Момичета… един съвет. Ако сте решили да се напивате, последната глътка замезете със собствените си документи — да знаете после поне коя ви е регистрацията!

Момичето обясняваше на всички, че не е „красавица“, ама като налееш една чашка… и огледалата почват да се смеят.

Момче влиза в кварталния магазин за сладки неща. Едвам се подава над плота с най-деловит вид и с тънък глас:

Магазинерката се навежда, поглежда го изпитателно и отсича:

Момченцето вече по-уверено се усмихва:

Момченце се прибира вкъщи след училище. Майка му веднага го подканя:

Момчета, запомнете:

Моряк обяснява какво е това океан:

Москва, Червения площад. Чуждестранен журналист пита руснак:

Моше е, естествено, евреин и освен това – студент в Кеймбридж. Явява се на изпит, който по учебна програма трябва да продължи цели шест часа. След като изминават първите два, той вдига ръка и квесторът веднага идва.

Квесторът го гледа така, сякаш Моше е поискано чудо.

Моше вади том, дебел като тухлена основа.

Квесторът се опитва да възрази: щяло да е трудно да се организира, а и наскоро бил приет закон за „безнапитъчност“ по време на изпити. Но Моше е упорит и като че ли не чува нищо — все пак Англия е правова държава. Квесторът виква началник и след дълги преговори се стига до компромис: получава Моше лист със формула, изписана на машина, и кока-кола.
Моше е надъхан, че е „надвил“ британците с техните си закони. И понеже се мисли за герой, след изпита дори се усмихва на висок глас на приятелите си.
Само че след няколко дни — призовка. Университетски съд.
Моше уверено влиза, очаквайки мъмрене, едно „да не прекалявате“ и обещание, че „няма да стане пак“. Но вместо това го прекарват в огромна зала с високи редици колони, цветни витражи и маса, пред която стоят стотици професори, ректори, декани — и разни благородници от рода на „перото и перуката“. Всички с еднакво строго изражение, сякаш са събрани за аутопсия на свободната воля.
Те не спорят. Само се обръщат към него и отсичат, че е изключен от университета.

Моше пребледнява.

Съдът го гледа със съжаление:

Моят близък приятел си купи нова „умна“ миялна. Лъскава, с дисплей, от стената до стената — събрана работа, три копчета, светят като Коледа. Седим у тях, гледаме сериал. Пием. Нашите падат. Пием.
Изведнъж изпод кухненския шкаф изпълзява нещо дребно и космато — с огромни лапи, все едно е поникнало от чорап. Допълзя до мивката, протегна шия и се загледа в мен с такъв вид на „ти сериозно ли?“. Аз гледам. Какво ли не съм виждал, но толкова пиян… не съм.
А приятелчето ми сипва препарат, натиска „интензивно“ и се ядосва на съда като че ли съдовете му са виновни.

Погалих я. Меко е, да… ама мирише странно — все едно си галил чорап, който е минал през строеж.

Съгласих се. Само че после реших, че повече няма да пия с Дончо — щото не знам какво още ще измъкне из кухнята… но вече ми е ясно, че миялната не е най-опасното в апартамента.

Моят организъм вече не възприема алкохола… на сериозно!
Той ми отказва, като го питам “Добре ли си?”, и ми вика: “Да, но ти не си!”

Моята дефиниция за „нищо“:

Моята приятелка много държи на чая, а аз — на кафето. За да няма драми, решихме да пием водка: единият да влезе в настроение за „чааа“, другият — за „кафе!“

Мъж в аптека:

Фармацевтката:

Мъж в бар пие ракия след ракия. Барманът го гледа и пита:

Мъж в българска кръчма си поръчва едно след друго: ракия след ракия. По едно време спира, обръща се към бармана и казва:

Барманът го гледа учудено:

Мъжът отмята уверено:

Мъж в супера, с три кила домати и две бутилки ракия.
Касиерката:

Мъжът се обижда:

Мъж влизa в бар и си поръчва кутия с цигари.
Барманът му подава сметката: 10 лева.
Мъжът вади от джоба си десетачки по левче една по една и ги тупва на бара.
Барманът пребледнял, но мълчи и си прибира монетите.
На другия ден мъжът пак се връща:

Барманът вече се е приготвил за същото и си помислил:
„Ама този път ще ме компенсира!“
Мъжът му вади 50-левка на цяло.
Барманът вади ресто: 40 монети по левче, трясва ги на бара и се чувства като герой.
Мъжът го поглежда, изважда 6 монети и казва:

Мъж влиза в алкохолен магазин и пита:

Продавачът, видимо подпийнал, го поглежда и казва:

Мъж влиза в аптека и вика:

След малко се чува пак:

Мъж влиза в аптека и вика:

След малко: