Деца, слушайте ме — мама и татко казват „Когато бяхме малки, не правехме така“ само когато баба и дядо не са наблизо.
Щом баба и дядо дойдат, изведнъж се оказва, че тогава били съвсем други хора… и никога не са правили нищо, което не ни харесва!

Децата ми се редуваха да чертаят с тебешир на двора. Сега като минавам отгоре, все едно 25-ма души са се отписали пред гаража — само че вместо “стъпки”, има кръстчета по плочките.

Децата по принцип трябва да ходят на градина — дори само за една седмица. Така поне ще можете спокойно да обясните на гостите откъде са им налетели тези “вицове” и кой им е преподавал първия урок по… нецензурни изрази.

Джеймс Бонд влиза в един бар и насреща му — страшна мадама. Отива при нея и й вика:

Амацката му отсече:

Джентълмен седи до камината и, без да бърза, разпалва огъня с търпеливи движения на ръжена. Влиза друг джентълмен. Нито дума. Само прекрачва прага и безцеремонно отива направо в стаята на неговата домакиня.
Първият продължава да си бърка в жаравата, все едно нищо не се е случило. След половин час вторият излиза, погледва го и най-накрая пита:

Първият не спира, нито за миг, само кимва към огъня и отговаря:

Джон и Майк си пият бирата в един бар.
Джон пита Майк:

Джордж Клуни е на посещение в училище. В един от класовете пита:

Едно момченце вдига ръка и казва:

Клуни се замисля:

Той пак пита:

Става едно момиченце и казва:

Учениците замълчали. Никой не искал да казва нищо. Накрая Клуни попитал от последния ред:

След дълга пауза се вдигнала съвсем малка ръчичка. Срамежливо момченце казало:

Клуни се усмихнал:

Момченцето преглътнало и отвърнало:

Диалог пред Ада:
Господ:

Жена:

Господ:

Жена:

Господ:

Жена:

Господ:

Жена:

Господ:

Дилемата на женения мъж:

Директива на Европейския съюз !!!
Както знаете, в някои по-… традиционни вярвания грях е един мъж да види голо тяло на жена, различна от собствената си, и ако това се случи — направо си „решава проблема“.
Поради тази причина се изисква всички жени да се облекат в най-„официалните“ си облекла (тоест без никакви дрехи за работния ден) и да се разхождат в офиса в петък точно в 16:00.
За да бъдат успешно „неутрализирани“ всички съмнения за терористи във фирмата, е от особена важност това разхождане да продължи поне един час — за да има достатъчно време всеки да се побърка… от морал.
От друга страна, всички мъже трябва да прекъснат работа и да застанат по места, важно и сериозно, като покажат, че не са от тях и подкрепят колегите си в мисията.
И понеже е забранено (по същата логика) на въпросните „специални“ хора да консумират алкохол, на всеки мъж задължително се поставя добре изстудена бира до стола. Ако я погледне, това се смята за отказ — ако я отвори, значи е чист… а ако само се чуди къде да я скрие — вече всички разбират, че има съмнителна предистория.
Европейската общност високо оценява Вашата съпричастност и Ви благодари за усилията!

Директор на училище събира учителите и казва:

Директорът викна секретарката си и ѝ нареди:

Секретарката се обади на мъжа си:

Мъжът звънна на любовницата си:

Любовницата звънна на ученика си по уроци:

Ученика, доволен, звънна на дядо си:

Дядото (който всъщност е директорът) пак звънна на секретарката:

Секретарката звънна на мъжа си:

Мъжът звънна на любовницата си:

Любовницата звънна на ученика си:

Ученика звънна на дядо си:

Дядото се обади на секретарката:

Диригент на голям симфоничен оркестър към жена си, в момент на откровение:

Диригентът пристига за репетиция, оглежда оркестъра и вижда, че главният тромпетист го няма.

Музикантите се споглеждат притеснено, мрънкат…

Диригентът моментално се втурва към тоалетната. Отваря вратата и какво да види – вярно, оня „надува“ работата.

