Абе, много ме е страх от тая болест, дето все я споменават — „запазена марка“, бе! Чух, че може да се хване от кафе… само че от кафемашината!
Пък другия отвърнал:
Може, ама само ако си достатъчно бърз — сипеш първо… та после никой да не остане, който да „се запази“ за твоето място!
Семейни
Двама приятели си приказват. Единият – голям късметлия, другият – тотален нещастник. Късметлията го поглежда и му вика:
Бре, питам те нещо… вярваш ли в прераждането?
Ами… да. Защо не?
Е, в какво би искал да се преродиш?
В какво ли… каквото и да е. Само да не съм пчела.
Пчела ли?! Защо бе?
Ами виж, аз като съм роден късметлия… ще ме хванат в нечия кошница и край. А после — мед, мирис на парфюми и някой да ми вика: „Айде, давай по-бързо, че имам гости!“… Ей тъй. Прераждане — да, ама да не ми пълнят работата вместо мене.
Семейни
Двама приятели си седнали в кафене и решили да се забавляват, че всеки път поръчват едно и също. Единият казал:
Хайде да пробваме нещо различно! Виж, ако искаш, ти пиеш кафето от мен, а аз от теб — да не е все тая работа!
Другият:
Съгласен!
И почнали… ама по едно време единият изкрещял:
Оф, оф! Спри, спри!
Другият:
Какво бе, да не те боли нещо?
А онзи:
Не бе… захарта ми е малко горчива!
Семейни
Двама приятели — Киркор и Гарабет. Един ден Киркор отишъл на командировка, а Гарабет чакал само това и веднага решил да „опознае“ жена си по-подробно. На следващия ден Киркор се връща и влязъл в жилището с гръм и трясък. Още на вратата извикал:
Къде е онзи мъж?
И почнал да претърсва като детектив:
В спалнята! В кухнята! В банята! В коридора!
Накрая се насочил към гардероба и го отворил…
Риза, риза, риза, риза…
и точно по средата — Гарабет! Пак риза, риза, риза…
Семейни
Двама приятели, които не се бяха виждали от години, се засичат на едно кафе. Единият започва да се хвали колко му върви бизнесът. Другият обаче го прекъсва:
Е, смени темата, бе… да си говорим като едно време!
Онзи се замисля и казва:
Добре де… Я кажи, какво прави твоят **жени**?
Другият се усмихва:
Няма да се хващаме — тя вече и без да питаш си знае работата… само дето… вече не е в „предишния сектор“.
Семейни
Двама професори по атомна физика обядват в ресторант. Минава покрай масата им невероятно красива жена и двамата я изпращат с поглед.
Виждаш ли? — казва единият. — Такова подреждане в природата се среща само при минимална енергия…
Да бе — отвръща другият. — Само дето нашите атоми се държат като магнит за салфетки: като видят нещо красиво, веднага се подреждат… и после се разпиляват.
Семейни
Двама прятели си говорят:
Абе Гоше, ти с това гадже постоянно пътуваш, кога ти остава време да я черпиш тия младини бе?
А ти не се притеснявай — рекъл му той — аз не я „черпя“ по цяла седмица… Като я видя две минути, направо й взимам по една бърза „отстъпка“ — и после пак в движение.
Семейни
Двама психолози се разхождат и говорят по работа… Пресичат един булевард и единият психолог го удря лек автомобил. Целият пребледнял, наоколо — истински хаос… направо грозна гледка. Тогава другият психолог го погледнал и казал:
Уф… искаш ли да поговорим за това?
Семейни
Двама рибари, си говорят:
Ти как изкара жена ти да ти даде два свободни часа?
Казах, че ще мина до гаража да оправя мрежите. А ти?
Аз сутринта я питах направо: „Да те взема с мен на риболов, или да идем да спим по-дълго?“
И тя каза: „Хайде по-добре риболов — ти поне ще станеш рано!“
Семейни
Двама се закачали и си правели мохабет, и единият казал:
Дай да си спретнем една игра.
На какво? — попитал другият.
На гатанки. Аз ти задавам гатанка: ако я отгатнеш — ти си ми длъжен с една… голяма услуга. Ако не — аз пък ще си я взема.
Е, сигурно, казвай! — радостен бил другият.
Кое е това нещо, което нощем обикаля по покривите и всеки път като те види крещи: „МЯУ“?
Другият мигом:
Краааак… това котка, бе!
Познааааа!
Семейни
Двама селяни си приказват:
В нашето село имаме едно дете — истинско вундеркинд! На 10 години му писна от училище, на 15 взе книжка, на 20 си направи автосервиз!
Абе, така ли? — учуди се другият.
Да! Същото е и при нас — само дето при нас не учи, а… като опъна коча на нова сергия — и му излезе рогато рекламно табло!
Семейни
Двама си говорят за семейния живот.
Вече 20 години сме женени. В началото я прегръщах така нежно, че чак се чудех дали не диша през мен…
Е, а сега?
Сега е същото — само че вече не се страхувам да я задуша… страхувам се да не ми вземе въздуха!
Семейни
Двама си говорят:
В неделя ще заведа свекъра на пазара.
А колко ще му искаш?
Семейни
Двама си говорят:
Вчера се прибирам, а обувките ми в шоколад…
Твоята жена, сигурно е пекла нещо?
Пекла… цяла вечер крещеше, че не иска да яде „само малко“, ами цялата торта да стане шоколад!
Семейни
Двама си говорят:
Вчера се прибирам, а целият ми пуловер е в шоколад...
Жената, сигурно ти е правила изненадка?
Изненада — да! Цялата вечер си облизваше шоколада и повтаряше: „Искам и аз такава шоколадена дреха!!“
Семейни
Двама си говорят:
Вчера бях на концерт.
И кво?
Ами страхотен — цяла симфония, ама в буркани.
Къде това?
У нас в кухнята… докато ядях.
Семейни
Двама си говорят:
Моята жена цялата е в пъпки.
Защо бе?
Щото всяка вечер се мажи с кремове, маски, пилинги…
А защо тогава е в пъпки?
Непрекъснато се търка в стената, докато си търси къде да си легне!
Семейни
Двама си говорят:
Най-гледаният клип за месец януари е на рапъра Мишо.
И той какво прави в клипа?
Ами не пее — само “демек” си пуска бийтове… и се отсрамва.
Семейни
Двама си говорят:
Защо не си носиш брачната халка?
Защото ми е по-лесно да дишам без нея — като ми натисне на пръста, направо ми става „любовен задух“!
Семейни
Двама си говорят:
Какво ново?
Ами оня ден бях на едно парти… ама то стана едно голямо „нещо“!
Е, разкажи.
Всички се изпонапънихме.
И какво?
Започнахме с музиката — направо взривихме озвучаването.
Добре де… и после?
После покриха пода с конфети, а ние с тях — като торта с глазура.
Ама това звучи забавно.
Забавно беше… докато не обърнахме барa: сок, бира, кола — всичко стана на едно.
И какво стана накрая?
Накрая всички започнаха да „оправят“ нещата — един оправяше масата, друг столовете, трети се закле да оправи гостите.
И той ли успя?
Успя… само че едновременно.
Значи всичко се оправи?
Не, само стана бардак… и аз си тръгнах, докато още има какво да се оправя.