Добро утро… В момента не сме вкъщи.
Моля, оставете съобщението си след сигнала.
АКО сте едно от децата ни — натиснете 1, после 1–5, за да познаем кое точно звъни.
АКО искате ние да гледаме вашите деца — натиснете 2.
АКО искате да заемете колата ни — натиснете 3.
АКО искате да изперем, изсушим и изгладим дрехите ви — натиснете 4.
АКО искате внуците да спят довечера при нас — натиснете 5.
АКО искате да ги вземем от училище — натиснете 6.
АКО искате за събота да ви сготвим обяд и да ви го изпратим — натиснете 7.
АКО искате да дойдете на обяд при нас — натиснете 8.
АКО искате пари — натиснете 9.
И АКО ИСКАТЕ ДА НИ ПОКАНИТЕ НА ВЕЧЕРЯ ИЛИ ДА НИ ЗАВЕДЕТЕ ДА СЕ РАЗХОДИМ В ГРАДА…
ГОВОРЕТЕ, НИЕ СМЕ ТУК И СЛУШАМЕ!

Доверие — това е, когато забравиш връзките за обувките у вас и си тръгнеш за работа… а жена ти реши, че си взел нови, защото „някой ти ги е подал“ по пътя.

Доживяхме до заплата — останаха ни само и малко въздух… Седим и се чудим: какво точно се случи? Ние да сме започнали да икономисваме, или сме забравили да си платим сметките за тока, че толкова тихо е станало у нас?

Дойде лятото.
Мечо Пух като истински мечок заспа сладък следобеден сън.
Прасчо като истинска свиня — излезе на двора да се охлади, но му стана по-студено на гърба.

Докато Петров се прибираше от работа, инфлацията изяде, изпи и частично „преведе“ заплатата му—та жена му остана да го чака за сметката, все едно той е закъснял!

Докато жена ми сглоби една маса:
412 пъти изхвърлях стари вестници от пътя му
97 пъти му подвиквах „дръж я така“
63 пъти търсих шестоъгълния ключ по цялата къща
28 пъти казвах „ще става, само още малко“
и 5 пъти събрахме тържествено останалите винтове за следващия ремонт…
И така и не разбрах какво е това чудо — „НЕ МРЪДНАЙ“, или „ДАЙ ГО НА НОЙ“…

Докато живеехме с жена ми, все не ѝ намирах парите — все си мислех: „Къде ли ги крие?“ Разделихме се. Поживях месец сам. Сега вече не се чудя къде ги е криела… чудя се как изобщо са стигали толкова време.

Докато на другите все отдавах от себе си, един човек реши да се „усети“ и посегне и на жена ми… Е, успя — само че си тръгна с наведена глава и празни ръце: аз му дадох толкова „от себе си“, че вече не му се мисли за други.

Докато съм бил в банята, жена ми ме извика и ме попита: „Ама ти какво правиш, бе?“ Аз викам „Нищо!“ Тя само си кимна, казала „Ясно…“ и си тръгнала. Като излязох от банята, гледам — на масата везната, изпод пердето договорът, и пише: „Одобрено от теб…“ Оказа се, че тя водила разговора с мен… направо от душа.

Доктор Уотсън се засекъл със стари приятели и решили да вдигнат тост за късмет. Нахлупили си шапките на спомените, натряскали се до козирката и решили да си направят „геройство“ — да залостят и опитомят Баскервилския звяр, че да няма страшно за хората.
Речено-сторено — отишли в блатото, хванали Баскервилското куче и го „опитомили“ по възможно най-широк начин.
На сутринта Уотсън се събужда с такова главоболие, че чак му присветва, слиза в кухнята да си налее кафе — и там го чака Шерлок Холмс.

Доктор Уотсън толкова се ядосваше, че Шерлок Холмс закусва само с кафе и бисквити, че реши да го “научи” на нещо по-прилично. Един ден той взел любимата закуска на Холмс — бурканчето с бисквити — скрил го зад гърба си, после го извадил и го поставил обратно точно там, където винаги беше.
Холмс влязъл, погледнал бързо, стиснал устни, взел бурканчето и си сложил нова бисквита в устата, сякаш нищо не е станало.
Така се повторило няколко дни — все едно Уотсън правел чудеса по организацията, а Холмс просто ги игнорирал с професионализъм.
Накрая Холмс пак не се отучи от кафето… но Уотсън вече не може да закусва без “провереното” си сутрешно местене на бурканчето.

Доктор към пациент:

Доктор към пациент:

Пациентът:

Доктор разглежда рентгенова снимка:

Докторе, помогнете ми! Жена ми вече е на 40, а все още не може да порасне… Вчера влезе в банята и започна да ми прави масаж на краката с гумени патета—криви, смачкани и все едно “ще пораснат” като ги потопя в хладка вода!

Докторе… Наистина ли не мога да имам деца?

Докторът го преглежда и казва:

След тези думи хирургът грабва инструментите. Пациентът бледнее, протяга ръка и леко стисва ръката на хирурга с думите:

Докторът казва на един мъж, че му остават само 30 опита — след това ще стане напълно безсилен…
Прибира се той и казва на жена си:

Жената пребледняла:

Докторът казва на един мъж, че му остават само 30 шанса — след тях ще стане напълно “празна батерия”.
Прибрал се мъжът и веднага казал на жена си. Тя пребледняла:

Докторът казва на един мъж:

Мъжът се прибрал и казал на жена си.
Жената пребледняла: