Г-н съдия, отивам си на работа в един офис — цял ден нищо. Само чакам, подписвам документи, гледам часовника… и точно когато си тръгвам — оп! Нещо се закачи за лаптопа. Дърпам и изваждам една визитка.
“Добре — викам си — за какво ми е тая визитка?” И понеже все някой ми обещава по принцип “към успеха”, аз реших да си направя експеримент: казах й да ми даде шест цифри за регистрация. Тя ми изсипа шест числа — и аз… си подадох документите по тях.
И няма да повярвате — излезе, че ударих джакпота. Започнаха едни одобрения, едни обаждания, едни честитки… цели две седмици празнуване, размахване на ръце, “браво, браво” — направо парти за счетоводството.
Гледам я аз — офисна лепенка, мятаща се по пода, никаква принцеса… ама нали ме направи богат. Прежалих се, стегнах си ризата, притворих очи и започнах да я “обичам” — професионално, разбира се.
По едно време отварям очи — и гадната лепенка се превърнала в красива, стройна млада принцеса, направо за корица.
И ето така стоят нещата, господин съдия… само че тя беше омагьосана още, а аз — подписах договор за още три години.