Космонавти прелитайки над България:

Космонавти, прелитайки над България:

Красива бутилка водка е като една жена. Първо те грабва по вида — лъскава, обещаваща… А после, ако сутринта си с глава като футболна топка, вече ясно си разбрал дали е “качествена” или просто… мъжки номер.

Красивите жени ни карат да им наливаме бира, а грозните ни карат да я изпием!
Анджи Бънди

Крокодилът Гена и Чебурашка си купили лодка и си я карат по реката. Нали се знае—щом Гена е зад “волана” и Чебурашка е до него с “навигатора”, всичко става на воден принцип: плавно, но не по правилата. И естествено ги спират полицаи с моторна лодка.
Идва полицаят и вика на крокодила Гена, който държи кормилото:

Чебурашка се обажда отзад, целият сериозен:

Кротко се шляе из тревичката в горичката един яко напушен и набоден пич. Изведнъж иззад едно дърво изскача мечка и го уцелва в главата. Пада нашият, след време се свестява, изправя се и пак тръгва натам.
Пак иззад същото дърво изскача диво прасе и пак му минава през главата…
Отново свестяване и т.н.
Този път иззад дървото изскача човек с бинокъл и униформа, и изкрещява:

Кръчма някъде в Африка. Влиза един сърбин, сяда на бара и вади от джоба си малко зелено, ушато чудовище. Пъхва го внимателно върху плота, сякаш е чиния за салата.
Барманът го поглежда и пита:

Сърбинът:

Барманът се навежда, гледа чудовището и:

Сърбинът се ухилва:

Чудовището клатушка уши, барманът пребледнява, а сърбинът добавя:

Кръчма някъде в Африка. Влиза жена, сяда на бара и казва:

Барманът я поглежда:

Жената се навежда, изважда от джоба си миниатюрно зелено, ушато същество и го плесва върху плота като джобна играчка. То се размърдва, присвива очи и си вдига ухото насам-натам.

Кръчма някъде в Африка. Влиза мъж, сяда, вади от джоба малко, зелено и с три уши чудовище и го плесва на бара.
Барманът:

Мъжът се усмихва:

Кръчма някъде в Африка. Влиза сърбин и сяда на бара, а от джоба си изважда
малко, зелено и хич не изглеждащо “нормално” чудовище и го нахлупва на дъската пред себе си.
Идва барманът и пита:

Барманът се навежда:

Сърбинът се усмихва:

Обръща се към чудовището и шепне нещо, после по-силно:

Кръчма някъде в Африка… Влиза българин, сяда на бара и от джоба си вади малко, зелено и съвсем ушато чудовище, та го поставя внимателно до чашите.
Барманът го гледа, учуден:

Българинът:

Барманът се навежда към чудовището:

Българинът с важен тон:

(обръща се към него) Спиро, как беше онова село, дето шаманът проклеваше хората, дето не му дават аванс?!
Чудовището нещо мърмори, барманът се смразява, а българинът доволно:

Кръчма у Враца. Клиент:

Кръчма.
На стената – табелка:
„Моля, не хвърляйте трохи под масите! Не е заведение за пилета!“

Кръчма. Един пияница цял ден се налива с ракия, удря масата и се матира здраво. Налял се на поредната и изкрещял на бармана:

Пияницата се дръпнал, сърдит си тръгнал… Само че кръчмата била с въртяща се врата. Той се завъртял в нея и вместо навън — пак влязъл в кръчмата. Приближил се до бара:

Пияницата се замислил, кимнал, пак тръгнал да излиза. Вратата се завъртяла — и той пак се озовал вътре. Отишъл до бара и тихо:

Пияницата се стреснал, тръгнал пак да се измъква. Вратата — завърта го, и пак е вътре. Приближил се към бара, а барманът още не успял да отвори уста и пияницата се удари по челото, после възхитено извикал:

Кръчма. Късна нощ. Яко наквасен Ники държи N-тата порция и няма сили да я довърши. Събра последните си сили, отплюл на пети, извадил си късмета и… умрял.
Оня ден на небето го посреща Създателя и го пита:

Ники, с клатеща се глава и с последен дъх:

Смилил се Господ и го превърнал в хлебарка. Върнал го в същата кръчма.
Хлебарката обикаля по плота, гледа как преди малко е било човешкото му тяло, гледа и порцията — луксозна, пара една да не може да пропусне. И почва да търси как да стигне… Като се поизпоти, чува отвисоко Божи глас:

Напънал се хлебарокът — от корема му потекъл сос, залепил го като с лента и той се плъзнал към чинията. Изминал половината разстояние… и сосът спрял.
Замислил се какво да прави, вдигнал глава и пак чува:

Напънал се зверски — пак потекъл сос, пак се придвижил… Стигнал на два пръста от порцията, спрял и се вкаменил: нищо повече не става.
И тогава, от най-неочаквано място — майсторът от съседната маса, сърдит, разбудил го:

Кръчмата е единственото място, където човек влиза бозайник… и като се усети, че сметката е дошла, става влечуго — студено, спокойно и с очи само в вкамененото портмоне.

Кръчма… Масичка… Двама непознати…
Действителност № 1 /Франция/ — след втората чаша вино, започват да се смеят „на ти“, сякаш се познават от години.
Действителност № 2 /България/ — след втората ракия, минават на… „шеф“ и „брат“, и накрая спорят коя марка мастика е по-истинската любов.

Купешката ракия директно Ви трансформира в Бетовен и Рей Чарлз взети заедно… Започвате да свирите, без да знаете на какво… После изведнъж: ни чувате, ни виждате… само вие пиете и аплодирате!

Купих си алкотестер за алкохол. Оттогава всеки петък се надъхвам да подобря предишния си рекорд — не за да съм по-силен, а за да не ме хващат чак толкова рано.

Купих си апарат за измерване на алкохола. Сега всеки петък го “калибрирам” — според резултата, аз съм или в диапазона, или в напълно друга лига.