В един магазин за ловно-рибарски принадлежности шефът уж работеше спокойно, ама изведнъж му се случи нещо невиждано. Влиза един човек, пита продавача за нещо, а той му маха с ръка навън — все едно: “Там е работата”.
След две минути същият човек се връща в магазина и започва да върви след продавача като на тур. Продавачът му обяснява, показва какви ли не стоки, аксесоари, приспособления — направо му “разкрива” целия каталог. А шефът гледа като омагьосан: оборотът подскача, човекът купува като за световно, накрая излиза с един пълен багажник стока… и каравана.
Шефът направо побеснял от чудо и отишъл при Митаката, продавача:

И стана магия — показа му, хареса му… и си купи всичко, дето му трябва.

В един мрачен ден свекърва и снаха си говорят:

Снахата се замислила и отвърнала:

В един офис постъпи нова секретарка.
Един ден тя видяла, че шефът е оставил папката с поверителните документи разкопчана и — както се полага — тактично му подсказала:

Шефът решил да се пошегува и на следващия ден казал:

Секретарката въздъхнала и отговорила:

В един пустинен гарнизон дошъл нов главнокомандващ. Бил от ония, дето не търпят излишни работи—и още същия ден наредил да се направи пълна инвентаризация, по списък и по заповед. Всичко било изрядно, докато стигнали до последната точка — една камила.
Главнокомандващият го изгледал строго и попитал:

Офицерът се изчервил смутено:

Главнокомандващият направо избухнал:

Минаха два-три месеца. Един ден пак извикали същия офицер и началникът попитал:

Офицерът:

Началникът го изгледал като наказание на живо:

Офицерът, поуморен от собствената си тайна, махнал с ръка:

Началникът, естествено, решил да провери. Отиде, целуна камилата, тя клекна… но щом началникът извръщаше глава, камилата ставаше.
Така няколко пъти. Накрая се влоши не само настроението му, ами и честта му. Върнал се треперещ при офицера и бесен изсъска:

Офицерът въздъхнал:

В една банда басистът и барабанистът бяха толкова неритмични, че даже метрономът им се отчайвал. Останалите им правеха забележки непрекъснато, ама те си бяха твърдо уверени, че проблемът не е в тях, а в света. Така, докато един ден дойде концерт, който щеше да реши съдбата на групата — от него зависеше дали ще продължат да свирят или ще ги помнят само в слухове.
Китаристът, като най-големия ум (както обикновено), ги събра и им вика:
„Момчета, довечера е живот и смърт. Стягайте се. Дайте всичко и да ги разбием!“
Басистът и барабанистът, без грам да се притесняват, отвърнаха:
„Спокойно. Ние довечера сме точни. По-точни от часовник.“
Започва концертът. Първото парче — минало половин минутка — и те така „хванаха“ ритъма, че публиката вече не знаеше дали слуша рок, или гледа астрономическо явление. Провал. Пълен. Нищо не се размина с нищо — освен кариерата им.
Двамата взели решението всичко да свърши веднъж завинаги. Качили се на един покрив и се договорили да скачат едновременно, за да няма „преди“ и „след“.
Барабанистът преброил: „Едно… две… три… четири…“
Скочили.
Първо се чуло: ТУП.
После след две секунди пак: ТУП.
И тогава публиката, между смеха си, чула как някой от долу казал:
„Еее, тия наистина са по-точни от часовник… само че не за концерта.“

В една гора настанал страхотен глад. Лъвът събрал всички животни на съвет и казал:

Първи започнал заекът. Разказал виц — всички се смяли. Само камилата не се засмяла. Наложило се лъвът да нареди да изядат заека.
На следващия ден казал щраусът. Разказал още по-смешен виц — никой да не се смеел, само камилата се смеела, все едно му плащат.
Всички били учудени. Лъвът я гледал и попитал:

Камилата изведнъж млъкнала, изтърсила въздишка и казала:

В една жена най-много обичам две неща — усмивката, която не се пести, и гаджето, което я пази!

В една зимна сутрин ловецът с цялото снаряжение среща приятел:

В една килия с три легла има двама затворника. Един ден надзирателят им казва:

Първият се усмихва:

Вторият веднага допълва:

Минало около половин час — вкарват новия. Здрав мъжага, настанява се и с усмивка казва:

В една колиба без ток, в съвсем дълбоката провинция на Канада, съпругата на един мъж започва да ражда посред нощ. Пращат да викат местния доктор.
Докторът влиза, дава на нервния татко един фенер и му казва:

Минават няколко минути — появява се първо момченце. Таткото слага фенера настрани, за да поеме бебето.

След малко — ражда се второ момченце. Таткото пак оставя фенера и хуква към бебето.

Третото и то става. Бащата се замисля, почесва се по главата и пита:

В една къща се разнесе телефонен звън. Малко момче вдига слушалката.

В една обществена тоалетна влиза един огромен афроамериканец, озверял, изпотен, разгърден. Разкопчава си панталона и изважда от джоба една „метла“ — поне метър дълга. Всички мъже се втрещяват. Онзи я вдига и с един замах чупи ролетната табличка „ЗАБРАНЕНО“. Един старец припада. Афроамериканецът се обръща и събаря един писоар, после с кратък удар изритва вратата на кабинката. Всички се разбягват през просото — само един остава като закован на място. Афроамериканецът го поглежда право в очите и изревава:

Човекът изтрива потта от челото си и отвръща:

В една фирма имало един възрастен и слабо подпрян на косата служител. Над него всеки ден един млад си правел майтап и му се смеел за оскъдната прическа. Един път младият отишъл и му казал уж сериозно:

Плешивият се замислил, погладил се и отвърнал:

В една църква чакат момиче и баба да се изповядат. Бабата пита момичето:

Бабата се изправила и се разсърдила:

В едно българско село от старо време имало “научен” обичай: ако булката е девствена, на сутринта младоженецът става, вдига карабината и гръмва три пъти във въздуха—като свидетелство пред селото.
Заженила се и нашата Лора. Сватба—люлка, хора, гайди до зори. Вечерта двамата с младоженеца се усамотили и Лора му казала:

Мъжът бил мек по душа. На сутринта извадил пушката и гръмнал три пъти. Родата—ах! Селото—ура! Всички си рекли: “Ето това е чест, ето това е любов!”
Ама човекът, който навремето “взела” първо, чул пушечния салют и се разсмял:

В едно италианско семейство жената крещи:

Мъжът въздъхва:

В едно кафе човек чете вестник. След малко започва внимателно да откъсва някаква статия. Съседът му го пита:

В едно кафене един мъж загледал една доста привлекателна мацка. Отишъл при нея, заговорили се и така — цяла вечер. По едно време мъжът се поуспокоил и казал:

В едно кафене човек чете вестник. След малко започва внимателно да откъсва цяла страница. Съседът му го поглежда и пита:

В едно купе на влака пътува семейство — мъж и жена — и един лекар. През целия път жена му непрекъснато му мърмори и не го оставя и за миг на спокойствие. След два часа тя излиза до тоалетната и лекарят, с видимо съчувствие, казва на мъжа:

Мъжът въздъхва и отвръща: