Мръсни9983Семейни9465Професии7743Лафове6851Пиянски3608Черен хумор3447Свалки1824Луди1431Иванчо1067България812Чък Норис739Баби357Евреи246Обяви143Въпрос-отговор91С*кс66Перничани65Младоженци55Бай Ганьо31Враца14Проститутки11 Всички →
Пиянски
Миналия месец бях на посещение в една фабрика за производство на компоти — и сега вече не ям компоти.
Миналата седмица бях на посещение в фабрика за производство на сладолед — и сега вече не ям сладолед.
Тази седмица ме канят в един хлебозавод… за нищо на света няма да отида — току-виж да ми поднесат хляб… и после цял живот да не мога да го гледам!
Пиянски
Министерството на здравеопазването предупреждава: икономиите от тоалетна хартия водят до прекомерно четене на етикетите — до късно през нощта.
Пиянски
Минувач спира възрастна дама:
Извинете, знаете ли къде е улица „Осми март“?
„Осми март“? А коя „Осми“ — тазгодишната или миналогодишната?
Пиянски
Минчо стоеше до бара. Тя седеше на съседната маса. И се гледаха. Вече три часа. Той започна с голяма ракия. После пак. Прескочи на мастика. И пак повтори. Запъна се с водка, после сипа и текила… А тя — по-хладна не ставаше и не ставаше…
Пиянски
Мисля да си сложа една ваксина… ама по два пъти на ден! Докторът пита „За какво?“ — викам „За да няма време да ми мине ефекта!“
Пиянски
Мисля, че есенната ми депресия най-сетне минава в нещо по-елегантно… зимен махмурлук.
Пиянски
Мисля, че ракията излиза по-евтино от сеанс при психоаналитик — поне не ми иска часове. А като налея на кучето да си „поговорим“, то ме изслушва с часове… и после дори не ми взима пари, само мачка тапетите.
Пиянски
Митничар се качва в трамвай и вика на контрольора:
Давам ти 3000 лева, само ме закарай до “Младост”!
Ти луд ли си? До “Младост” трамвайната мрежа не стига!
Спокойно — казва митничарят. — 3000 лева си е 3000 лева.
Контрольорът се навил и ги закарал дотам, докъдето релсите свършвали. После, за късмет, видял друг контрольор с един камион.
Спрял, отишъл и му рекъл:
Оня ми дава 3000 лева да го закарам до “Младост” — ти ще го теглиш нататък, после ще делим.
Камионът изтеглил митничаря чак до “Младост” и контрольорът го пита:
Ама кажи, бе… тая огромна дупка пред вас в двора откъде се взе?
Ей, вчера се прибирах с трамвая… само дето останах без трамвай — той свършил, аз си продължих с лопатата.
Пиянски
Митът, че идеалната жена трябва да прави перфектна мусака, е пълен срам за всички нас. Идеалната жена трябва да умее да вари ракия — не за да готви, а за да не спорим кой “е прав” след второто кестенче.
Пиянски
Млад актьор за първи път получава главна роля.
И пита той по-стария и опитен актьор:
Цялото първо действие трябва да го играя като гранитен човек — спокоен, уверен, без ни капка притеснение. Не знам дали ми се отдава…
Момче, това не е трудно — казва старият. — Отиваш до бюфета, изпиваш 200, 300 или 400 грама ракия и… направо си себе си — колкото по-спокоен се правиш, толкова по-успешно го приемат.
Младият се замисля:
Добре… ама във второто действие моят герой е напълно трезвен.
Е, там вече се иска талант! — усмихва се опитният. — Да се правиш на трезвен, след като си пил… това вече не е за всеки.
Пиянски
Млад момък се прибира вкъщи към 3-4 през нощта.
Баща му го чака притеснен и с разтреперан глас казва:
Сине, къде ходиш бе? Защо закъсня толкова?
Момъкът се олюлява и казва:
Тате… остави ме на мира… аз съм пиян като гръм!
Как така като гръм? — чуди се бащата. — От какво толкова си гръмнал?
Ами — казва момъкът — ударих се в вятъра… и сега освен това съм и „гръмнал“… пълен с мерак!
Пиянски
Млад служител е назначен за завеждащ отдел във фирмата. За да впечатли шефа, започва да остава до късно вечер. Един ден, точно посреднощ, той излиза и вижда началника си до машината за унищожаване на документи — с тъмна хартия в ръка.
Слушай — казва шефът, — това е много деликатен документ. Секретарката ми я няма отдавна. Ти случайно знаеш ли как работи тая машина?
Разбира се, шефе! — отвръща младият и веднага става по-уверен, все едно е роден в тия бутони.
Слага документа, включва машината и натиска копчето. Машината дрънчи, хартията се глътва… после спира.
Ей, супер си! — възторгва се шефът. — Ама че добре… Само че…
Да, шефе? — пита служителят, с надежда за още задачи.
А може ли да го направиш и в две копия… че ми трябва и за утре, нали?
Пиянски
Млада дама, леко притеснена, се обръща към гаджето си:
Да ти предложа водка, ракия, коняк?
Ааа, няма нужда. Добре изглеждаш…
Е, тогава само малко за мен… да не се чувствам като без храна!
Пиянски
Млада двойка на романтична вечеря в ресторант. Момичето отхапва съвсем малко от салатата, отпива и въздъхва:
Ох… ако знаеш колко обичам това нещо! Като го глътна, ми идват прохладата на лятната сянка, слънчевият полъх и уханието на свежа трева… Чувствам се като в песен — едно леко „бум“, после направо — любов! Вътре ми става празник, изведнъж ми се иска да целувам, да прегръщам и да вярвам, че светът е мек и красив…
Момчето се усмихва:
А какво ще кажеш за бирата?
Бира? Не, не… от бирата… много се пърдя… и романтиката става семейна… с газова атака.
Пиянски
Млада учителка влиза в час с такъв махмурлук, че едва стига до катедрата. Преглъща, поема въздух и с мъка пита учениците:
Деца… какъв урок имаме?
Физика, госпожо!
Отлично… Значи диктувам експеримент.
„Двама млади, умни мъже изпили по една бутилка бира за тест на закона за инерцията. След което се чудят: колко време ще им отнеме да намерят спирт с по-висок градус, за да се върнат в реалността?“
Пиянски
Млада учителка влиза в час, цяла в махмурлук, и едва-едва се надига пред дъската.
Деца… какъв урок имаме днес?
Български, госпожо! — отговарят учениците.
Чудесно… значи диктувам творческа задача.
“Две млади и интелигентни жени, събрали се вечерта, изпили по една бутилка сок. На сутринта се чудят: коя е думата, която най-точно описва какво им е налегнало след това — хикс… и кой цвят ще им придаде — уау — червено вино или пак сок?”
Пиянски
Млада учителка се явява в час с такъв махмурлук, че дори дъската изглеждаше замаяна. Едва-едва се надига пред класа и провлачено пита:
Деца… какъв урок имаме?
Физика, госпожо!
Прекрасно… значи диктувам задача.
„Дваима млади, интелигентни момчета изяли по една цяла пица. След това… за какво им е било необходимо да пият и кола, и горещ чай — за намиране на хикса!“
Пиянски
Младеж на 25 г. пита един дядо на 95 г.
Дядо, ти пиеш ли ракия?
Пия, пуша, инак няма живеене…
Ама дядо, не се ли притесняваш, че си на 95?
То притеснението ракия ли е, чадо?… Иначе веднага почва чакането!
Пиянски
Млади младоженци обсъждат първата си година като семейство.
Обещай ми, скъпи, че ще намалиш игрите на телефона.
Добре, скъпа.
И че ще спреш да мълчиш, като те питам нещо.
Ще опитам.
И че няма да ходиш всяка вечер “само за по една бира”.
Мога да го намаля.
И от какво още мислиш да се откажеш?
От идеята да сме “безкрайно модерни” — та да не стане като на сватбата… само че вечно.
Пиянски
Младо момче минава покрай строеж. По земята се търкаля строителна каска. Момчето я взима и продължава нататък. По улицата върви възрастен тип с подозрителен поглед. Изравнява се с него и пита:
Момченце, ей, момченце… знаеш ли какво е “мозък”?
Не, чичко, не знам.
Тръгват още малко и пак:
Момченце, а знаеш ли какво е “срам”?
Не, чичко, не знам…
След малко пак:
Момченце, знаеш ли какво е “уважение”?
Момчето гневно се обръща:
Чичкооо! Не съм учител, бе! Намерих я тази каска на строежа!