Да откраднеш нечий велосипед е лесна работа. Но голям зор ще видиш, ако искаш да го върнеш обратно — жената ще каже: „Не го връщай, само сложи пак помпата!“

Да пишеш като Вирджиния Улф — всяка седмица, всеки ден, все кратко, все за заети хора, дето гонят сутрин влака, или за уморени души, дето вечер се влачат към дома — това изобщо не е работа за обикновени автори. Това е изпит за нерви: не можеш да напишеш „каквото ти падне“, защото всички знаят какво е добро и какво лошо писане… и после пак се оказва, че билетът за влака се продава само на онези, които са си написали домашното.

Да се ожениш за любовницата си и после да доведеш бившата си жена в същия клуб — това вече не е изневяра, това е бюрокрация на чувствата!

Да срещнеш съдбата си можеш на всяка възраст — тя винаги се появява като по сценарий.
Ама да ѝ избягаш… няма как! Като си млад, тя ти казва „чакай малко“ — а като пораснеш, вече е свършила обиколката и те намира права пред вратата.

Да ходиш „да снимаш готини мацки“ и да се правиш на плейбой е все едно да си пълниш корема от вкъщи и да се преструваш, че тренираш за маратона.

Да целунеш девойка е приключение.
Да целунеш жена е задължение.
Да целунеш тъща е изпитание.

Дави се млад мъж. Спасителят Мич смело се хвърля във водата, доплува бързо до него и му казва:

Дама гледа мъжа си с час — той се е вглъбил в вестника и с въздишки не спира:

Дама гледа продължително мъжа си, който цял час ровичка в телефона си и не откъсва очи от екрана, после въздъхва:

Дама е на преглед при гинеколога!
Точно когато лекарят започва, телефонът му звъни.
Вдига телефона с една ръка, а с другата продължава прегледа, сякаш нищо не се е случило.
Отсреща е приятел, който пита как да стигне до кабинета.
Лекарят, без да спира, обяснява: наляво, надясно, после направо… и започва да прави кръгови движения с пръст по въздуха, като “само така”.
Когато разговорът свършва, дамата го гледа и казва:
„Докторе… може ли пак да ми обясните за кръговото?“

Дама оглежда тълпата на една сватба и пита развълнувано:

Даниел Боримиров толкова го било срам от издънените си мачове по „трофеите“, че нямал никакво желание да излиза. Цял ден стоял вкъщи, гледал към вратата и си повтарял: „Айде, стига вече, никой да не ме е виждал така!“
Но един ден решил да се поразходи „като човек“, само че маскиран. Сложил си перука, наметнал качулка, сложил две различни по цвят очила и си пъхнал мустачки, все едно е таен агент. Минал покрай входа, където седяла една баба пред магазина и си мърморела на своя си честота.
Баба го зърнала и му казала съвсем спокойно:

Даниел пребледнял.
„Щом ме познава така, с тази шарада… значи имам една-единствена отличителна черта! Трябва да се маскирам по-добре!“
Прибрал се веднага, качулката си свалил, перуката сменил с още по-странна, гримирал се до бяло, облякъл ризата на братовчед си, обувките взел с номера по-малък, а шал — тикнато го бил върху рамото — все едно нещо важно му е изпуснато. Излязъл пак навън и отсечено си рече:

Минал покрай бабата… и тя пак:

Той вече кипнал и отвърнал:

Бабата се усмихнала и му казала:

Датчанин отишъл на почивка в едно затънтено селце. Почерпили го със сладко домашно бренди — “рецепта от дядото”. Тъкмо отпил една глътка, и в следващия миг започнал да се бърка, да се кикоти, да позеленява и едва успял да изрече:

Два бика — баща и син — седят на хълм и гледат стадото долу.

Два винта се къпали в една кофа с лятна „майонеза“, излезнали, хванали си кърпиците и се пръснали на шезлонгите да отдъхват.
Единият рекъл:

Другият винт се провикнал:

Два винта се къпят в мазнина. По едно време единият въздъхнал:

Два гущера си вървели по тротоара и изведнъж се озовали пред една пекарна. Единият предложил да влязат, а другият — без много мислене — се съгласил. Докато минавали покрай витрината, първият се стреснал и сръгал с цяло гърло:

Вторият се обади:

Два заека седят пред мотоциклетния магазин и единият заек вика на другия:

Два мъжа вървят по улицата, виждат вибратор и единият вика:

Два начина да победиш жена в спор:
1 - Първо да си признаеш, че грешиш… и после да уточниш какво точно е било „грешното“.
2 - Да се престориш, че си чул „да“ — и да я питаш тихо: „Кога почвам?“