Вчера най-накрая чух от мъжа ми цялата истина за себе си. Станаха ми такива милостиви очите… и чак се зачудих как изобщо живее с жена, която знае толкова много, без да си е признал, че е забравил къде си е оставил ключовете.

Вчера питам другата ми дъщеря:

Вчера приятелка ми писа във Фейсбук:

Аз коментирах:

Тя веднага ме изтри… после пак ме намери да ме пита дали „четенето“ е шега.

Вчера разбрах как Готфрид Лайбниц е измислил двоичната система, ама не от книги, а като слушах съседа да моли жена си по телефона:

Вчера реших да направя на мъжа си изненада и му приготвих закуска. Той се трогна, взе една дебела готварска книга, маркира ми „важните“ рецепти и каза: „Това трябва да го усвоиш!“
Днес обаче аз купих „гответе с настроение“… и започвам да чета. Чета, отбелязвам… и вече ми е ясно защо вчера толкова бързо изчезнаха яйцата.

Вчера с внука ми рисувахме усмихнато слънце. На сутринта пред вратата намерихме истинска усмивка — две надраскани линии на вестника. Днес за разнообразие ще рисуваме трева, дърво и… поредната беля!

Вчера си пръскам прическата с лак за коса, а мъжът ми ме гледа учудено и казва:

Вчера ходих на психолог — каза ми: „Когато си вкъщи, оставяй мислите си пред вратата, за да не ги носиш вътре!“
Само че жената и тъщата — нито една не ги пуска да си тръгнат! Седят си пред входа цяла нощ и шепнат: „Айде, пак започвай…“

Вчера, 8-ми март, реших да не говоря с жена си — все пак празник беше… Да, ама като не ѝ говориш, не знаеш дали не си те страх от мен или просто ми е вдигнала мълчалив “празничен” отчет.

Във Враца мъж се прибира, жена му:

Във Франция ще се реши проблемът с раждаемостта, ако вместо да се говорят само за мерки, направо съединят хранопровода на жените с матката… та като поръчват десерт, да става и за бебе.

Във влака от София се возят двама човека. Запознават се.

Във влака се возели лисицата, вълкът и други горски твари. По едно време влиза зайчето, размахва една бухалка и пита:

Всички замлъкнали и зайчето отсече:

Минало малко време, пак се появило и пак:

Пак мълчание.

Скоро на всички им писнало и решили следващия път да се защитят. Когато зайчето се върнало, вълкът станал и гръмко:

Тогава отзад зад него се показа мечката и казала:

Във влака се возят генерал и директор. И понеже са „много важни хора“, още щом седнали, почнали да спорят кой с каква по-висока длъжност е.

След час спор кой е по-голям шеф, пътникът до тях най-накрая се обадил:

И двамата в един глас:

Пътникът гордо:

„О-о, стига… пак контролорът…“

Във връзка с промените в закона за притежание на оръжие, предлагам следното:
На омъжени жени да не се продават точилки, тигани и чукове за пържоли — да не вземат да се въоръжат „за всеки случай“!

Възрастен господин бил поканен на вечеря от стари свои приятели. Той останал приятно изненадан, защото цяла вечер домакинът се обръщал към жена си с “Мила”, “Скъпа”, “Сърчице” и какви ли не нежности.
Когато жената отишла до кухнята, гостът се навел към домакина и казал:

Мъжът въздъхнал и отвърнал:

Възрастен господин се жени за млада — много млада — жена. Минават през гражданското и току-що са си взели подписите.
Двама случайни зевзеци ги зърват и веднага решават да ги „подхванат“:

И двамата едновременно към младото семейство:

Възрастен мъж влиза в приемната на военна част.

Възрастен мъж се оженил за много по-млада и по-крассива жена. Попитали го:

Възрастен мъж се сваля с млада мадама, а тя му вика: