Вицове за Семейни

Семейни

Двама приятели се разхождат в парка. Наоколо летят семенца от глухарчета и се лепят по чорапите им. Единият, раздразнено:

Миличка, наистина ли от тези гадни пухчета после стават такива красиви неща като глухарчетата?

Скъпа, извинявай, но ти сперма виждала ли си? Можеш ли да си представиш, че от нея се ражда после такава красавица като мен?

Семейни

Двама приятели се срещат и почват да си говорят за скорошната сватба на единия:

Е как е да си женен?

Ами… какво да ти кажа — от вчера вече и ключовете ми са „в чужди ръце“.

Семейни

Двама приятели се срещат, единият носи парцал и пистолет. Другият го гледа и пита:

За какво ти е тоя парцал?

Ами тъщата има рожден ден — ще й направя изненада и ще й излъскам чашите.

Добре… а пистолетът?

За всеки случай… да не избяга от аплодисментите, докато чистя всичко.

Семейни

Двама приятели се срещнали и се заговорили:

Вуйчо, намери ли си работа?

Да. До вчера работех като електротехник в трамвая.

Защо до вчера?!

А-а-а?! Викачът казал: „Пусни контактите, да те видим!“ — пуснал, та трамвая спря по средата… и аз си тръгнах с него.

Семейни

Двама приятели си вървели и срещнали една крава. Единият рече:

Давам ти 5 лева, че не можеш да я разсмeеш.

Другият се съгласи, отиде при кравата, прошепна нещо и кравата започна да се клати от смях. Първият се смая и каза:

Добре… давам ти още 5 лева, ако я накараш да се разплаче.

Вторият пак отиде, промърмори нещо и кравата изведнъж заплака като луда, па избяга надалеч. Първият, платил веднага, попита:

Е, как я разсмя?

Като ѝ казах, че моето стадо е по-умно от нейното. И тя се смя от акъла си.

Е добре, а как я накара да се разплаче?

Показах ѝ го.

Семейни

Двама приятели си говорят в кръчмата:

Представи си, братле, жената ми каза: „Или спираш да ходиш по кръчмите, или край!“

И ти какво?

Ами… реших, че „край“ ще е за сметката.

Семейни

Двама приятели си говорят за жените си и единият се провиква:

Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни като библиотека — на коя година сме се запознали, какъв цвят беше палтото ми, кой ми звъня по телефона, какво поръчах, какво тя ми каза, дори в кое кафене бяхме и какво ѝ стана най-вкусно! И не спира, братче… още хиляди дреболии!

А другият се замислил, па казал:

А ти помниш ли първия си голям сом?

Как да не помня! Бяхме на река Искър, ясно — една студена вечер, миналия май… и уж “нищо няма да стане”! Цяла нощ нищо, до сутринта тръгна. Замахна като влак — скъса повода, после пак го хвана въдицата, трепереше ми ръката, докато го извадя. Съвсем накрая го държах цели пет минути, че даже Гошо се смееше: „Спокойно, няма да избяга!“ — ама тоя сом не избяга, направо изчезна в дъното на мрежата… и беше почти 20 кила!

Другият се усмихнал:

И мислиш ли, че сомът помни нещо?

Семейни

Двама приятели си говорят, и единият пита другия:

Абе, бай Петре, като преспиш с жена си, какви ставаме ние?

Другият се ухилил:

Като нищо си оставаш… само дето аз си лягам… ти гледаш! Квит, майсторе, квит!

Семейни

Двама приятели си говорят:

И какво, Славчо, баща ти как реагира, когато дойде онзи ден и поиска ръката на сестра ти?

Аха… направо си изпусна изненадата — вместо да вземе пръстен, взе аптечка, защото мислеше, че сме му докарали инфаркт.

Семейни

Двама приятели си говорят:

Моята жена е вманиачена на тема ремонти… като заспи, ме хваща за раменете и бълнува „винт… дюбел… мозайка…“

Е, твоята поне е безобидна.

Безобидна? Пъха ми една бормашина в ръката и вика: „Започни отначало… само не криви!“

Семейни

Двама приятели си говорят:

Ти преди да пиеш нещо молиш ли се?

Защо?

За да е по-вкусно ли?

Не — жена ми първо ми сипва, а после ме пита: „Жив ли си още?“

Семейни

Двама приятели си говорят:

Ти, разбра ли, че на Иванчо му се случило голямо нещастие?!

Какво, бе?

Изтървал е влака… и сега вместо при майка си отишъл при жена си!

Семейни

Двама приятели си говорят:

Жена ми като ми звънне, по половин час ми обяснява какво съм забравил. Аман!

Моята като ми звънне, аз веднага казвам: „Хайде, кажи направо, че ми се рестартира телефона!“ И така слушам само най-важното… че пак аз съм виновен.

Семейни

Двама приятели си говорят:

Днес, сутринта на закуска, допуснах страшна грешка на езика…

Колко пък да е страшна?

Вместо „Скъпа, подай ми хляба, моля те“, казах: „Марш, тъпано, унищожи ми утрото!!!“

Семейни

Двама приятели си говорят:

Довечера ще водя жена ми на кино, ще пуснат „Титаник“.

Какво, романтика?

Не — прогнозa!

Семейни

Двама приятели си говорят:

Жената съвсем е пощуряла… не стига, че не спи с мен, ами като дойда у нас, масата е заключена!

Е как така?

Ами да… тя рекъл: “Щом не можеш да седнеш на Софрата, не можеш да седнеш и в главата ми.”

Семейни

Двама приятели си говорят:

Абе, ти твойта кога я биеш?

Ааа, рядко: сутрин, по обед и… чак вечерта, че да не се обиди, че съм закъснял с уважението.

Семейни

Двама приятели си говорят:

Вчера видях жена си пред блока с някакъв тип…

Защо не се изсмя и не го изгони поне с поглед?!

Не мога… Жена ми си мисли, че съм на семинар в другия град…

Семейни

Двама приятели си говорят:

Да ти кажа, вече ми писна да вися по цял ден на нашите.

И кво ще правиш, ще си намериш работа ли?

Не… ще ида да живея при баба и дядо. Там поне не ме гледат като “временно решение”.

Семейни

Двама приятели си говорят:

Защо си с подуто око?

Жена ми ме удари…

Защо бе? Какво направи?

Говорих ѝ на „Ти“.

Е как така?

Легнахме снощи, тя се обръща и вика: „… Ама ние отдавна не сме правили секс.“

И аз веднага: „Не ‘ние’ — ‘ти’…“