В едно малко градче живеела една девойка — такава хубост, че и пчелите кацали да я гледат, вместо да търсят цветя. Дошли годежари от близо и далеч, но родителите им казвали: „Най-доброто за детето — чак до последния!“
Та един ден майката се изплашила, че дъщеря ѝ може да остане „на склад“, та баща ѝ още същата вечер решил: „Ще приемем следващото предложение — каквото и да е!“
И като по поръчка пристигнали двама — и двамата с намерения, но единият видимо по-заможен. Събрали се, почнали приказки и сложили картите на масата. Първи говорел богатият:

После взел думата по-бедният:

Родителите се изпотили от ум — единият обещавал „храна и богатство“, другият — „удоволствие без излишни грижи“. Майката решила да не избира сама и казала на дъщеря си:

Момата се замислила, изправила се и отвърнала кротко:

В едно село всички били много набожни. Когато жените изневерявали на мъжете си, отивали при местния поп да се изповядат — и казвали паролата:

Само попът и кметът знаели какво точно значи „хлъзгавото“. Обаче една зима попът починал и на негово място дошъл друг свещеник. На края на първия ден новият поп отишъл при кмета и го помолил спешно:

Кметът се засмял, ама чак тогава му призляло, защото попът добавил с благ тон:

В едно село дядка върви по улицата. По едно време му се приискало нещо дребно—да си почисти гърлото—и тръгнал да търси кърпичка. Спира до един пън, бръква в джоба и се чуди къде се е дянала.
В същия момент минала млада девойка и го погледнала:

А дядото:

В едно село имало един мъж на 50 години, дето се носел в разказите, че с неговата “работа” можел да чупи орехи — като нищо. Японска телевизия решила да го снима: записали го как си чупи орехите и го излъчили.
Минали години — цели 30. Един ден режисьорът ровел из стар архив и попаднал на кадрите. Решил да провери дали “орехчията” не е умрял, и ако е жив — дали още може.
Отишъл в селото, намерил дядото и му казал:

Дядото се замислил и отсякъл:

Режисьорът се стреснал, но платил напред. Дядото се приближил, извадил “уреда” и за миг фрас — счупил всичките три кокосови ореха на масата.
Режисьорът, изумен:

Дядото се усмихнал:

В едно село имало една мома — като картина, ама умът ѝ бил на режим „изключен“. Ергените идвали да я искат, гледали я, прехласвали се, а щом тя си отвори устата… всички само поклащали с глава и си заминавали по живо по здраво.
Един ден щяло да идва да я иска най-заможният и най-възпитаният момък в цялото село. Баща ѝ рекъл:

Дошли гостите. Хапвали, пийвали, приказвали за времето, за реколтата, за всичко. А Пена — само мълчи и поклаща глава, поклаща глава.
Майката на момъка прошепнала:

Пена се смути и реши да помогне:

Пена се усмихнала гордо и казала:

В едно село имало много бедно семейство — живеели само от млякото на една крава. Един ден кравата умряла и майката отишла при кмета да иска пари за нова.
Кметът я погледнал, въздъхнал и рекъл:

Първият син тръгнал. Пътеката минавала през гората и точно тогава изскочила вълшебната фея и му казала:

Той почнал: ши-ши, бъркал, дърпал… стигнал до четири.

Той се прибрал, честно казал:

Майката пак при кмета. Реве, моли, стиска ръце:

Кметът дал пари. Този път тръгнал вторият син.
В гората феята пак го спря:

Почнал той… до девет и нещо… и спрял.
Феята:

Взел парите, тръгнал да се връща… и накацал по пътя на един говедар — та се върнал в селото направо отнесен с бой и обиди.
Майката, бесна:

Кметът дал и на третия син. Майката го метнала с парите и му казала:

Малкият тръгнал през гората, спрял се пред феята и й казал:

Феята се усмихнала:

И той започнал: тръгнал… мерил… смятал… и без да усети — стигнал 25.
Феята се задъхала:

А малкият кимнал и вдигнал парцала, който носел:

И феята, като видяла, че това било онова същото „платно“ — парцали за завиване — се слисала и избухнала:

И накрая, вместо пари, му оставила една здрава крава.

В едно село на един дядо му се разболяла бабата. Няма вече “накъде” — заведоха я на доктор. Докторът погледнал, поклатил глава и рекъл:

И тъй… месец, два, три. Дядото ходи с надежда, а докторът — все същото: “идвайте, ще видим”.
Накрая бабата вдигнала сили и помолила дядото:

Дядото — сърце му тежи, ама нали какво да прави… и я подпрял, поотпуснал, та “да се оправдае пред докторите”.
На другия ден бабата станала, изпрала, сготвила, тръгнала и из градината — все едно нищо й няма.
Дядото гледа и се чуди, ама на глас си вика:

В едно село се появила една такава енергична жена — дето като влезе в махалата, няма мъж да остане „непроверен“. Обиколила тя селото — ни един не ѝ се „изплъзнал“, освен овчарчето Пешо.
Един ден тя го викнала на гости:

Пешо, нали овчар, не спорил много — легнали. Жената почнала да му намеква, да му се лепи, да го съблазнява… А Пешо — като камък в овчарския джоб: не разбрал накъде бият нещата.
Тогава тя въздъхнала и му рекла:

Легнал.
После пак — нищо.
И тя вече нервно:

Пешо се вдигнал, погледнал я сериозно и изръмжал:

В едно селско училище назначили нова учителка — стара мома. Един ден кметът я повикал в кметството и с усмивка рекъл:

Учителката се замислила и казала „добре“.
Сутринта след сватбата първа работа:

На другия ден жената — в реда си:

После за обяд пак същото, за вечеря пак същото… Минали няколко месеца и кметът пак я заговорил:

Учителката се усмихнала и отвърнала:

В едно семейство винаги жената е начело. А щом мъжът си вярва, че той управлява положението… значи тя отдавна е решила да го остави да се забавлява — тоест и тя е умната.

В едно семейство мъжът се прибира и въздъхва:

Жената го поглежда:

В едно семейство.
Мъжът:

Жена му:

Мъжът:

В еднополово семейство:

В елитен ресторант влиза клиент, сяда си удобно, изважда си ножици и започва да подстригва… нещо на масата. Управителят веднага вика сервитьора и му казва:

Сервитьорът отива при клиента и с усмивка казва:

В желанието си да омае една жена, мъжът е способен на невероятни номера — толкова находчив, че човек се чуди как изобщо е останал да е човек и без това. Но всички хитрости му идват в кърпа, щом срещне жена, която твърдо е решила да се омъжи — тогава подлостите вече не са трик, а стратегия.

В женски форум:
ИСКАМ МАТРИАРХАТ! Голяма веселба ще е: скараш се с мъжа си, обърнеш се на другата страна и почнеш да хъркаш, а той целия в сълзи… отменя спора, сгъва си чаршафа и тържествено казва: „Добре, от днес ти командваш.“

В женски форум:

В женски форум:

В живота ми най-важното е екипното начало. Затова се организирахме с мъжа ми да правим всичко като професионалисти: той си намира работа, аз намирам касов апарат!

В живота на всеки баща на момче идва единственият миг на истинско щастие — звъни му синът и с най-невинен глас пита: