Мръсни9983Семейни9465Професии7743Лафове6851Пиянски3608Черен хумор3447Свалки1824Луди1431Иванчо1067България812Чък Норис739Баби357Евреи246Обяви143Въпрос-отговор91С*кс66Перничани65Младоженци55Бай Ганьо31Враца14Проститутки11 Всички →
Семейни
Двама от село си говорят:
А моята жена е много умна — сама ще се оправи: доматите ще гледа, хляба ще меси, и даже ще ми намери чорапите, дето изчезват!
Че какво общо имат чорапите с доматите бе, ти сам не можеш да си ги намериш?
Семейни
Двама пенсионери си говорят в парка:
Значи напоследък имам некви проблеми с биологичния часовник.
Моят пък си е абсолютно наред — 6.10 изпивам кафето. В 6.20 ми се включва апетитът. В 6.30 вече съм на линия…
Абе ти спиш ли изобщо?
Спя, спя… само че часовникът ме буди за закуска всеки ден в различно настроение.
Семейни
Двама пенсионери си говорят:
Аз на моята вече всяка вечер ѝ доставям удоволствие.
Чудно! Как така?
Ами… казвам ѝ: „На теб ли ти е удобно да си легнеш?“ — и тя си ляга веднага, че да спи спокойно.
Семейни
Двама пичове се връщат от командировка и се почват. Единият вика:
Абе, аз жена си изобщо не съм я хващал с друг. А ти?
Другият:
Как бе, брат? Как го постигаш?
Лесно. Като тръгна към къщи, звъня на жена ми: „Жено, тръгнах!“ Минавам малко и пак звъня: „Жено, вече съм наблизо!“ Като стигна пред блока — трети път звъня: „Жено, готово, на вратата съм!“ И досега все съм я заварвал сама.
Другият се смее:
Аз не звъня изобщо. Отивам си пред входа, тихо звъня… на входната врата на съседите. После без много приказки набивам звънеца на моя апартамент с един стол… и до сега все съм изпуснал само звука, не и ситуацията.
Семейни
Двама пияници си ходели по Витошка и видели едно зайче да си гризка салама на спокойствие.
Ех, да можех и аз така да си взимам храна без труд — рекъл първият.
Гледай да не го плашиш, брат — отвърнал вторият, — ако му стиснеш лапичката и му кажеш „много е вкусно“, може и да ти даде малко.
Семейни
Двама пият. Ама пият яко — все едно ги чакат на работа. По едно време единият въздъхва и вика:
Още една чашка… и да лягаме, че утре ставаме рано.
Какво утре бе, нали е почивен ден?
Да, ама ще ставаме рано… за да пием *вода*.
Семейни
Двама полицаи вдигат една спряна кола на пътя, отварят вратата и буквално я „разтоварват“ за секунди — минават отляво, минават отдясно, и човека вътре го изваждат набързо.
После го връзват за една ограда, да не избяга веднага, и си заминават.
След час минава друга патрулка, спират, излизат още двама.
Абе, ти защо си вързан така? — питат.
Ами… те… то… тука… — почнал да им обяснява той.
Е, щом така… и ние да не пробваме! — рекли те. Речено-сторено. Вързали го отново, че и по-здраво.
Минали и още веднъж, и пак го вързали. И така няколко пъти.
Накрая оттам минава горският, гледа го и вика:
Що си вързан бе, човек? Какво толкова има тука?
Е*и, не питай!
Семейни
Двама полицаи гонят един крадец.
Крадецът се скрил в една сладкарница и започнал тайно да си „похапва“ тортички, докато готвачът не гледа. Намират го полицаите и викат:
Хоп-хоп, не мърдай! Това не е „бонбон-бар“, ами работа!
Семейни
Двама полицаи седят на пост, прелита едно гълъбче и изсира единия по обувките. Той се обръща към колегата си:
Дай една салфетка!
Абе, ти луд ли си? Къде ще го гониш — да му бършеш задника в небето.
Семейни
Двама приятели американци се срещат в Чикаго, приказват си и по едно време единият казал:
Знаеш ли, че довечера през парка ще минава циркова гола акробатка на въже!
Другият въздъхнал:
Е, май ще трябва да дойда… последния път, когато видях въже, беше преди десет години — и още не се бях научил да му вярвам!
Семейни
Двама приятели влезли в бирарията и си пийват. Единият вдига чашата и казва:
Хайде да направим някаква шега! Първи април е — аз звъня на твоята, ти на моята.
Съгласили се и единият веднага звънва на жена му. Тя отговаря нервно:
Махай се, на работа съм! Нямам време за глупости!
Извинете, госпожо… но вашият мъж току-що падна от стълба.
Жив ли е?
Жив е… качват го в линейката.
След пет минути другият приятел грабва телефона на първия и звъни на жена му. Тя веднага, с тон на „чувате ли какво стана?!“:
Скъпи, няма да повярваш! Твоят се преби! Ама направо герой — не само го качиха в линейката, ами и шефът го остави да си вземе почивка… че трябвало „да се види като пострадал“!
Семейни
Двама приятели на бира:
Славчо, ти как успяваш всяка седмица да имаш ново гадже бе? Как се запознаваш?
Всичко е много просто, Боби. Отиваш в мола, взимаш два билета за каране на колело и излизаш отвън. Оглеждаш се за момиче, което е спокойно, да не бърза никъде и да няма план “маааалко по-късно”. Тогава работи.
И?
Приближаваш се и казваш: “Извинявай, има едно място на колелото… да ти помогна ли да се качиш?” Ако се усмихне — значи е твоя. Качвате се, въртиш педалите само колкото трябва, гледате как минава градът, аз я прегръщам…
Добре де, а накрая?
