М: Къде си била през целия ми живот?
Ж: Скривах се от теб.
М: Не сме ли се срещали някъде преди?
Ж: Да. И точно затова вече не минавам оттам.
М: Свободен ли е този стол?
Ж: Да, но моят иска спокойствие—ако седнеш, може и ти да ти стане некомфортно.
М: У вас ли ще си говорим, или у нас?
Ж: И на двете места—ти се държиш все едно си у вас, аз поне ще се правя, че съм у нас.
М: Как предпочиташ да са яйцата за закуска?
Ж: Без теб в рецептата.
М: Ти си като произведение на изкуството.
Ж: Съжалявам, днес няма изложба—само рестарт на здравия разум.
М: За теб бих прекосил океани.
Ж: Добре—само да се върнеш с плана, не с обещания.
М: Уморена ли си тази вечер? Цял ден мислех за теб.
Ж: Разбира се, че съм уморена… (кратка пауза, невинна усмивка) уморена съм да слушам колко много „мислиш“, но нищо да не правиш.

МОЛ. Изведнъж музиката прекъсва за съобщение:

Магазин за ракия. Клиентите искат кой „Пещерска“, кой „Сливенска“, кой „Ловешка“. Продавачът налива от едно и също буре и лепи етикета според претенциите. Един клиент обаче казва:

Продавачът:

Клиентът:

Продавачът:

Магистрален паркинг, няколко тира паркирани, до чешмичката стар тираджия си налива вода. Спира до него лека кола и отвътре шофьорът:

Май живееш през 2005-та година, ако…
1. Паролата ти е толкова известна, че можеш да я изречеш и на микровълновата.
2. Ако се появиш без да си играл белот/пасианс с истински карти поне от 10 години — значи нещо не е наред.
3. Имаш тефтер с 15 телефонни номера, “за всеки случай”, за да звъннеш на тричленното си семейство.
4. Пращаш имейл на човека от съседното бюро, защото по “корпоративно” било.
5. Обясняваш защо не се виждаш със съучениците си с аргумента, че… нямаш имейлите им.
6. Като се прибереш след работа, още ти се включва бизнес-режимът и вдигаш телефона като оператор.
7. В къщи се опитваш да правиш връзка по телефонна централа — даже ако няма централа.
8. От години работиш на две (или повече) места, но “няма време за обяснения”.
10. Разбираш, че новините в 10:30 са просто фон и пак си ги слушал.
11. Шефът ти не знае какво правиш, но е доволен, че “тишината работи”.
А истинските клишета са:
12. Докато четеш този списък се усмихваш и ти става кеф.
13. Същевременно си мислиш: “Кой ли ще го разбере и ще се хване на това?”
14. Някой ти го праща отдавна, от приятел, с когото не сте се виждали от век — единствените ви връзки са препращане на такива глупости.
15. Толкова си бил зает, че чак не забелязваш, че… няма номер 9.
16. Току-що скролваш и виждаш: НЯМА НОМЕР 9!
И на всичко отгоре се смееш самодоволно… все едно ти си виновен, че телефонната мрежа е толкова стара.

Май пак дойде сезонът да извадим резервния черен дроб — че този май се умори да го даваме на “само за малко”.

Майка гледа дъщеря си, прибираща се след купона:

Майка казва на сина си:

Майка към учителка:

Майка на пет деца се обръща към пиколото в асансьора в голям магазин:

Най-малкото я дръпва за ръкава и прошепва:

Майка с бебе пътува във влака. Детето се разпищяло и започнало да плаче като за световно — все едно го режат. Майката почнала да го приспива, размахвала шише, люляла го… ама то не спира.

Минало малко време и мъжът до нея, вече видимо изтощен, не издържал и рекъл:

Майка с малко момченце в автобуса. Детето си гризе ябълка и гледа майка си сериозно:

Майка се кара на учителката по математика на сина й:

Майка се оплаква на доктора за сина си — студент:

Малка магия:

Ама само ако не си пилил преди да сметнем.

Малка обява:

Малкия Иванчо е в работата на баща си. И чува от съседната стая:

И Иванчо пита:

Малкият Гошко е в работата на баща си. И чува от съседната стая:

Обръща се към баща си:

Малко момиченце свършва молитвата си и казва тихо на Господ:

Малко момиченце:

По-големият брат:

Майката: