Всичко важно у дома го “решаваме” заедно — аз поставям въпроса, мама казва “сега не е моментът”, а тати решава окончателно… като купи нещо и каже: “Готово, проблемът е решен!”

Всичко започва със:

А после следва:

Всичко хубаво се постига с цената на голяма болка… само че аз си я купих на промо: болката дойде първо, а „хубавото“ още не се е появило.

Всяка вечер в „Клуба на Пенсионера“ бай Гошо има среща с баба Пенка — все пред телевизора, за любимия сериал. Докато тече сериала, баба Пенка си го държи за ръката — „да не мърда“ и да не гледа с очи друга работа.
Обаче една вечер бай Гошо го няма. На другия ден се засичат и баба Пенка направо:

Всяка година лятото, за няколко седмици, в София всички изведнъж стават социални — започват да ходят по гости при роднини и приятели от другите квартали, сякаш са туристическа агенция.
После обаче идва моментът, в който свърши кварталната „мистерия“ и всички си получат топлата вода.
И като по чудо… всички пак имат причина да не са си у дома.

Всяка жена иска един ден да се види облечена в бяло. Бъди мъж… запиши я на карате.

Всяка жена си мечтае да намери точния размер обувки и когато ги пробва, под тях случайно да има не един, а истински мъж—за да не си губи времето в търсене на номер.

Всяка сутрин се будя с надеждата, че мъжът ми ще каже:

А той, разбира се, въздъхва и добавя:

Всяко добро нещо си има и лошата страна — казал ония, дето му искали фактура за погребението на тъщата… и му обяснили, че ако не подпише, няма да му връчат и гаранционната карта за опечаленото място.

Втората загадка на Сфинкса била:

Отговорът е:

Вуте купил на жена си няколко чифта обувки в един и същи цвят.

Вуте:

Нане:

Вчера 94-годишният философ Х.З. получи Нобелова награда за 50-томния си труд: „Какво ѝ трябва на жената?“
На церемонията го попитаха дали най-накрая е намерил отговора.
Той се усмихна: „Да… Търсете го не в мен, а в въпросите. Всяка година ми изкарват по още един том.“

Вчера в супера видях един мъж, който явно е “на принципа” – отворил списъка на жена си, погледнал го, пуснал го в главата на количката и… приключил. И понеже не му стигна компетентността, телефонът му падна и му умря батерията точно пред щанда с зеленчуци. Видът му беше като на човек, който е изпуснал влака на Софийската гара… само че вместо влак — е изпуснал и вечерята.

Вчера водих жената на зоопарка… нея гледаха, не аз — майка им.

Вчера едната ми щерка ме пита:

Вчера излизам с жена ми. Отиваме пред магазина и тя се спира при лотарията — онези талончета, дето се търкат.
Аз ѝ викам:

Вчера измих прозорците и днес сутринта слънцето ми се обади: “Извинявай, че закъснях… От чистото ти стъкло гледам по-рано!”

Вчера казвам на жена си:

Вчера меря на малкия крачето:

Той подскача и вика:

Майка му изпусна тигана в кухнята.