Дневникът на един мъж, чиято жена е на почивка!
ДЕН 1. Изпратих я.
„Добре, наздраве на свободата!“ — казах си аз, докато оправях чантите ѝ и гледах как изчезва по стълбите. Ризите изпрани, леглото оправено, хладилникът пълен… абе, няма смисъл да се преструвам — аз отивам за бира.
ДЕН 2. Получих SMS: „Добре съм. Много е приятно.“
Абе, приятно, приятно… тук без нея няма как да не е приятно, нали. Ще преживея и без почивки — с бирите.
ДЕН 3. Колегите: „Айде, да се видим!“
Аз: „Не мога. Трябва да изведа кучето.“
Те: „Като жена ти отсъства, нали ти е работа!“
Аз: „Жена ми е на почивка.“
И така, за първи път в живота си организирах пълно събиране у нас. Напихме се здраво и всичко, което тя беше готвила „за да ми е вкусно“, отиде… за мезе.
ДЕН 4. Започнах „само да подредя малко“.
Тридесет и две чинии за петима — евала. Няма проблем, викам си: съдомиялната ще свърши работата. Натъпках, затворих… и после се сетих, че не я включих.
Е, утре. Днес ще си легна по-рано, защото утре пак ще има работа — само че физическа.
ДЕН 5. Съседите отдолу: „Брат, наводняваш ни!“
Тичам, гледам — вода шурти, ама не от тоалетната, а от съдомиялната!
Оказа се, че съм преместил таймера. Включила се е, когато ме е нямало… и е решила, че е водопровод.
Понеже нямам сили да я „разреша“, взех биричка и — да не се излагам — еднократни чинийки.
ДЕН 6. Тази сутрин: шест изгладени ризи.
Шестата я нося вече втори ден — и започвам да разбирам какво значи „да излезеш на светло“.
Реших да пера. И тук се появи шансът: съседката отляво започна да ме гледа „случайно“ през прозореца, уж загрижено, пък тя си беше загрижеността.
Съседката отдясно, старата вещица — друга работа: все коридор, все надничане, все въпрос „Къде е жена ви? Кога пристига?“
Контрол върху живота ми — подарък.
ДЕН 7. Георгиев (същият, дето на третия ден пя с нас) звъни:
„Може ли да се отбия?“
Аз: „Пак ли компания?“
Той: „Не. Аз съм човечец. Едно момиче ще поседим кротко… на дивана.“
И аз, поради това, че ми беше неудобно да отказвам на мъж с такъв “кротък” план, казах: „Хайде, отивай… аз отивам на кино.“
ДЕН 8. Той беше животно.
Зали с шампанско леглото. Чаршафите изхвърлих, но матракът (скъп, ортопедичен, “не пипай!”) още мирише сякаш е преживял карнавал.
Съседката отляво вече не я искам за помощ. Вече ми е ясно — помощ няма. Има само последствия.
ДЕН 9. В банята намирам червило и един гребен — странен, с форма на папагал, целият в дълги косми.
Реших: добре, че жена ми не се прибира днес. Тогава щеше да има много точни въпроси.
Хвърлих ги. Прерових апартамента… и си мислех: „Ако има още следи — те вече са се преместили в историята.“
ДЕН 10. Вечерта реших да гледам телевизия спокойно.
Откривам, че дистанционното го няма.
Половин час превключвах програми на ръка. На третата бутилка биричка мързелът ме победи и аз цяла вечер гледах някакви “страсти” — „Жертва на любовта“, „Бездна от страст“… все едно, все за нещо, което аз не бях избрал.
Утре ще купя DVD — и ще си е законно.
ДЕН 11. Кучето било.
Изчезнало дистанционното в къщичката си, после го изядало на дребно.
Казваш „три дни не те разхождам“, а то „трябва да си построя дом за дистанционни парченца“.
Трябва ми рибки — поне да не хапят техника.
А съседката… да, жалко. Последна вечер. Утре идва жена ми. Трябва поне малко да разтребя. Купих DVD (без да го показвам на никого, разбира се).
ДЕН 12. Прибра се.
Загоряла, бодра — и директно домакинство: включи съдомиялната, пералнята, отваря хладилника:
„Защо не си ял супа? Тенджерата си стои!“
А аз: „Аз… от бирата не я видях.“
После в банята:
„Виждал ли си гребена ми във форма на папагал?“
Показвам без да показвам: разбирам всичко само от това как се стяга усмивката ѝ.
И идва звън на вратата. Съседката отдясно — старата вещица:
„О, колко хубаво, че се върнахте! Много ви мислихме. На мъжа ви беше… толкова мъчно!“
Жена ми погледна към кухнята, към хола, към DVD-то… и каза тихо:
„Утре. Сутринта. Ти ми разтребваш. Аз… ще разбирам свободата… но само за да я пера.“

Днес викам на жената:

Днес гледах на обратно записa от сватбата. Беше толкова забавно и хаотично! Започнах с това как си взех думите обратно, върнах халката на касата за сватбения бюджет, прибрах усмивката обратно в лицето… и накрая се измъкнах от черквата с походката на Майкъл Джексън — все едно и аз подписвах договор за “върни на предишното”!

Днес жена ми отиде на изложба на пчели… върна се вкъщи с трофей!
Оказа се, че на маймунджулък да се прави — тя е най-добрата!

Днес забравих да честитя на жена си. Влизам в кухнята — готви, подредила масата, сложила и свещички… направо празник. Само че аз съм в процес на наказание: гледам я и си викам — „Още малко и ще ме заколят с усмивка…“

Днес казвам на сина ми:

Той ме гледа замислено, пауза… и отсича: