Семейни
Двама души „в последния си дъх“ си вървят към рая и се пооглеждат. Единият пита другия:
Викам си: „Тия всички ще ме оставят без хапване!“ Че нали знам, че жена ми крие нещо в къщата. Случайно я хващам, че се прави на заета, та реших да я разоблича. Казвам ѝ:
„Скъпа, аз съм в отпуска, ама ще изляза за двайсет минути, като се върна — искам да ме посрещнеш с вечеря.“
И тя: „Добре, миличък!“
Връщам се привечер, отварям вратата, влизам… и гледам — жена ми на кухненската маса, сервирана като за ресторант, чисто сама — и около нея… нищо.
Започнах да претърсвам: шкафове, чекмеджета, килери, под масата, зад хладилника, в тавана, в бурканите — навсякъде! И най-накрая — намирам празна чиния и една бележка:
„Скъпи, скрих храната… за да не я изядеш сам.“
И от яд умрях, че не можах да я сгащя!