Грехота е при жива и здрава жена — мъж да се хаби да работи… особено в България!

Гробарят към вдовицата:

Гробарят се прибра вкъщи кльощав и пребит от умора. Жена му го гледа и пита:

Грузинец гледа гордо силно окосмената си дъщеря и вика на жена си:

Грузинец гледа силно окосменият си син и вика на жена си:

Грузинска сватба. Един гледа булката и си шепне:

Друг го пита:

Първият:

Другият, пребледнял:

Грузинско село. При местния доктор дошъл един младеж и казал:

И тогава аз ще я погледна строго и ще я попитам:

Група бременни жени и техните партньори били на курс за родители. Инструкторката обяснила колко е важно да се поддържа добро здраве по време на бременността.

Точно тогава се чул мъжки глас:

Група български туристи по време на екскурзия до Лондон решава да “опознае културата” и влиза в Сохо. Екскурзоводът ги спира още на входа и строго казва:

След малко един от туристите се усетил, че го няма в групата. Започнал да се лута, питал тук-там, докато накрая от една врата излиза мъж и го гледа усмихнат:

Група екскурзианти разглежда замъка на един граф. В един момент графът ги наближава и тихо забелязва младеж, който поразително му прилича. Присяда настрани и с любопитство го пита:

Група туристи посетили ферма за лъвове. Собственикът прави смело предложение:

Всички стоят като вцепенени. Няма никой да мърда… и точно тогава един мъж рязко отваря входа, влиза, тича през клетката и излиза на другата страна, буквално докато лъвовете го преследват.
Собственикът се разпищява:

Мъжът грабва парите и се връща в хотела със съпругата си. На следващата сутрин управителят му казва:

Мъжът въздъхва:

Съпругата му се усмихва загадъчно:

Извод: Зад всеки успял мъж, стои една жена, която му бута куража напред!

Група “Как да направя ремонт у дома?“
Въпрос от участничка:

Коментар:

Коментар на коментара:

Гурбетчия пише на жена си:

Гърци стачкуват. Към последните се приближава един човек и пита:

Гъркът го изгледал лошо и отсякъл:

Гъста мъгла се стеле. Един шофьор минава и се залепва за колата пред него, без много зор — кара си бавно, ама спокойно. Накрая първата кола рязко спира. Вторият тоже спира, но не се кара — само слиза да види какво става.
Първият шофьор гаси двигателя, оглежда се наоколо, после отваря багажника и започва да рови сериозно. Вторият вече изнервен:

Д-р Петров — специалист по кожно-венерически заболявания.
Под табелата на вратата, с тиксо е залепена бележка:
„Моля госпожиците с професионални оплаквания в областта на долната част на корема да си чакат реда като всички останали — без да се бутате, че тук не е автосервиз!“

Да ви се оплача. Майка съм на прекрасно момче. Всяка сутрин му правя закуска — като за президент: палачинки, плодове, йогурт, една „малка“ витаминна бомба. И нищо. Не иска.
Опитвам фрешове — пак отказ. Карам го поне да хапне нещо, че иначе… трудно ходи. Предполагам поради тази причина и до голяма нужда стига по-неохотно — все едно му е трудно да избере дали да е удобно или да е здравословно. Опитах с разхлабително. Тогава в къщата стана като в театър: възклицания, викове, обиди към самото понятие „здраве“.
Давам му свобода — да се оправя сам. Понякога му позволявам и дрехите да си избира, а аз се намесвам само когато навън е ледено и той настоява да излезе с една тениска и тънко яке.
Онзи ден се разболя. Вдигна температура, сополи, кашля като трактор на заден ход. Дадох му нурофен, цяла нощ лежах на пода до леглото му да му меря температурата, да сменям изпотените дрехи със сухи и да следя да не би случайно да ми „пропусне“ да си спази лечението.
Постоянно вървя след него — духам носа, слагам сироп от бъз, давам витамини, сменям кърпички… то направо като служба по гражданска защита. И пак на вечеря — не иска. Направих му пилешка яхнийка, душа да я пожелае — той я „опита“ два пъти и край. Гледа в една точка, почти не говори… и това започва да ме тревожи.
Купувам му нови неща, за да го развеселя — пак цупене. Опониране за всичко ме наранява, ама най-тежко ми стана една вечер, докато го гушкам и го галя по главата да заспи, и той се обръща към мен и с най-спокойния тон ми казва:

И онази горката уруспия — снаха му — лежи до него, оправила се като ангел, и ме гледа самодоволно…
Права беше баба ми, като казваше: майчинството е неблагодарна работа. Само дето аз не го разбрах отначало… докато не ме „освободиха“ от служебните задължения.

Да ви се оплача. Майка съм на прекрасно момче. Всяка сутрин му правя чудна закуска — домашна, топла, с любов, даже му я подреждам като в ресторант. Той обаче не желае да я яде. Правя му фрешове, смутита, “за да му вървят силите” — и пак: нито капка. Предполагам, че затова толкова трудно ходи и по голяма нужда — все едно храната му е доброволна, а не задължителна.
Опитах се да му помогна с нещо “леко” — разхлабително. Посрещна го с възмущение, едни викове, едни възклицания… все едно го канят на фронт, а не на закуска. Пък и да съм справедлива: давам му свобода. Понякога сам избира дрехите — намесвам се само ако навън е много студено и той иска да излезе с една блузка и тънко яке, сякаш зимата е по избор.
Онзи ден се разболя. Вдигна температура, появиха се сополи “като водопад”. Дадох му нурофен, цяла нощ лежах на пода до него като медицинска сестра от миналото — меря температура, сменям изпотени дрехи, духам носа, давам сироп от бъз и витамини. На вечеря пак не поиска да яде. Направих му една чудна пилешка супичка… той само я гледа, близва три пъти и: “Мамо, не ми се яде.” Почти не говори — и то ме тревожи.
Постоянно му купувам неща, за да се зарадва, да му е приятно. Нови тениски, нови обувки, играчка дори… и всеки път — цупене, мрънкане и “ама това не е като вчера”. Казвам си: “Ще мине, ще се оправи.” Накрая едва издържах, защото най-тежко ми стана една вечер, докато го галех по главата да заспи, и той се обърна към мен и ми каза:

А онази уруспия — снахата — лежи до него и ме гледа самодоволно, все едно аз не съм го гледала, а съм го “отгледала” за мебелировка. Права беше баба ми, като казваше: майчинството е неблагодарна работа… особено когато си го отгледала с любов, а той си го ползва като прораб за нов апартамент.

Да влезеш в стаята на тийнейджър е като да влезеш в магазин за електроуреди — уж само да хвърлиш един бърз поглед, а излизаш с нова косачка, два кабела без значение, една лампа, която не светва, и цяла торба “гаджета”, дето не е ясно за какво са, но определено са “спешно необходими”.

Да живеят майките! Мама ме научи да правя чудеса, без да мърдам:

Мама ме научи да уважавам чуждия труд:

Мама ме научи да вярвам в Божията сила:

Мама ме научи на логика:

Мама ме научи да мисля за последствията:

Мама ме научи на издръжливост:

Мама ме научи на причинно-следствените връзки:

Мама ме научи да не завиждам:

Мама ме научи как да порасна:

Мама ме научи да гледам смело в бъдещето:

Мама ме научи на самолечение:

Мама ме научи на телепатия:

Мама ме научи на генетика: