В черквата свещеникът обяснява на младоженеца:

Младоженецът кимва и на свой ред пита:

В шест сутринта в денонощен цветарски магазин влязъл мъж с вид, че е прекарал нощта в преговори със себе си.
Продавачката го погледнала и казала:

Мъжът се замислил и допълнил:

В шест сутринта. В денонощен цветарски магазин влиза видимо интелигентен мъж с ясно личащи следи от бурно прекарана нощ.

Цветарката го гледа, премята в ръка касовата книга и внимателно пита:

Мъжът се замисля, преглъща и отсича:

В школата за тайни агенти до последния изпит се бяха класирали само американецът, французинът и Бай Ганьо. Последният изпит бил да докажат вярността си към службите.
Дават на американеца един пистолет, водят го в една стая и му казват:

Американецът влиза, стои, стои… минават десетина-петнайсет минути. Излиза пребледнял и казва:

Скъсали го и го отпратили.
После повикали французина. Същото — пистолет, същата стая, същите думи:

Французинът влиза, стои, стои… пак минават десетина-петнайсет минути. Излиза много притеснен:

И него го скъсали.
Накрая извикали Бай Ганьо. Дали му пистолета, вкарали го в стаята и му рекли:

Бай Ганьо влязъл… още вратата не се затворила и се чуло:

Излязъл Бай Ганьо супер ядосан, развикал се на служителите:

В щаба на руските ракетни войски влиза началникът…

В щатски армейски център назначили нов служител — човекът трябвало да разяснява на новобранците какви са задълженията на държавата към тях и, по-точно казано, да ги „насърчава“ да си сключват застраховки „Живот“ за военнослужещи. Скоро командването забелязало тревожното: застраховките започнали да се увеличават с бясна скорост.
Един офицер решил да види какво става и вкарал следващата рота новобранци в залата. Седнал на последния ред, та да не пречи.

Пауза.

Офицерът, от последния ред, тихо си изкашлял и кимнал към подчинените:

В „Бърза помощ“ докарват жена с изкълчен глезен. Докторът пита:

В „Бърза помощ“. Влиза докторът и почва да преглежда: вижда, че леглата са пълни с мъже с натъртени глави и рани по челата.
Докторът пита първия:

Докторът се втриса:

В „Любовни квартири“ задават въпрос на един участник:

Той се замисля, почесва се, гледа в тавана и накрая казва:

В.М. Бехтерев казва: „Внушението се закрепва дълбоко в душата — в безсъзнателното — и после уж не е от някого, а си е твоe решение.“
Та един човек решил да си направи диета. Чел статии, водил си дневник… и на третия ден отишъл в кухнята, взел шоколада и възкликнал:
„Как така го мисля това?! Аз изобщо не съм внушавал на никого!“

Важно е да си щастлива, но по-важно е мъжът ти да не усети, че всъщност не те е слушал… докато го убеждаваш, че го е направил.

Варненската пристанищна митница. Служителите на закона имат информация, че пристигащ от Южна Америка моряк крие в багажа си нещо „зелено“. Митничарите вече се усмихват — нали какво толкова, все ще минат по документи, нали сто „зелени“ не може да са за лична употреба…
Морякът влиза в залата, а старшият митничар го посреща с язвителен тон:

Морякът мълчи и мълчаливо подава митническата декларация. В нея е записано: „Екзотична гора — 1 брой“.

Вбесена жена крещи на мъжа си:

Той:

Тя:

Той:

Вдовец се жени за втори път. Новата му жена — също “с опит” — има две поотраснали деца: едно момиче и едно момче.
Една вечер момичето му казва:

Бащата се оглежда — били сами — и вика:

Момичето се съгласява, свършва “услугата”, взима си парите и след малко го пита:

Той се усмихва:

Веднъж Али баба и 40 разбойници минавали през една тъмна гора, точно до манастир. По пътя срещнали една монахиня — нападнали я и после всички се изредили, докато свършили. След това Али баба я попитал:

Монахинята, като се оправяла:

Али баба се разсмял:

Монахинята се замислила и въздъхнала:

Али баба:

Веднъж бащата решил да каже на сина си истината:

Веднъж в кръчмата поручик Ржевски силно запил с полковника. Полковникът, като го погледнал за кой ли път, въздъхнал:

На връщане полковникът решил да пробва. Приближил се тихо отзад, целунал жена си по шията, погалил рамото и с най-мек глас:

Жената се обърнала, погледнала го и спокойно казала:

Веднъж вечерта жена му го целунала и му казала: „Спокойно, сърце, всичко е наред!“
На сутринта той се събудил, прегърнал я и ѝ дръпнал един хубав бой.
Защо?
Защото утрото е по-умно от вечерта!

Веднъж един дървар носел брадва, но точно до реката не му издържала хватката и брадвата му паднала във водата. Седнал на камъка, хлъцнал веднъж-две и се разплакал, все едно светът свършил.
Явил му се Бог и го попитал:

Бог бръкнал в реката и извадил златна брадва:

Бог пак бръкнал – и извадил сребърна:

Трети път бръкнал – и реката изхвърли желязна брадва:

Бог се усмихнал:

Дърварят забогатял, заживял си в разкош, жена му се радвала, децата му се смеели. Само че един ден, докато се разхождали край реката, жената се подхлъзнала и паднала във водата. Дърварят седнал на брега и заплакал така, че рибите се скрили.
Явил му се Бог и пак го попитал:

Бог бръкнал и извадил една извънземно красива, просто като от картичка:

Дърварят се осмелил и радостно отвърнал:

Бог се намръщил:

Дърварят въздъхнал:

И като каза това, Бог се засмял и му дал и трите уточнени награди — но без четвъртата беда.
Извод:

Веднъж крал Артур бил заклещен в тъмницата от друг крал. Понеже този бил по-остър на приказки, отколкото на мечове, решил да му даде шанс да оцелее.
„Ще те пусна след една година, ако ми отговориш на един въпрос — толкова труден, че ще го разбереш чак като свърши времето ти. Кажи ми: какво най-много искат жените?“
Артур обиколил царството: разпитвал жени по пазари, в дворове, в манастири — все една и съща стена от неясни намеци. Накрая всички само му свили рамене и му рекли:
„Няма как да познаеш, царю… Единствено вещица може да ти каже — ама ще ти струва скъпо.“
Артур нямал избор. Намерил вещицата, която го изгледала така, сякаш го е виждала само в кошмари, и рекла:
„Търся се за най-добрия ти рицар — срещу това ще ти кажа отговора. Аз съм ужасно грозна, ужасно неприятна и имам… само един зъб.“
Артур се разтреперил, но не искал да се хвърли съдбата на царството върху някакъв си „един зъб“. Обяснил на рицаря, че няма смисъл да се жертва, но рицарят само кимнал:
„Царят е ключът към короната. Щом шансът е да ми дадеш живот, ще си взема сделката.“
Сделката станала. Вещицата се закиснала като развален компот и накрая прошепнала, все едно самото слово й се плаща по часове:
„Жените най-много искат — да имат контрол… над собствения си живот.“
Артур бил спасен, а рицарят трябвало да се ожени. По време на сватбата вещицата се държала като последния досадник на света — бърборела, плюела претенциите си, пърдала и се държала отвратително през цялото време.
А на брачната нощ… рицарят влязъл при нея с тъжна физиономия — и пред него легнала най-красивата жена, която някога е виждал.
Като се сепнал, той попитал какво става. Вещицата се усмихнала:
„Аз съм вещица, ама ти си джентълмен. В знак на уважение половината време ще съм млада и красива. Другата половина — по старому.“
После му казала:
„Искам сама да реша кога да съм красивица и кога да съм… каквато съм.“
Рицарят се поколебал само за миг и отговорил:
„Тогава избери.“
Вещицата се надъхала, пооправила себе си в огледалото на мрака и казала:
„Щом ми даваш правото сама да решавам… аз винаги ще бъда красавица. Защото ти ме уважаваш.“
И така — нямало как да не е вярно. Но въпреки това, когато всички се поуспокоили, Артур се обърнал към онзи най-важен урок, който никой не иска да учи:
Поуката е проста:
Без значение дали жената е красива или грозна, умна или глупава — под всичко това… тя си остава вещица. И ще си решава кога да ти е сладко… и кога да ти е гадно.