Кой как отива на рожден ден?
Англичанинът: с класа.
Французинът: с букет.
Руснакът: с водка.
Българинът: с настроение.
Кой как се връща от рожден ден?
Англичанинът: без следи от излишно веселие.
Французинът: с домакинята.
Руснакът: на четири крака.
Българинът: с остатък от водката… и с торта под мишница.
Кой какво си мисли, докато се връща?
Англичанинът: „Запазих ли достойнството?“
Французинът: „Дали пак не прекалих?“
Руснакът: „Много сме пили… ама и аз удрях.“
Българинът: „Ех, да знаех… че тортата свършва толкова рано — поне да взема и втората.“

Кой как отива на рожден ден?
Англичанинът: с мярка.
Французинът: със салата.
Руснакът: с водка.
Българинът: с ракия на корем.
Кой как се връща от рожден ден?
Англичанинът: с обувките си.
Французинът: с домакинята.
Руснакът: с носилка.
Българинът: с остатъка от мезето.
Кой какво си мисли, докато се връща от рожден ден?
Англичанинът: „Запазих ли си самообладанието?“
Французинът: „Кое беше по-вкусно — виното или тя?“
Руснакът: „Да пият, да… ама и аз натисках.“
Българинът: „Ех… жалко за салатата — можех да си взема и нея.“

Кой пие вода бе, братко? Водата съдържа микроби!

Който не е седял трезвен между пияни хора, няма представа какво е истинска философия — там всеки говори, докато някой тихо си изгуби обувките.

Коктейл „Снежанка и седемте джуджета“.
Голяма мастика и седем джуджета — всеки да си намери мястото в чашата… защото иначе остават без план и стават само на „ледени“ съветници.

Коктейл „Ядосай се сега“… Ингредиентите са ракия, вино и уиски, в пропорции „Да му е*а майката“, като се разбърка добре и се добави и една маслинка… после вече не знаеш дали си пил коктейл или си влезнал в спор.

Коктейлът „Трите зайчета“. Този коктейл действа безотказно и върху хора, които уж нищо не разбират от пиене. Необходими продукти: три бири в каси и още двама смелчаци да помогнат с „осмеляването“—защото после всичко става много бързо… и никой не помни кой е третият!

Кола с двама души — единият спи, другият кара. Спира ги полицай и пита:

Шофьорът се свива:

Точно тогава заспалият се размърдва и се обажда:

Колега лежи пред книжарница, мъртво пиян. До него захвърлен учебник: „Счетоводство на предприятията“.
Минава друг, поглежда книгата, поглежда студента и възкликва:

Колко е приятно, когато се събудиш след купон — всичко е в развалини, стъклата са на къщичките на съседите, а ти гледаш и си казваш: „Е, поне не е в нашия апартамент…“

Колко интересно е устроен човек — поотделно всеки един атом от моето тяло не иска нито да пие, нито да се кара. Но като се съберат… тогава изведнъж получават изключително социална поръчка!

Командир на ракетна база строява ротата:

Комар кацнал върху един алкохолик и почнал да го пробожда, а той му вика: „Айде, не ме бий сега—чакай да ти разкажа първо как свършват всички такива като теб.“

Коментаторът:

Комисия за повишаване квалификацията на строители.
Въпрос към кандидат:

Комунизъм…
Бай Иван бил шлосер в малка работилница в един завод. Чул се слух, че ще идва на проверка Тодор Живков. Директорът се усмихнал мазно и казал на Бай Иван:

Пристигнал Живков. Влязъл,огледал,а хората се умълчали и чакали „великата“ разправия да удари Бай Иван.
Но той грейнал,познал го още от вратата и казал:

Всички онемели. Директорът се разпищял от радост:

След седмица дошъл Михаил Горбачов — същата история. Бай Иван пак не побързал да „стяга“ и „подрежда“, но пак се случило чудо:

И пак директорът го вдигнал в длъжност — станал заместник-директор.
Минавало време. Директорът трябвало да ходи в Рим. Кого да вземе? Нали — заместника,Бай Иван.
Отишли,свършили работа,още имало време до полета и решили да се поразходят към неделната служба. Влязли,седнали,а народът — хиляди хора,сцената като на филм.
Папата излязъл и започнал да пее… но се заинатил в една „точка“ и радостно се развикал:

Изпяли неделната служба.
Когато Бай Иван вече слизал по стълбите,видял настрани кръг от хора и линейка. Там бил директорът — блед,стиснал сърцето си и се държал като човек,който тъкмо е преживял земетресение.
Бай Иван се навел притеснено:

Кон влиза в бар и вика:

Копнея за две неща: трайно решение на близкоизточния конфликт… и една малка водчица — да ми казва къде да ходя, щом всички големи “политици” така се изгубиха в картите.

Корабокрушенци в лодка по време на буря се молят на бог да ги спаси. Бог им се явява и им казва, че ще ги спаси, само ако се лишат от най-милото си.
Французинът целува портрета на любимата си и го хвърля.
Англичанинът целува бутилката уиски и я подхвърля сякаш е нищо.
Руснакът целува значката си и с авторитет я потапя във водата.
Българинът прегръща руснака, целува го по челото, плаче като за последно и с голямо достойнство го пуска в океана.

Корабокрушенци руснак и американец се спасяват, като попадат на айсберг. По едно време виждат, че към тях плува куче, в устата му стяга бутилка бира. Американецът възкликва:

Руснакът въздъхва: