негово присъствие.
11. Когато потребителите ги няма, той е принуден да върши цялата работа.
12. Трябва да работи и по празниците — щото точно тогава най-много „не работи“.
13. Твърди, че е уникален… но вие често срещате „същия“, само че с друго име.
14. Получава тонове невъзможни заявки, но накрая пак се оказва, че единственото, което трябва, са нови играчки.
15. Някак си се е сдобил със „същата като него“ — и да, изглежда ви познато.
16. Там, където хората не вярват в него, винаги има друг, който върши същото… просто го наричат „по-официално“.
17. На хората не им стига да видят резултата. Искат да знаят как го прави. И не приемат обяснението „чудо“.
18. Даже невярващите си намират време да го викнат.
19. Той се смее на собствените си шеги по начин, който кара всички да се чувстват виновни.
20. Няма да си намери друга работа — автобиографията му е прекалено конкретна.
21. За да свърши задачата, трябва да се мушне в тесни, студени и мръсни места… дори да е облечен празнично.
22. И накрая… дори работата му да е нематериална, светът става по-добър точно в момента, в който той е „разрешил проблема“.

Дядо Коледа отишъл в Бангладеш и попитал децата:

Дядо Спиро отишъл в болницата за „задълбочен” профилактичен преглед. Качвали го на всякакви уреди, пускали го да лежи по снимки, гледали го от главата до петите, мерили му каквото се мерят, та и каквото не се мерят.
Отива след седмица при доктора да разбере резултатите.

Дядо Спиро се замислил, замислил и почнал трескаво да си тършува из джобовете на панталона. Докторът го гледал, чудел се какъв е тоя случай, ама накрая се сдърпал колкото можел и попитал:

Дядо и баба вечерят. Изведнъж бабата удря дядото по главата с лъжицата.

Дядо и баба вечерят. По едно време дядото се размечта и започва да се усмихва под мустак.
Бабата го закачи:

Дядото се дръпна:

Най-накрая дядото въздъхна и призна:

Бабата пребледня, смотолеви нещо и за малко да стане от масата.
А после, по някое време, и тя започна да се подсмихва. След дълги увещания най-накрая каза:

Дядо и баба решили да се видят „както едно време“. Рекли си: среща при чешмата в долния край на селото, точно като на младини — да има романтика, да има настроение.
Отишъл дядото, чакал, чакал… минали се цели часове, а бабата — няма. Накрая се прибрал и какво да види: бабата си седи до огнището, завита с одеяло, грее си се като котка.

Дядо и баба решили да си спомнят за младостта. Бабата сготвила леща, настанили се на масата и започнали да въздишат с престорена мъка за отминалите години.
Бабата въздъхнала:

Дядото се обадил:

Дядо и внуче
Дядото: Внуче, знаеш ли какво става, ако направиш свирка на котка?
Внучето: Не знам!?
Д: Ще има… мляко. А знаеш ли какво става, ако направиш свирка на вълк?
В: Не знам!?
Д: Пак ще има мляко.
В: Е… и ако направиш свирка на дядо?
Д: Ще има мляко… ама шоколадче.

Дядо казваше:

Дядо отива при доктор:

Докторът му дава едно прахче и вика:

Дядото се прибира и от вратата се развикал:

Бабата, развълнувана, смъква и двамата се хващат за работа. Дядото поръсва… напъва… и в същия миг бабата от напрежение се изпуснала — прахът политнал, къщата се напълнила с миризма, а дядовият му “късмет” — изчезнал.

Дядо разказва на внука си:

Дядо се връща от бръснаря и пита внучето си:

Детето го погледнало и избухнало в плач:

Дядото разглежда маратонките на внучето си:

Е, браво, много възпитани приятели имаш! Оня, който ни беше
на гости снощи, ни „прибра“ и кафетата от кухненския шкаф.

кафенето… само дето тогава ги върнахме „на следващия ден“.

Еволюция в отношенията на жената към мъжа:

Еволюция в отношенията на жената към мъжа:

Еволюция в отношенията на жената към мъжа:
Не мога да живея без него (младост)
Не мога да живея с него (зрялост)
Не мога да живея, но и не ми се спори (дълбока зрялост)
Не мога да живея… но поне няма кой да ме слуша (старост)

Еволюция в отношенията на жената към мъжа:
Не мога да живея без него (младост)
Не мога да живея с него (зрялост)
Не мога нищо с него (дълбока зрялост)
Не мога нищо без него… ама и да, ама не (старост)