„Марс“ и „Сатурн“ летят заедно след скачването. Прелитат над Съветския съюз и виждат милиони хора, събрани на балконите с телескопи, насочени нагоре.

„Напоителни системи“ ще е мега яка табелка за бар, нали?
Още първата вечер сервитьорът вика: „Заповядайте, тук сме си направили дренажи… само дето от сметките няма как да се отървете!“

„Ние сме на всеки километър!“
Подпис: Клубът на напълно трезвите — просто винаги излизаме малко преди спирката.

„Пийте повече течности в жегата“...
Гледай ся как ме подканват…
Пък аз — като се сдухам — викам: „Айде, вода, не ми се прави на сироп!“

„Само защото не можеш да танцуваш, не означава, че не трябва да танцуваш… просто трябва да си вземеш алкохол, за да не ти личи.“

„Съгласна ли си да му носиш кафето, когато той още спи, да оправяш тениските му, които са на гардероба, да го чакаш да стане и чак тогава да тръгвате, да слушаш как не е гладен, а само ‘малко му се доспива’, да вадиш телефона му, когато му звънят, и да понасяш приятелите му, дето идват все ‘за по бира’… Съгласна ли си — да чистиш, да готвиш, да плащаш сметките, да не мърмориш и да му си винаги услужлива, усмихната и търпелива като домашен помощник с платена подписка?

… а на брега на реката стояла триглавата ламя и пеела пиянска песен в нестройния хор — едната глава „още една чашка“, другата „айде да не спираме“, третата — „някой да викне палача, че да мълчи барменът!“

…„Пепеляшка“, знаете ли — така се казва в превод. Едно време така му виках на едно момиче — мило, сладко… докато една вечер не се напих и в опиянение си изпуснах нервите и ѝ викам:
„Пепелянка!“
Тя ме погледна, вдигна вежда и каза:
„Чудесно… значи най-накрая ще си намеря свестен дом — да не ме търсят само в кухнята.“