В живота на всеки мъж идва момент, когато разбрава, че „може би“ от една жена е по-страшно от всяко „не“… защото „не“ поне е ясно — а „може би“ започва с усмивка и свършва с план за детска стая.
Семейни
В живота на жената има две големи разочарования: Първото — когато най-накрая се получи „както го мислех“, а после се окаже, че не става „както трябва“. И второто — когато уж всичко стане „както трябва“, но накрая излиза, че тя всъщност е искала „както го мислех“…
Семейни
В живота на жената има петима мъже. Съпруг — малко знае, малко вижда. Приятел — много знае, малко вижда. Любовник — малко знае, много вижда. Гинеколог — много знае, много вижда. Шеф — каквото каже: „Айде стига“, и пак става…
Семейни
В зелчуков магазин влязъл някакъв човечец с адски измъчен вид:
Добър ден! Имате ли домати? За жена ми са… Ах, да знаете само колко е зла и капризна! В това отвратително време ме прати да и намеря домати! И още едно, много важно да Ви питам — пръскани ли са с някакви отровни препарати?
Продавачът, със съчувствие:
За съжаление… не, господине! Това ще трябва да си я намерите самата!
Семейни
В зоологическа градина:
Господине, тъщата ви падна при лъвовете!
А аз какво да правя! Да спасяват лъвовете себе си… че аз нали съм с билета, не със стълба!
Семейни
В зоопарка ядосана жена гони мъжа си. Мъжът, в отчаянието си, се шмугнал в клетката на маймуните. Тя се развикала:
Хайде де, излизай веднага! Не се прави на маймуна, страхливец!
Семейни
В зоопарка:
Мамо, виж! Панда!
Не, дъще, не е панда — това е мечка с „антистрес“ шапка.
Семейни
В зоопарка:
Тате, защо лъвът ни гледа така свирепо?
Тихо, синко… още сме в касата.
Семейни
В кабинет на психиатър влиза изискан, добре облечен мъж — от ризата му се мятат каишки и парцали, по панталона му има следи от брашно, а на главата — леген.
Тъй тъй… — казва психиатърът. — Какво ви безпокои?
В случая — отвръща мъжът учтиво — ме безпокои душевното състояние на домакинството ми… Тъй като жена ми твърди, че „се чувствала чудесно“, а ето ме — аз вече два часа търся… къде съм я сложил.
Семейни
В кабинета на директора на едно предприятие нахлува жена на главния счетоводител и започва да крещи:
Докога ще прикривате мъжа ми?! Цялото учреждение знае, че е левак! И не ми стига това, ами днес пак се прибра с… чужда риза!
Изважда една мъжка риза и я фърля върху бюрото на директора. Директорът я успокоява:
Не се притеснявайте. Нямам много време днес, но утре ще му говоря и ще се вземат мерки.
Вечерта директорът, за да е “сигурен”, сгъва ризата и я прибира в чекмеджето си. На сутринта жена му му глади панталона. От чекмеджето на неговото бюро се показва ризата и тя възкликва ядосано:
Гошо! Абе ти кога ще спреш с тия идиотски шеги?! Два дни търся “липсващата” риза… и тя беше в твоето чекмедже под панталона!
Семейни
В казармата:
Господин капитан, вашата жена пристигна!
Редник Иванов, как говориш така бе? Ще кажеш: „Вашата жена пристигна при Вас“!
При нас дойде вчера, господин капитан. Днес просто си е дошла на гости.
Семейни
В капитанската каюта нахлува разпилян и омачкан помощник-готвачът и реве:
Мамка му, боцманска! Каза ми, копелето, че започва буря…
Капитанът го поглежда:
Е, и?
И аз гледам и викам: „Щом е буря — дай да се правят туршии!“… и сега ме държат вързан за бъчвата, за да не „летя“ към палубата!
Семейни
В кварталното кафене влиза един и вика:
Дай ми плато кюфтета и две бири, че ми се пристяга времето!
Канарският собственик му казва:
Абе, ще си съсипеш вечерта. После нали знаеш — вкъщи ще става беля!
Човекът се усмихва:
Ей, точно затова бързам — вкъщи съм на диета… и жената ми е поръчала: “Само да не мирише на кюфтета!”… как мислиш, на бърза ли ще стане, ако не бързам?!
Семейни
В килията докарват нов затворник. Той весело се усмихва на съкилийниците и им вика:
Момчета, не се притеснявайте! Аз съм за съвсем малко — само до другата седмица!
А за какво те вкараха?
За любовна мания.
Каква любовна мания бе?
Писах на жена си всяка вечер… после и на съседката… накрая и на шефката… и то не с любовни писма, а с факсове.
И за това само до другата седмица?
Не… другия петък ме лишават от хартията.
Семейни
В контактите на мобилния гледам „ШЕФЪТ“. Нататък: „ПРОБИВАМ“ и „СЛЕДЯ“. Замислих се… явно и той ме е запазил като задача за решаване, не като човек.
Семейни
В контактите на телефона ми гледам: „СЪПРУГА“. След това — „ИЗКЛЮЧИ“ и „ВКЛЮЧИ“. Замислих се… то не е телефон, бе, а дистанционно!
Семейни
В коридора на ветеринарната се чуват две кучета — един огромен мастиф и помиярът Пухльо. Пухльо цупи муцуна и се оплаква:
Помиар съм, живея между блоковете. Днес ми се наложи да “пазя” входа — ръмжах на едно хлапе, дето ме дразнеше. Ама то си помислило, че съм опасен и викнало “инжекция!”. Сега ще ме приспят, ей така…
Спри да се филмираш — казва мастифът. — Моята стопанка има навика да си събира обувките по цялата къща… особено когато е разсеяна. Днес остави едни под леглото, навря се да ги търси, и аз реших да помогна. С лапите извадих обувките… заедно с нейната “изненада” — чорапите!
Пухльо зяпва:
Е, и теб ще те приспят…
Мастифът се усмихва:
Не бе. Тя ме заведе, за да ми изрежат малко ноктите… защото преди това “изваждах” по-бързо и много ги надрасках върховете.
Семейни
В края на първата брачна нощ учителката по литература казала на мъжа си:
Повтори пак, ама този път по-вдъхновено. Искам да е с повече образност, по-малко „както е било“.
Семейни
В края на сватбеното празненство младоженците се прибраха при свекъра и свекървата. Всички се поуспокоиха, а свекървата, леко притеснена и много „практична“, дръпна булката настрани и й прошепна:
Дъще, ти си още толкова млада… А моят син днес май прекали с чашките. Знам ли дали от първия път ще се „оправи“… Моля те, кажи ми сутринта само едно — направи ли нещо, както трябва?
Булката се изчерви и въздъхна:
Ама, мамо, сутринта пред вас… пред татко… пред брат ти… как да кажа такава работа?!
Добре де — погледна я свекървата. — Ако се е получило, няма да ми казваш „Добро утро“, ами ще ми кажеш „Привет“. Разбра ли?
Булката кимна. На сутринта тя се появи сияйна, усмихна се на свекървата и вместо „Добро утро“ каза:
Мамо… привет… здравей… bonjour… salve… и… айде, стига толкова „Добро утро“ — вече се опитах да е „Привет“!
Семейни
В кръчма в провинцията влиза столичанин. Облечен е скъпо — марков костюм, марков часовник, само обувките леко изтъркани. Избира си маса, сяда и подвиква на келнера:
Господине, имате ли пиле?
Имаме — кокошка, пуйка, патица…
Не. Искам пиле… но да е позастояло и леко „с камъче по памет“ — ако може!
Добре — ще вземем от кухнята, но ще го приготвим както трябва.
Мъжът се замисля:
Трябва по специална рецепта.
Каква рецепта?
Моля ви, не го чистете, не го пипайте много, не го и гответе „прясно“… да си има характер.
Ами… сол?
С повечко сол, но само от едната страна! От другата — поръсете черен пипер колкото ви душа иска. Да мирише, да дразни, но да не казва нищо на глас.
Келнерът се отдалечава пребледнял, а столичанинът още вдига пръст:
И като го носите — никакви номера! Само го пуснете в чинията, така че да се разтропа, и кажете: „Яж, куче проклето!“
Келнерът клати глава, но изпълнява всичко точно както е наредено. Най-накрая столичанинът хапва, въздъхва драматично, очите му се насълзяват и той хвърля смачкана банкнота върху тезгяха:
Ей, човече… трети месец съм в командировка… Тъжно ми е… Много ми липсва жена ми!