В новогодишната нощ един куриер донесъл пратка на частен адрес. Почукал, позвънил… и след малко на вратата се показало момче на десет години. В едната ръка стискало чаша бяло вино, в другата — запалена цигара, все едно е посрещало гости от години.
Куриерът се подсмихнал:

Момчето го погледнало строго, обърнало се леко, сякаш проверява дали въобще има смисъл от въпроса, и накрая отсече:

В нощен бар се разминават чистач и психиатър.

В обредния дом:

Служителят погледнал булката, после младоженеца и тихо въздъхнал:

В обувния магазин едно семейство избира обувки:

В отговор на вашите мъжки правила и ние си имаме няколко — всички ще ги номерираме с едно и също число, за да не ви е трудно да ги “усвоите”:
1. Правете каквото си искате, където ви кефи — ние правим същото. Не се сърдете, това е урок на взаимност: вие мълчите, ние също, но по различна причина.
1. Каквото е сготвено, това се яде. Ако не ви стига или не ви е по вкуса — има откъде: дюнерът е нашият терен, кебапчето — вашата съдба. А ако искате промяна: заповядайте в кухнята — вие да готвите, ние да ви даваме идеи.
1. Ако не целите дивана — няма проблем, има план. Пуснете ни няколко пъти да “преговаряме” — концентрацията ви ще се подобри. И пак урок на взаимност: ние ви учим да търпите, вие ни учите да настояваме.
1. Ако смятате, че сме “пухкави” — заведете ни на шопинг или на почивка и ни глезете като хора. Активира се режим “щастие”, което после гарантирано се отразява и на вас. Лекувайте ни с внимание — дозите са по договаряне.
1. Обувките и дрехите никога не са “повече от нужното”. Както казваше мечо Пух: “Колкото повече, толкова по-добре — стига да има място.” Тълкувайте правилно.
1. 16 цвята са идеалният начин да се покажем “кои сме”. Моравото има нюанси — като нас. Ще се справим заедно… и пак ще спорим за нюанса.
1. За чорапите ви няма да питаме. Колкото намерите — толкова. Ако са различни — това е вашата индивидуалност. Бъдете благодарни, че не ви урочасваме с “къде беше?” и “къде е другият?”.
1. Ние не говорим прекалено много — само добавяме уточнения, въртим темата на ъгъл и сме в крак с новините. Учим и вас… когато се наложи.
1. Относно главоболието: виж т.1 — лекувайте ни. Фризьор, маникюр, спа… ако до седмица не мине, значи ви трябва практика: повече внимание, по-малко спор.

В парка майка разхождала двете си деца и ги държала под око. Покрай нея минала приятелка и майката се задържала да си приказват две минути.
През това време децата се изплъзнали и тръгнали да „разглеждат“. По-късно майката осъзнала, че ги няма, и започнала да ги търси — питала, гледала, обиколила целия парк. Накрая ги намерила в най-отдалечената част, до едни храсталаци, да говорят с непознат мъж.
Майката направо избухнала:

Едното детенце вдигнало рамене:

Майката побледняла и се разкрещяла:

Детето се разсмяло и казало:

В парка на една пейка седят двама влюбени. Изведнъж той забелязва как някакъв тип прави странни знаци на неговата дама:

В парка тича едно момченце и се блъска в мъж на пейка:

В паспортна служба поп-фолк певец заявява семейното си положение:

В паузата между двете полувремена мъжът казва виновно на жена си:

Жената го поглежда лошо:

В по-голямата си част писането е самотна и неудовлетворяваща работа. Седиш вързан за стола, с поглед в празното и купчина хартия, която те гледа обратно. И накрая, когато най-после напишеш нещо смислено, се оказва, че е в грешния файл… и започваш отначало.

В полицията отива мъж и казва:

Следователят:

В почивен дом един мъж се запознал с дама. Първата вечер й целунал ръка и казал:

На втората вечер й погалил китката и добавил:

Жената се ядосала и му извикала:

В пощата мъж с гипсирана ръка моли жена да му напише пожеланията в поздравителната картичка и да попълни адреса. Жената го прави и като свършва, пита:

Мъжът се навежда, подава й картичката отново и казва:

„Извинявам се за грозното писане — ръката ми е в гипс, а не в поезия.“

В препълнен трамвай едър мъж нервно казва:

В препълнен трамвай млада дама се разкрещява:

В препълнен трамвай се возят майка и син до уши в хора:

В претъпкан автобус:

В претъпкан трамвай:

В психиатрията: