Докторът:

Жената:

Докторът:

Докторът: Взе ли на пациента температурата?
Сестрата: Не, намерила ли се е?

Домакин в общежитие хваща младеж, който се промъква по коридора с фенерче:

Младежът се усмихна:

Домакинята:

Дон Корлеоне бил на 12 години и пише писмо до Дядо Господ какво иска за Коледа. Започва:
„Мили Боже, искам чисто ново кожено яке с лъскава катарама…“
Къса листа и мисли:

Пак започва да пише:
„Господи, искам да имам златен часовник, да свети като звезда…“
Пак къса листа и мисли:

Пак започва:
„Мили Господи…“
Къса листа. После взима статуетката на Дева Мария, слага я в сандъка и пише:
„Исусе, ако пак ще има Коледа… кажи на майка Си да не гледа. Няма да издържа, като разбере какво ми се падна.“

Дори и вкъщи спазваме стриктно указанията за дистанция. Аз съм в хола — пред лаптопа и гледам работата на живо. Жена ми е в кухнята — пред котлона и готви на дистанционно.

Дори и на 70 години, той си беше все така дисциплиниран в семейните задължения — сутрин изнасяше боклука, след това миеше чиниите, а вечер… правеше отчет: „Колко е останало до следващата седмица, че да знам за колко ми е поредната поръчка от теб!“

Доскучало на Адам в Рая и все се оплаквал на Господ. Господ дълго мислил и накрая казал:

Адам зяпнал:

Адам се замислил за миг и казал:

Доста пиян младеж пикае на улицата. Край него минава жена на около 40 години, прилично облечена, с интелигентен вид.

Той се зазяпа, оглежда я и едва смотолевя:

Тя се навежда по-внимателно и вместо да се ядоса, продължава:

И усмихвайки се добавя:

Достигнах възрастта, в която вече не казвам „нямам време“, а „нямам късмет“: едните ми се оплакват от семейство, другите — че нямат. Аз просто си гледам часовника и се чудя как да мине по-бързо.

Достойнствата могат да те излъжат всеки ден — нали все са в огледалото. Недостатъците - никога… те поне са честни, щом ги видиш, значи вече са свършили работата.

Дочут разговор:

Дошло време една жена да ражда. В родилния дом докторът казва на мъжа:

Мъжът веднага се съгласил.
Започнало раждането. Докторът:

Жената родила нормално, прибрали се вкъщи. Мъжът излиза пред блока и вижда тълпа, линейка и полиция.

Дошло време зайо и вълчо да са войници. Ама те, разбира се, не искали да ги местят по учения и решили да минат номера пред наборната комисия — да ги обявят негодни.
Влязъл зайо по голичък и рекъл, че „нищо му няма“… обаче си заиграл на слепец и наляво-надясно се държал като ударен. Лисана — председателката, решила да му помогне, съблякла му единствено онова, дето пречело на „прегледа“, и на зайо му „светнало“…

Излязъл зайо и разказал всичко на вълчо. Вълчо кимнал, не му мислил много, хряснал си същия номер и влязъл при комисията като „инвалид по чувства“. Комисията го гледала, гледала…
Лиса най-накрая викнала:

Вълчо ги вдигнал, ама Лиса само му се усмихнала и казала:

Дребничък интелектуалец се прибира в къщи — а жена му в леглото с друг мъж.
Любовникът става: грамаден, направо с размерите на автобус — два метра висок и метър широк.
Интелектуалецът, без да му мигне окото, вади пистолет и казва:

Дребничък мъж се прибира вкъщи, а жена му в леглото — с любовник. Любовникът се надига от леглото и се оказва направо колос — над два метра висок. Дребосъкът пребледнява, изважда пистолет и отсича:

Древно тракийско поверие гласи, че щом жена хареса мъжка снимка във Фейсбук, то задължително и мъжът ѝ ще си помисли: „Тя гледа, значи… иде да ми тегли една майсторска плочка за ремонт — и ако не кажа нищо, после ще стане за деца.“

Другоселец се споминал на гости при вдовица с двете й щерки. Нямало много място и понеже било късно, го сложили да спи на пода. Той се въртял, мятал се — все не можел да заспи.
По едно време се обадил:

Нашият се раздвижил, нагласил я, целунал челото й на шега и заспал за малко. След минута пак:

Оправил и нея — и пак се успокоил. Ама му се искало още, та рекъл:

Без да чака, станал и се преместил право при голямата.
В тъмнината се чула вдовицата:

Дръпнеш ли халката… и ти взимат лихвата.