Накрая казваш: “А сега… да се види дали си по-смела от виенския пудинг.”
Какво общо има това с гаджето?
Нямам идея… ама като го кажа, винаги се смее. И смехът… това е най-лесната сделка.
Семейни
Двама приятели на плажа си приказват:
Кажи бе, ти толкова си обигран… все с някоя девойка се запознаваш. Каква ти е тайната?
Ще ти кажа. Вземаш един средно голям динозавър… слагаш го в гащите и тръгваш спокойно по плажа. Като го видят, направо ще им онемее главата!
Абе ти луд ли си? — вика другият.
Е, пробвай!
На другия ден онзи решава да пробва. Взима средно голяма диня, мъкне я под банските и тръгва гордо. Минава, мацките го гледат… и започват да се смеят като на панаир, чак хората по цялото крайбрежие се обръщат.
Накрая девойка го сграбчва за ръката и му вика ядосано:
Уж си ми приятел… направо ме направи за смях! Ти къде си тръгнал така?!
Как къде… — не вярва онзи. — Ти нали каза динозавър!
Тъпо му се вика динозавър, бе! — сопва се тя. — Динята е за банските… ама ти си я сложил отзад!
И другият, като чува това, почва да се смее до скъсване:
Е виждаш ли… този “екстра ефект” е само отпред! Тоя път просто си по грешната страна — и затова се смяха!
Семейни
Двама приятели на улицата. Единият се оплаква:
Жена ми не стига, че не ме оставя да си почина, ами и като сядаме да гледаме телевизия — не иска да гледа с мен!
Другият го гледа замислено:
Абе, ти и да си правиш труда да гледаш ли не умееш?
Семейни
Двама приятели не се били чували от години и случайно се засекли. Единият казал:
Хайде да пием по едно кафе, да се видим по-добре?
Абе няма как, ще липсва Петренов.
Добре де, тогава довечера?
Не може, Петренов заминава командировка.
Ами утре или вдругиден?
Утре не, Петренов цяла седмица го няма.
Ядосал се първият и изсъскал:
Добре де, кой е тоя Петренов, бе?!
Абе и аз не го познавам… ама аз ходя да му “вдигам” апартамента, докато го няма.
Семейни
Двама приятели не се бяха чували от много време. Срещнали се случайно и единият казал:
Ей, Миро, ти беше ли на бала? Не те видях.
Другият отвърнал:
Аз на моя бал не съм бил… ама ти искаш на твоето да отида!
Семейни
Двама приятели от детските години се засичат съвсем случайно след цели 20 години на една и съща спирка. Гледат се… и не вярват на очите си.
Боже, Иване… ти ли си?
Петре! Не мога да те позная! Ти ли си, бе, друже?
Прегръдки, разцелване, обещания “ще се чуем” и накрая Петър чува, че Иван вече имал нов дом и дори бил “подреден” човек. Ето повод да го види!
Късно е, Иване… - казал Петър.
Няма проблеми! - отвърнал Иван. - Нали и без това сме си приятели. Ще влезем тихо, само да си поприказваме, да си спомним старите години… и толкова.
Петър решил: “Щом казваш — няма страшно.” Иван вдигнал пръст:
Само едно: ще влезем през входа, ама за да стигнем до кухнята, трябва да мина през спалнята. Да не будим никого. Ще сме шепнешком. Нали знаеш — аз съм внимателен.
Тръгнали двамата. Иван отворил вратата, промъкнал се и тръгнал смело през спалнята към кухнята. По едно време чуват шепота на Петър:
Иване… виж, човек спи в леглото при жена ти!
Тихо бе! - прошепнал Иван.
Абе човек… не е “човек” — това е човекът от дивана… в леглото… при жена ти!
Иван преглътнал и нервно отвърнал:
Тихо… че ми останаха само 2 питиета!
Семейни
Двама приятели отдавна не са се виждали.
Как си? – пита единият.
А, добре съм. Разведох се три пъти, сега съм на четвъртата.
Брей, как успя толкова пъти?
Ами, първата беше шивачка. Все ми мереше „перфектната” талия, после каза: „Още малко, още малко” — и така три месеца… накрая аз „още малко” не издържах и се разведох.
Втората беше готвачка. Все викаше: „Търпение, още е рано!” — супата така никога не стана готова, а аз все бях на режим „следваща порция”. Разведох се.
Третата работеше в офис. Само гледаше часовника и повтаряше: „Сега ще го приключим… след малко.” Малко стана година — разведох се.
Четвъртата е счетоводителка. Все ми казва: „Спокойно, всичко си има баланс… само да мине отчетният период.”
И засега ми е добре — защото още не е минал.
Семейни
Двама приятели отишли да ловят риба. Намерили място, опънали палатка, запалили огън и си наливали бири. По едно време единият се загледал в реката и рекъл:
Чудя се какво ли правят жените ни сега?
Другият въздъхнал:
Или готвят, или си шият… нещо.
Първият вдигнал глава, метнал въдицата встрани, започнал да прибира багажа и казал:
Отивам си. Това е.
Къде бе? — учудил се другият.
Ами вкъщи. Моята не готви… и не шие…
Е, и?
Значи няма как да е “нищо”… тъй че по-добре да съм там, преди да е станало “повече”.
Семейни
Двама приятели са на риболов и единият пита другия:
Абе, какво ли правят жените ни в момента?
Една от две: или са при любовниците, или се занимават с някакви работи…
Аха — казва първият и започва да оправя въжетата и да прибира кукичките.
Другият го гледа учудено:
Какво става бе, човек?
Ами сетих се, че моята не може да „води“… само може да „върже“ — и веднага ми писна да чакам…