Лежи пиян на улицата — ама толкова пиян, че чак като се изправи, направо се натъкна на собственото си „съжалявам“. Прибират го в моргата. Сутринта се събужда, гледа тавана, нещо студено му минава през мислите и вика:
Ама къде съм?
В моргата, миличък — казва бабата, която мие пода.
Е, тогава… *Gut Morgen!*
Пиянски
Лека жена, мъжко магаре и пиян поп се виждат от километър — не че са надигнали шум, а защото всичко, което минава покрай тях, почва да се клати като ги слуша.
Пиянски
Лекар беседва със стар дядо — заклет ракиджия:
Бай Геле, спри да сипеш!
Аз слагам, сипя и ще сипя!
Ще те настаним в клиника!
Синът ми ще налива!
И него ще настаним!
Внукът ми ще налее!
И него ще настаним!
Да, ама тогава аз вече ще съм на почивка, човече!
Пиянски
Лекар на посещение при пациент.
Тук много мирише на ракия…
Поставям си работата наистина: слагам си на болния зъб.
Отдавна ли ви боли?
От дете… ама сега поне най-после някой го усети!
Пиянски
Лекари препоръчват още от преди Нова година постепенно да се увеличава алкохолът — по една чашка на ден — за да се избегне „алкохолният шок“ на 31-и декември… Тоест: до 31-и вече да сте свикнали, че чак накрая ще започне истинският празник!
Пиянски
Лекари установиха, че млякото съдържа следи от кафе: Факт 1: При 1 чаша човекът започва да става по-нервен, все едно е спял до обяд. Факт 2: При 2 чаши започва да говори философски и все намира „какво ти е на кафе“. Факт 3: При 3 чаши вече не спира — и тръгва да търси какаото в кафето, сякаш е единственото правилно зърно.
Пиянски
Лекарите забраниха на бай Пешо да пие ракия. След близо месец на вода, мляко и сокчета, той най-накрая разбра защо всички бебета реват — нищо не бие така здраво като ракията!
Пиянски
Лекарите казват, че при мъжете с разбито сърце най-често пострадва не сърцето, а черният дроб — от това колко ракии “лекарства” пробват, преди да признаят, че пак са го закъсали.
Пиянски
Лекарят към пациента:
Ако не пушите, ще си удължите живота.
Абсолютно вярно, докторе. От три дни не пуша… и ми се струва, че това е най-дългият ми отпуск досега.
Пиянски
Летял веднъж един самолет. След известно време пилотът съобщил по уредбата:
Драги пътници, изключвам първия десен двигател, затова ще пристигнем с двадесет минути закъснение.
След малко отново:
Драги пътници, спрях и втория десен двигател, ще пристигнем с половин час закъснение.
Минали още няколко минути:
Драги пътници, спрях и първия ляв двигател… ще пристигнем с четиридесет и пет минути закъснение.
Тогава един пътник се обадил ядосано:
Ами ако вземе да спре и последния двигател… ще има ли някой план как ще стигнем до там — пеша, или ще си вземем билети за влака?
Пиянски
Лимонадът има две предимства. 1) можеш да го пиеш, без да те хванат, че си “се отпуснал” на работа. 2) на вкус прилича на коняк—само че без да ти свършва времето по обед.
Пиянски
Липсва ми онова време, когато в ресторантската тоалетна се ходеше да си оправиш стомаха, а не да правиш сторита и да се снимаш как “се бориш” с вечерта…
Пиянски
Липсва ми онова време, когато в ресторантската тоалетна хората ходеха да си изчистят стомаха, а не да си правят стори—мацка, докато повръщат.
Пиянски
Лисицата въвела в гората сух режим. Разхожда се тя и гледа вълка се клатушка, целият в тиня, все едно се е налял на кирка.
Как смееш да нарушаваш закона ми?!
Ти този закон го пробутай на твоите животни… Нас, рибите, не ни закачай!
Пиянски
Лисицата и Мечокът пили ракия. Пили, пили и накрая останала само една паница. Решили да си избиват зъбите — който издъни повече зъби на другия, той ще излапа паницата. Засилва се Лисицата. БУМ! Мечокът пада по гръб.
Колко?
Сссеее… шест зъба…
Засилва се Мечокът. БУМ! Лисицата пада по гръб, претъркулва се няколко пъти и се удря в един стълб.
Колко?
Две… не, три…
Три! Значи ми се полага цялото!
Абе… три… ама е с бройка „приблизително“…
Сто процента…
Сто… ама нямам повесе…
Пиянски
Лисицата и вълкът спрели насред гората и се вторачили в таралежа. Таралежът пребледнял и почнал да мрънка:
Моля ви се, не ме бодете! Имам си семейство… две яйчица и една торбичка за зимнина! Милост!
Стига, бе! — изсъска Лисицата и с кадифен тон го подбутнала с лапа. — Няма да те бодем. Ние просто с Вълчо търсим компания за… похапване.
Ама… то аз съм твърд. — изхъхрил таралежът.
Твърд, мек, каквото трябва! — махнала с опашка тя. — Дай да видим: на пиене ли си?
Пия! — рекъл таралежът и треперел като листо.
Е, вземи 10 кинта, хуквай към реката и донеси ракия! Само не се преструвай на дикобраз по пътя.
Таралежът изчезнал. Лисицата гледала след него, а Вълкът възкликнал:
Баси, Лисо… ти направо си гений! Накара мезето само да ти донесе питието… и то с бодлите си!
Пиянски
Лисицата и мечката пили ракия. Пили, пили — и накрая останала една шепа. Решили да се надпреварват кой ще издържи по-дълго. Който издържи повече, той ще вземе шепата. Засилва се мечката. БУУМ! Лисицата пада по очи.
Колко?
Едноц... две... ммм...
Мечката се усмихва и пак се засилва. БУУУМ! Мечката пада по гръб, търкулва се двайсетина пъти и се лепва в една кошница.
Колко?
Тринайсет...
Тъй малко ли?
Ами... ракията беше слагала “умерено” — за повече не стига!
Пиянски
Лисицата и мечокът влизат в един бар. Лисицата поръчва:
Една бира за мен и една ракия за мечката.
Добре — казал барманът.
На другия ден лисицата пак поръчала:
Две бири за мен и две ракии за мечката.
Този път мечокът се обидил, чака лисицата пред бара и я цапардосал зверски. На третия ден лисицата отново се усмихнала на бармана:
Три бири за мен и една ракия за мечката.
Барманът:
Ама защо така, бе лиске?
Лисицата:
Защото мечката като се напие… и “една” му е много — почва да си мисли, че всички трябва да му носят бира.
Пиянски
Лисицата решила да изяде седемте козлета и подвикнала:
Козлета, аз съм майка ви. Донесох ви сено и домашни манджи!
Едното козле я погледнало и рекло:
Не си нашата майка. Нашата каза, че ще се отбие само за бира и кебапчета… и се върна много по-късно!
Пиянски
Лисицата се омъжила за вълка. След време родила. Вълкът се прибрал от работа, надул се и какво да види — в краката му подскачат десет малки зайчета! Вбесил се и изкрещял на лисицата:
Ей, ти… с какво си се занимавала бе, лисичке! Да ми родиш такива зайчета!
Лисицата се надигнала, колкото може по-„нежно“, но с такова достойнство, че чак било смешно, и му отвърнала:
Слушай, вълчо, какво ще ти кажа:
Първо: не съм „бледа“ — аз съм тъмна шиншила! Второ: не съм „какво да е“ — аз съм контактна! И трето: като идваш всяка вечер пиян като талпа и започваш да се чудиш „къде са ми прасетата“… какво да очаквам, че ще излезе?