Семейни
В чакалнята на родилното един млад татко чака нервно вести от стаята за раждане. Никаква мисъл не му идва на ум — само крачи напред-назад като заклещен, ту поглежда часовника, ту обикаля по стъпалата, ту нащаца нервно на вратата. Накрая цял се е изпотил, стиска зъби, гризе си ноктите, стиска косата си с ръце и при всеки звук от коридора подскача все едно е настръхнал пътнически влак. И през пет минути… изчезва навън “само за малко” да диша.
Най-сетне една врата се отваря и оттам излиза усмихната акушерка:
Мъжът едва намира сили да попита:
Акушерката се усмихва още по-широко:
Той въздъхва с облекчение и едва тогава се отпуска: