Две борчета седят на плаж в Приморско и едното говори на другото:

Две възрастни госпожи се засичат в парка. След като се поразпитват за здравето, разговорът естествено стига до съпрузите им.

Две възрастни дами отишли за първи път на конни надбягвания. Едната се размечтала смело и заложила на кон № 7, като си представила как ще го „вземе“ за вкъщи. Конят обаче стигнал последен.

Две години живяхме в разбирателство и след това започнаха женските въпроси:

Две госпожи во най-добрите си години решиле да се приберат надвечер сами, без мажите. Договориле елегантна вечер: малку мезе, малку пийе… па докато се усетат — стомакот им рекол „сега“.
По пат им се наложило да се „отработи работата“ по нужда, ама в града темно, човек да не се изложува. Видeле гробишта настрана и рекле:
„Е, тука никој нема да ги гледа нашите… навики. Само да не заборавиме нешто.“
Немале тоалетна хартија.
Првата, без многу философија, си го избришала „буквално“ со тоа што имало — и фрлила натаму.
Втората се зачудила колку е „економична“ првата па решила да се направи поубаво: одкинала парче од украсниот венец и завршила работата.
Утредента мажите си се начукаале на кафе и си се оплакале еден на друг:

Две групи американски специалисти се събрали да разяснят една много спорна тема: „Компютърът от мъжки или женски род е?“
Първата група — само жени — стигнала до извода, че е от мъжки род, защото:
A) За да ти обърне внимание, трябва да му обръщаш лично (и то с много настояване).
Б) Пълен е с информация, но въображение почти няма — работи, само когато му е изгодно.
В) Казва, че е за твоя полза, но много често се оказва, че е източникът на проблемите.
Г) Накрая, когато най-сетне си го „взела“, се оказва, че ако беше изчакала малко, можеше да е по-добър… и на по-ниска цена.
Втората група — само мъже — решила, че компютърът е от женски род, по тези причини:
A) Освен неговия създател, никой не може да разбере логиката му.
Б) Езикът му за „общуване“ с останалите устройства е загадъчен — и никой не знае какво точно казва.
В) Дори най-малката грешка се запомня… и се появява в най-неудобния момент — точно когато не ти е до ремонт.
Г) И когато най-сетне си го „прибираш“ вкъщи, разбираш, че трябва да платиш половината от заплатата само за аксесоарите, които „обикновено не се включват“.

Две деца в детската градина си говорят:

Две деца на двора спореха кой баща е по-силен. Едното викало: “Моят може да вдигне чувал с картофи с една ръка!” Другото не отстъпвало: “Да, ама моят размахва лопатата, все едно е играчка!” А те така и не разбраха, че си мерят силите с… един и същи татко — само че той вкъщи се редувал кой точно да го хвалят.

Две деца си говорят:

Две жени в асансьора на голям жилищен блок — непознати, но и двете с онова напрегнато изражение, дето не лъже.

След месец пак се засичат в същия асансьор.

Две жени влизат в аптека и питат аптекарката:

Аптекарката се изнервила и ги изгледала:

Жената веднага:

Аптекарката:

Жената:

Две жени дошли при цар Соломон, повлекли със себе си един млад мъж.

Започнали да се карат, а цар Соломон им вдигнал ръка за тишина:

Втората пребледняла:

Цар Соломон се замислил само за миг:

Две жени на военни си приказват:

Две жени на лаф в кафето. Едната разправя:

Две жени се оплаквали:

Две жени се срещат на улицата. Едната се хвали:

Другата го оглежда, оглежда и пита:

Първата се усмихва:

Две жени седят в кафене и си пускат по една от тайните за семейния живот.

Две жени си говорели, едната попитала другата:

Другата казала:

Първата пак:

Втората усмихнато:

Две жени си говорят за дрехи:

Две жени си говорят за живота. Едната вика:

Другата се усмихва: