Лорд Джон, жена му и малкия им наследник се разхождат в зоопарка. Спират пред клетката на жирафа.
Татко, какво е това, което стърчи толкова високо отгоре?
Това е вратът, сине.
Не… от по-долу!
Това е главата, сине.
Не! Отзад ли е?
Гръбът, сине.
Не! Ами онази работа, дето се клати, когато се върти!
Миледи се намесва:
Нищо му няма, миличък, просто така си е жирафът…
Да, разбира се — усмихва се лорд Джон. — То и за жена ти понякога “нищо” виси отгоре… но всички си мълчат.
Пиянски
Лорд Тоби и съпругата му се разхождат в зоопарка. До всяка клетка има пазач. Спират пред заграждението на пауните. Миледи се обръща към пазача:
Господине, може ли да Ви задам един въпрос?
Разбира се, миледи, питайте.
Но въпросът е малко… неприличен…
Няма значение, миледи. Питайте!
Колко често се „обличат“ пауните с тези си пера?
Три-четири пъти на седмица.
Чухте ли, милорд?
Лорд Тоби мълчи величествено, все едно е изсечен от мрамор. Минават нататък и спират пред клетката на лисиците.
Господине, пак един въпрос… пак е малко неприличен.
Питайте, миледи.
Колко често лисиците правят… номерата си?
Три-четири пъти годишно.
Чухте ли, милорд?
Лордът мълчи благородно — непоклатим като табела „Забранено храненето“. По-нататък — пред клетката на вълците.
Господине, може ли… въпросът е неприличен.
Няма значение. Питайте.
Колко често вълците „избират“ глутница?
Три-четири пъти на десетилетие…
Чухте ли, милорд?
Лорд Тоби се вкаменява още повече, като че ли му е сложено „Не пипайте!“. Най-накрая спират пред заграждението на благородните елени. Миледи се усмихва лукаво:
Господине, последен въпрос… обещавам, че пак е малко неприличен.
Питайте, миледи.
Колко често благородните елени… се гордеят?
Един път годишно — и то само ако природата му позволи.
Чухте ли, милорд? Вижте колко е благороден!
Но, господи, миледи… — изсъска лордът, едва сдържайки тона си. — Вижте каква му е „гордостта“!
Пиянски
Лорд звъни на прислугата:
Балтър, тичай към библиотеката и донеси една чаша чай. Господата се припекоха!
Веднага, сър… Само че чай ли да нося, или да донеса и вентилатор?
Пиянски
Лорд пита окултен специалист кога най-сетне ще види призраци.
Най-късно след десетата чаша двойно уиски, милорд!
А ако ги видя по-рано?
Тогава не се притеснявайте — просто не сте спрели да ги пиете.
Пиянски
Лош ден не се оправя с приказки — оправя се с ядене, малко секс и сън. Ако и това не помогне, значи проблемът е сериозен — отвори бутилка водка и го убедѝ, че може и по-приятно.
Пиянски
Лош ден?
Вашият брат-близнак е забравил, че изобщо имате рожден ден.
Тортата, купена “за всеки случай”, се разпадна под тежестта на втората свещ.
Звъните на телефона за доверие, да търсите помощ… и ви слагат в режим “партньорът ви не е свободен”.
На сутринта колегите от фирменото парти ви поздравяват учтиво и почват да сменят улицата, като ви видят.
Обявяват “среща с непознат” — оказва се, че непознатият е вашата собствена жена, само че с по-добра изненада.
Личният ви лекар ви казва: “Поздравления, развихте алергия към шоколад и алкохол.”
Циганка ви гледа на дланта и ви казва: “Няма да ви върна парите… защото още не са ваши.”
И накрая искате да облечете същите дрехи, в които вчера бяхте в кръчмата… но се оказва, че днес всички са ги обявили за “изгубени” — включително и вие.
Пиянски
Лошият вълк се преоблякъл в наметка на баба и тръгнал към къщичката на седемте внуци, защото знаел, че дядо им е излязъл да пазарува. Стигнал до вратата и почукал кротко:
Внуциииии, дечица мои, отворете… Аз съм баба ви! Прибрах се и нося топличко-биологично… супичееее!
Козленцата/внуците от вътре мигом отвръщат:
Абе, ходи се разминавай, бе, вълк глупав! Баба ни била… Супичка ни била… Ние току-що я изпратихме баба да купи сладолед, бе!
Пиянски
Лошият вълк се преоблякъл в овчица и се отправил към къщичката на седемте малки агънца, защото знаел, че пастирката я няма в момента. Приближил се до вратата и почукал съвсем тихо:
Агънцатаааа, сладурииии, отворете! Аз съм ви мамичката! Върнах се и ви нося прясно млякооооо!
Агънцата веднага се обаждат отвътре:
Абе, ходи си пери, бе, вълкоо! Мамичката ни… мляко ни… Нали току-що я пратихме да донесе сирене за шкембе, бе!
Пиянски
Лошият вълк се преоблякъл като баба и се запътил към къщичката на седемте внучета, защото знаел, че дядо им го няма в момента. Стигнал пред вратата и почукал едва-едва:
Внученцаааа, дечица мои… отвори ми, аз съм вашата бабаааа! Току-що се върнах и нося сладкишииии!
Отвътре се чува смях и отговаря най-голямото козле…
Абе, ходи се пий пери, бабо смотана! Нали току-що баба ни я пратихме до магазина за сметана, бе!
Пиянски
Лъвът забранил в гората да се качва на „подиум“ и да се пее. Който го види да пее, ще го изяде. Първия ден излязъл да проверява дали хората спазват закона. Срещнал Заека и го попитал:
Защо си такъв влюбен в гласа си? Ще те изям!
Лъвее, аз ли? Не— аз пея само тихо, от уважение към закона. Ти нали забрани да се вдига шум, не забрани да се диша!
Лъвът се троснал:
Добре де… ама хванал си и очите ми с твоите тонове! Хващам те пак!
На втория ден лъвът пак срещнал Заека, целият щастлив, но започнал да издава „о-о-о“. Лъвът:
Защо пееш пак?!
Заекът гордо:
Обаждам се на хоровия комитет! Изпях само за да съобщя, че е „концерт за изпълнение на забраната“.
На третия ден лъвът вижда Заека мъртво пиян от смях на брега до една локва, а отгоре— перо, парче хартия и надпис: „Уважаеми лъв, заявявам, че законът е изпят— вече тече ритъмът!“ Лъвът го вдигнал, закачил го с лапа и попитал:
Ти пееше ли, за да издaдеш закона за забраната?
Заекът с последни сили:
Да…
А защо тогава караш другите да блеят рибата?
Пиянски
Любимата ми водка е… последната.
Пиянски
Любимо питие с „Б“?
Бира на бар!
Пиянски
Любов е онова, което всички изпитваме към виното и кюфтетата: като ги видиш — сърцето ти прескача, като ги вкусиш — забравяш всичко, а като свършат — обещаваш, че повече няма да се прецакваш.
Пиянски
Любов е, когато детето ти се опита да открадне ракията, а свекърва ти го хване за ръката и го научи на дисциплина.
Пиянски
Любов е, когато сърцето ти забие, ръцете ти се разтреперят, краката ти се подкосят, езикът ти се завърже… А, не — това е било свидетелство за алкохолна похот, не за чувство!
Пиянски
Любов моя! Ако ме оставиш… остави ме пред кръчмата. Нали знаеш — там поне има шанс да ме намериш пиян, но щастлив!
Пиянски
Лятна бирария на открито. Двама мъже пият бира. Единият пита сервитьора:
По колко чаши бира изкарвате на ден?
Около 200…
И искате ли да ви кажа как да минавате 300?
Разбира се! Как?
Ами налейте ги… до последната капка!
Пиянски
Лятна бирария на открито. Двама мъже пият бира. Единият се обръща към сервитьора:
Извинявай, по колко каси бира горе-долу мъкнете на ден?
Около сто… две, зависи от жегата.
А може ли да ви кажа как да стигнете до двеста?
Разбира се! Кажете как?
Ами налейте малко по-малко в чашите… и като започнат да искат “още”, вие само казвате: “Спокойно, това е едната половина — другата ще я налея следващата поръчка!”
Пиянски
Лято. Късна вечер. Жаби квакат. Маса пълна с ракия. Мъже са насядали около масата с препълнени чаши. Напрегнато мълчание. Тишината почва да тежи. Мъжете са на ръба на нервите. Отнякъде се чува котешки рев. Мъжете се споглеждат, облекчено се усмихват и вдигат чаши:
Наздраве за Мъряво!!!
Пиянски
Лято. Прохладна вечер. Тиха музика… приглушена светлина… и каква беше тази миризма — направо му завъртя главата. Желаеше я! СЕГА!!! В този момент!!! Той протегна треперещите си ръце и нежно обгърна… бутилката. Усети как приятната топлина се плъзга вътре в него като ток. Не издържа повече — взе една дълга глътка, приближи лице към етикета и вдъхна… божествен аромат на „само още малко“. Устните му се разтвориха в сладка усмивка — беше в РАЯ! Само че тогава от другата стая се чу стъпване, трясък и мощен рев, който разтресе цялата къща:
Ей, пияницо долна! Как ти не омръзна да държиш тая чаша цел ден?! Довличай се тука — вечерята истина!
Трай ма, чумо! — помисли си той. — Тук поне мирише на рай… ти като дойдеш, ще стане на трапезария!