В метрото старец и старица се изцепват:

В метрото. Прилично облечен мъж говори по мобилния си телефон с важен тон.

В митническия пункт пристига съобщение от МВР, че някакъв човек тайно пренася ценности. Митничарите го обискирали — нищо. Няма бижута, няма документи, нема нищо.
Обадили се в министерството за съвет и им казали:
„Дайте му рициново масло. Като започне да ‘изкарва’, звънете ни.“
Седят митничарите дни наред, чакат МВР да ги потърсят. Накрая не издържали и звъннали сами:

Отговор от МВР:

В младо семейство се ражда бебе. Две съседски деца го гледат как спи в двора в количката, а възрастните са зад вратата.
Едното се провиква:

Другото се подсмихва:

В младостта скърца само леглото. С годините започва и съседът — все за същото стълбище и в същия час.

В моето семейство всички са много „влюбени“ в различията — стига да са на нашия терен. Преди време започнах да си срещам един французин — мил, възпитан, истински джентълмен. Доведох го вкъщи да го запозная.
Гледат го на „четири очи“, но никой не продума. Само лелите започнаха да говорят на френски, без да знаят нито една дума. Децата мълчат, сякаш училището им е забранило.
Накрая майка ми вдигна рязко пръст и казва: „Много е добре, ама… той говори твърде чисто български!“
Съпругата ми ме погледна и: „Събирай си нещата. В тази къща няма да се внася висока култура.“

В мола майка на 5 деца гледа към асансьора и казва на пиколото:

Веднага най-малкото я дръпва за ръкава и шепне:

В момента работя по красотата на съпругата. Тя като закъснява, аз си сипвам една напитка… за да имам какво да „поливам“ докато се прибере!

В момента, в който Чък Норис вдигне ракетата “за проба”, всички мъже наоколо моментално губят контрол — не от страх, а защото точно тогава им идва да стават герои.

В морето се разразява страшна буря. Капитанът минава покрай изпадналия в ужас съпруг и вижда жена му как го влачи за ръка, за да не падне. Мъжът е блед като платно, превива се от морска болест и едва успява да изхрипти:

Тя го поглежда с нежна строгост и казва:

В музея:

В мъжката обща баня влязъл човек с роботски глас и се разположил да се къпе. Замахвал, къпел се, къпел се… докато не му паднал сапунът.
Навел се да го вземе — а на дисплея му мигнало:
„Нова периферия намерена.“

В мъжката тоалетна надпис с кръв на стената:

В мюсюлманските страни в предаването „Лека нощ, деца“ не пеят приспивни песни за Прасчо. Вместо него се появява козлето Ахмед — същото е: спи, ама само ако първо му почешеш ушичките и му кажеш „бе-е-е“!

В навечерието на сватбата майката дава наставления на дъщеря си:

В началото Галя си представяше как принц на бял кон я взима и я отвежда на далечни острови. Сега същата работа мечтае да свърши и… мъжът ѝ — само че с пералнята.

В началото го търсеше по интернет — „Къде си, любов моя?“ А сега вече не пита в сайтовете… направо подава сигнал до Интерпол: „Търсете го, защото изчезна без следа!“

В началото мама ме учеше как да си говоря с непознати хора. Сега вече ми вади акъл да си търся жена „ама от квартала, не от работа“. Как да я разбера — да е непозната, ама да ми е роднина!

В нашето семейство е така: аз чистя, а мъжът… мери честотата на шума. Ако чисто е, ама се чува твърде много — значи не е „честотно“, а „шумно“!

В неделя бях на село. Баба ми беше приготвила нейната специална бобена чорба. Радвам ѝ се и почвам да ям, а тя с гордост ми казва:

А аз се заинатявам:

Тя ме поглежда строго:

И като ти е мерак да спориш…
Като чух това, разбрах, че при баба никога няма да ходя тъжен — не защото ще няма грижи, а защото всичко неприятно първо го „отсяват“ по лицето му.