Днес ме поканиха на сватба. Погледнах поканата, сетих се навремето кога ние с Тошко се женихме. Застанал попът, гости, леля Калина с нейните „бабешки“ съвети — и аз, в бяло, направо като картичка… Едни трепети, едни погледи!
И по едно време тържественият момент в разгара си и свещеникът казва:

Тошко ме погледна, усмихна се смутено, изчерви се, гостите притихнаха, а отнякъде се чу гласът на тъща ми:

Днес на рождения ден на татко му подариха пари. Утре ще ходим да купуваме обувки на мама — да не се окаже, че подаръкът е „за крака“, а не „за главата“!

Днес на улицата отчаяно си виках с една жена. Тя ядосано ме погледна и ме пита:

Разказах ѝ всичко. После седнахме до магазина, хапнахме по една баничка и пак започнахме да си плачем, ама вече от смях.

Днес наех 20-годишна бавачка за моето бебе. Само че сега имам два проблема:
1) Как да ѝ кажа „моля, гледай го“, без да звучи като „взимай го за пример“?
2) Къде да намеря друго бебе… защото първото вече го гледа като стажантка — и ми го връща с нови ръчички, нов график и „малко енергия“ за утре.

Днес пак детето ви се сби в детската градина. Заложих на него — и печелих 500 лева. Спокойно, вашият дял е в десния джоб на якето му… защото явно там му е късметът, а не при вас.

Днес пак съм забравил да се измия, а ти ме гледаш все тъжно…
А аз пък веднъж те видях чиста — и оттогава само си заеквам пред огледалото!

Днес получих две предложения за брак — от адвокат и от готвач…
И сега се чудя: при кой поне ще има повече „извинения“… и по-малко „обжалвания“?

Днес се възхищаваме на технологиите, но едно време баща ми можеше да “тиши” телевизора на съседа — не с дистанционно, а с два удара по радиатора… после той цялата вечер въртеше копчето си и се чудеше кой му е хакнал каналите.

Днес си извадих първия здравен картон.
Запис:

Днес сутринта отворих хладилника и намерих бележка, лепната отгоре като за спешно:

Днес шефът толкова много ми говори „само за теб“ и ми „гледа в очите“, че най-накрая, без да искам, изтърсих:

Днес, докато чаках на спирката, нещо ми влезе в окото и веднага почнах упорито да го търкам. До мен стоеше една възрастна баба. Погледна ме с разбиране и рече:

Днешните жени могат да пият като бащите си, да шофират като братята си и да спорят като майките си… ама да си намерят чаша за бирата – не, това си е само мъжка работа!

До 15-годишна възраст момичетата си играят с кукли, а момчетата — с автомобилчета.
После… момичетата започват да „паркират“ куклите, а момчетата — да „ремонтират“ автомобилчетата.

До входа на църква свещеникът сложил надпис:
„Ако си преуморен от грешния живот — отвори тази врата и влез!“
Малко по-надолу, пак със същото „божествено“ усърдие, някой добавил с червило:
„А ако не си преуморен — позвъни на 54 53 32!“

До входа на църквата пасторът сложил надпис: „Ако си изморен от греховния живот — отвори тази врата и влез!“
Малко по-надолу, с червило, пише: „А ако изобщо не си изморен — звънни на 54 53 32 и ще дойде някой да ти помогне да се откажеш!“

До сватбата не знаех, че е възможно млякото да се постави неправилно в хладилника…
Мислех си, че всички знаят: вляво е за „за после“, вдясно е за „веднага“.
Ама сватбарите ме убедиха, че има и трети вариант — на средния рафт.
Там го оставят „в центъра на събитията“… и после се чудят защо всичко се разваля точно, когато започне тостът.

Добрата жена винаги прощава на мъжа си, когато греши — дори когато сам ѝ докаже, че е прав. После само му казва: „Добре де… този път.“

Добрата съпруга си има едно правило: ако мъжът й започне да си прави цинични шеги, значи любовницата му пак е в “режим месечни” и няма никаква работа извън цикъла.

Добре пийнал човечец се прибира след полунощ и шепне на вбесената си жена:

Сутринта жената нетърпеливо пита: