В гражданското:

Младоженката:

Младоженецът:

В гражданското:

В графата „семейно положение“ той написа: „на автопилот.“

В графата „членове на семейството“ написах: „освен мен — всички са жени. Аз пък съм единственият, който не се обяснява.“

В далечната страна на Пърпорелефската тръндумбия живеело едно дребно Тъпче. То всеки ден цял час си свирело на щирлифончето—все със същото „пин-пин-бам“—и като му омръзнело, се разхождало по Алеята на Щирлифоните да си мисли за светлото бъдеще.
Само че в онази страна имало един буден властелин—Громозлъка Гъдел. Тъкмо го събудило недоспиването и решило, че някой трябва да прекандира Тъпчето. И почнало да го гони из алеята.
Ама точно тогава над същата алея прелетяло едно малко стадо Зиг-Заговихайци. Едната от тях носела в торбичката си незаконен джинджифон за перекандация на топли-студени номера—„Дйамандалейка 17“! И понечила да я тества… като прекандирала и Громозлъка Гъдел, и Тъпчето—в един и същи миг!
Като се оправили и се свестили, Тъпчето казало: „Ей, това вече не е живот—това е съдба!“ И още същия ден направило най-важната стъпка: оженило се за Принцесата на Дълбоко-надводните Магагъдри!
Та до ден днешен си живеят щастливо в страната на Пърпорелефската тръндумбия—вече и без Громозлъка Гъдел, че го няма откъде да се буди.

В детската градина едно момиче се хвали на друго:

В детската градина:

В детството ми казваха:

Пораснах, уча, работя и… се чудя какво точно не съм разбрала в „ЩАСТЛИВ“ — дали да е с изпитателна такса или на изплащане?

В днешно време за едно дете няма нищо по-страшно от това баба ти да те заплаши с:

В добавка, в плика с инструкцията за сглобяване на диван от ИКЕА има сложени и дребни „инструменти“ — малко чукче, два шестограма и една отвертка. А отгоре-отдолу, най-отгоре: визитка на адвокат по бракоразводни дела.
Явно, ако диванът издържи и последната стъпка, значи бракът вече е спечелен… ако не — поне инструментите са комплект.

В дом за слабоумни:

В дом за стари хора организират тържество за стогодишнината на един пансионер. Всичко е готово — музика, торта, усмивки, а старецът — злобичък, но доста бодър за годините си — си държи шегите и отговаря на въпросите с остроумие.
В един момент деветдесетгодишна жена го пита:

Той я погледнал надменно и отвърнал:

В древността, когато някой завоевател щурмуваше град, мъжете ги избиваха, а жените ги караха да „радват“ победителите…
Точно затова — гордите, но и по жизнения таг не падащи шотландци — вместо да се цупят, започнали да носят поли: така поне има какво да се „обсъжда“ преди всяко нападение!

В дъното на стаята мърка пламък на свещ. Възрастна гледачка намества очилата си и забива поглед в разтворената длан на клиента:

В държавите с дясно движение важи правилото „карайте по правилата“.
В държавите с ляво движение — „отстъпвайте наляво“.
А в България — „когато видиш, че не знаят как се кара: среден пръст и напред“.

В един бар един вика на висок глас:

Един го чува и се провиква:

Оня се обръща спокойно:

В един бар седяли един моряк и един пират.
Пиратът бил без ухо и без зъби, а пък вместо нос имал кука.
Морякът го гледал и го пита:

Пиратът се усмихнал:

Пиратът въздъхнал:

В един и същи ден постъпват в болницата две жени с името Мария Иванова.
Едната — с инфаркт, другата — със счупен крак.
Докторът си седял и гледал картона, когато телефонът звъннал:

Докторът се почесал по главата и казал:

В един късен следобед госпожа О'Мали отваря входната врата и заварва пред нея директора на пивоварната, в която работи мъжът ѝ. Още в първия миг, щом вижда мрачния му поглед, тя пребледнява и със треперещ глас пита:

В един магазин влязъл клиент и отишъл право при продавачката:

Продавачката го погледнала строго:

Той се замислил и махнал с ръка:

Продавачката решително се намесила, все едно дава наставление:

Клиентът въздъхнал: