В пустинята върви пияна костенурка. Среща я камила и я пита:
Ало, черупкато, да не би да има сняг?
Сняг ли? Откаде-накаде?
Ами защо са поръсили всичко с пясък, сякаш е сол за ракия?
Семейни
В пустинята един арабин се мъкнел с камилата си — такава мъка, че и песъчинките му се стрували по-бързи. Накрая минали поредния дюн и на хоризонта изникнало халe с надпис: „ПРОФИЛАКТИКА И УСЛУГИ ЗА КАМИЛИ“. Арабинът светнал от надежда, влязъл и вътре го чакал мустакат майстор, надянал нахитрен плосък шлем и гледал все едно знае всичко.
Кажи бе, аркадаш… какво ще правим с камилата? — попитал арабинът.
Трудно тръгва… не върви… мързи я, брат! — отвърнал арабинът.
Майсторът кимнал:
А камилата ти мъжка, значи идеална. Вдигаме я на стенда, даваме ѝ „настройка“ — и край. Тръгва като нова.
Качили я на стенда. Майсторът се навел, мърморил нещо под мустак, после „хванал правилното“ и с два удара — край на мъките. Камилата нададе едно такова „ммм!“… после изкърти вратата и хукна през пустинята с максимална скорост, сякаш бяга от съдия. Арабинът тичешком се обръща към майстора:
Ей, човек! Това чудо ли е… такава скорост не съм виждал!
А майсторът се намръщи:
Абе ти още ли си тука бе? Я се качвай на стенда и тебе да те „настроя“ — че и ти ми изглеждаш леко на мързел…
Семейни
В пълен автобус се вози мъж с малко дете, а то — седнало в скута му, гледа през стъклото, което отвън е цялото в пара. Навън вали без прекъсване, както през целия последен месец. Детето с пръст нарисува смешна физиономия на запотеното стъкло. Бащата веднага се вкисва:
Колко пъти съм ти казвал, че е мръсно? Не цапай стъклата!
Тате, а ти на мама постоянно ли ѝ повтаряш да не забърсва ти обувките в килима, ама ти пак го правиш, нали?
Семейни
В първата брачна нощ, противно на традицията, младоженците не броят звезди, а фактури — и вместо „наздраве“, си казват: „Тая година без излишни разходи… договорите първо!“
Семейни
В разгара на семейна караница жената към мъжа:
Мислех, че си много смел, щом се ожених за мен…
Така е, скъпа — и тогава всичките ми приятели също си мислеха: „Ей, тоя човек май е луд…“
Семейни
В районното влиза на бегом мъж и вика:
Арестувайте ме, удрях жена си!
Убихте ли я?
Не, не е! Няма следи — само леко посиняване.
Е, щом няма нищо… може да си тръгнете.
За нищо на света! Тя ме гони!!!
Семейни
В рая две души се срещнали и си рекли: „Е, щом сме си намерили другата половинка, що да не се оженим като хората.“ Отишли при Св. Петър и го попитали дали може.
Хм… - почесал се той замислено, - досега никой не ми е молил за такова нещо. Ако сте сериозни… дай да проверя.
Изчезнал за отрицателно време. Минали месеци, а двамата вече се притеснявали:
Абе… сигурно за сватба тук има причина да не се бърза. Нали сме вечни! Ако после се скараме— ще живеем заедно до Страшния съд… тоест— до края на вечността!
Да не говорим, че ако се наложи да „станем по-щастливи“ другаде… как се сменя съдбата?
Точно тогава Св. Петър се появил. Лицето му било като изсъхнала поничка: разчорлено, напрегнато и леко побеляло от стрес. В ръката си държал пергамент, който треперел все едно съдържал грешна версия на истината.
Проверих! - изсъска той. - Отговорът е „ДА“! Можете да се ожените! Всичко е уредено— сватбата ще е… божествена!
И махнал с ръка. Появили се свещеник и цяла духова банда ангели с инструменти, които не звучали, а направо „искрили“.
Пристъпваме към церемонията!
Чудесно! - засмели се двамата.
Но женихбата явно още не беше стигнала до „разрешено“.
Само един въпрос… - рекли те. - Ако се случи така, че нещата не потръгнат… можем ли да се разведем в Рая?
Св. Петър подскочил, пергаментът изхвърчал от ръцете му и паднал точно върху някакъв свещен облак. Лицето му пребледняло, после се зачервило, после пак пребледняло— като човек, който току-що е видял счетоводна грешка от небесен мащаб.
Как… да… се… разводите… - заекнал той.
Сеизмичните вибрации били толкова силни, че ореолите наоколо започнали да се въртят като рулца в сладкарница. Ангелите изпуснали инструментите, а бандата се качила два етажа по-високо, сякаш търсела безопасна височина за морал. Двамата младоженци, държейки се за ръцете, изкрещели:
Какво стана?!
Св. Петър изрева:
Ще ви кажа какво стана! Шест месеца търсих свещеник тук!
А знаете ли колко време ми трябва да намеря… адвокат за развод в Рая?!
Семейни
В рая попаднал един кренвирш. Ангели и архангели се събрали на тържествена сесия и почнали да се чудят откъде се е появил. Свети Архангел Михаил, като най-разсъдлив, рекъл:
Нека попитаме Дева Мария. Тя беше на земята и сигурно знае какво е това…
Дева Мария дошла, взела кренвирша, огледала го, помирисала го, пощипала го, даже го завъртяла леко, все едно проверява дали е спретнато за небесна трапеза. Накрая въздъхнала и казала:
Много прилича на чудото… само дето тук то е по-„твърдо“ от обещанието!
Семейни
В ресторант: Клиент към келнера: Извинете, защо целите ми кюфтета плуват в доматен сос? Келнер: Защото готвачът е с престилка, ама явно „сглобява“ ги като ракети — пуска ги и ги върти точно над соса… да им даде тяга. Тогава от съседната маса един мъж отсича: А аз се отказвам от пълнените чушки! Не ми се правят на комети!
Семейни
В ресторанта мъжът казва на жена си:
Скъпа, изглеждаш като коледна украса.
Какво? Защо?
Защото цялата си в червено… и някой очевидно те е пипнал с кетчуп, а не с приказна магия.
Семейни
В ресторанта. Жена към мъжа си възмутено:
Видях те, като се връщаше от тоалетната, как подсмърчаш и “благодаря” казваш на всички келнерки!
Мъж, спокойно:
Ами скъпа… тъкмо се подсмърчах, да не ме помислят, че съм от тяхното меню.
Семейни
В ресторанта. Тя:
Скъпи, виждаш ли онзи там, дето се смее на всеки по-гръмко?
Мъжът:
Да, кой е?
Тя:
Преди десет години ми каза „Ще стане“—и аз му отказах!
Мъжът:
Еее… той до кога ще празнува?!
Семейни
В ресторанта. Жена към мъжа си възмутено:
Видях те, като се връщаш от тоалетната, как подаваш банкноти на всички сервитьорки!
Мъжът, равнодушно:
Ти пък, скъпа… аз просто си връщах рестото.
Семейни
В ресторанта:
Сервитьор, къде ми е салатата?
Под лъжицата, господине!
Семейни
В ресторанта:
Какво обича вашата съпруга?
Обикновено… да ми отнема последните пари за разни дреболии. Но днес — поръча си салата!
Семейни
В ритуалната зала влизат запъхтен младоженец и младоженка, дето са закъснели с цели двадесет минути. И двамата се смеят така, че чак им треперят бузите. Кумът ги бутва леко и през смях вика:
К’во се разхълцахте бе, хората седят и ви чакат, а вие се хилите като два слънчогледа!
Младоженецът примижава:
Как какво… тя ми направи една такава свирка… направо да ти падне шапката. Най-хубавото нещо, което ми се е случвало!
Кумата, от своя страна, дърпа младоженката настрани:
А ти къде се затри… и що така се усмихваш, бе? Нали се омъжваш, ясно ти е, че е хубаво, ама чак толкова…
Младоженката се усмихва още повече:
Не, бе… разбираш ли? Преди малко ми направи последната свирка в живота… и после вече няма как — само напред!
Семейни
В ритуалната зала:
Сега младоженецът да целуне булката!
Глас от залата:
Защо да я целува, като тя вече си го е е*ала с години!
Семейни
В родилния дом нов баща нервно се чуди:
Господи… трима ли са?
Спокойно — казва сестрата, — едното е детето.
А другите две?
Те са подаръкът: идваме ли вече, идвате ли и вие — но по-добре трезвен, че да ги различавате.
Семейни
В родилния дом цари суматоха. Една жена родила… пластмасово бебе. Докторът се смръщил и попитал:
Госпожо, това е истински феномен! Кой е бащата на детето?
Жената се замислила:
Как кой… от две години насам ползвам само един и същи пластмасов вибратор… и явно вече е станал семейно положение.