Катастрофира камион в мантинела.
Шофьорът се провиква:

Пътниците:

Като бяха малки... Иванчо се закани да стане адвокат, Тони — готвач, а Тошко — магьосник.
Тошко си сбъдна мечтата: направи магия — обърка си картоните и изчезна от часовете по магия…
Иванчо и Тони? Ами те още си спорят кой колко бил виновен и кой какво точно било „по рецептa“.

Като вдигнах чашата с ракия и два гласа почнаха да ми говорят…
Единият:

Другият:

Като видя някой да си изпива бутилката с ракия до край и си викам:

Като видя статуси от типа „Без любов не може да се живее“, веднага ми става ясно, че човекът не е минавал по биология. Защото… да, любов може и да липсва, ама животът без кислород, без храна, без вода… без ракия вече направо не се издържа!

Като деца Ванко мечтаеше да стане пожарникар, Пешо — да стане каскадьор, а Митко — да стане критик. После порастнаха: Ванко и Пешо се запалиха по истински… и отидоха в историята, само Митко оправда мечтата си — всеки ден намираше повод да критикува, без да прави нищо.

Като деца играехме на „бутилка“. Аз явно не умеех правилата — приближих се прекалено… и бутнах грешния човек. Та сега вместо игра, гледаме разпечатки и „кой кого е натиснал“ по цял ден.

Като ми кажат „Пийни си, няма страшно“, въобще наясно ли са, че след третата чашка започвам да водя сметки на целия живот?

Като ми каже: „Пак ли това ще дъвчем?“ — значи цял живот една и съща салата може да я мъкне, а две вечери една и съща манджа да яде… не може!

Като погледнеш трезво на някои неща и разбереш, че трябва да пийнеш… за да не почнеш да мислиш още по-трезво.

Като превърнеш вода във вино е ЧУДО. Ама като превърнеш заплата в ракия — СИ ГЕНИЙ!

Като прочетох за вредата от алкохола, се отказах от „пиенето“ — и понеже нямаше какво друго да правя, започнах да чета внимателно етикетите… на ракията.

Като разместиш буквите на „КОМПЮТЪР“ се получава „ТОЧКИ ПЪР…“ и цяла вечер вместо работа — точиш се по настройките.

Като се заслушаш трезво в реалността, излиза, че положението е толкова мрачно, че най-разумният план е да се напиеш — поне да не ти тежи на главата.

Като се насядахме в петък, не знам колко “пробвахме” да не се отпусне празникът, ама днес като отворих шкафа — три бутилки оцет изчезнали! Всичко свърши за салати… и за съжаление не остана за нищо друго.

Кафе по норвежки:
1. Сипваш си кафе.
2. Слагаш в него малко коняк.
3. Пиеш си го спокойно, чакаш да те „разсъни“… и докато си още на първата глътка, вече си изсипал всичките пари в таблото и си изчезнал от казиното, оставяйки надпис: „Да не би да съм спрял да внасям…?“

Качват се в автобус червени и жълти. Развалил се климатикът и жълтите ревнали:

…И започнала свада. Шофьорът се видял в чудо. Какво да прави — спрял автобуса на аварийно място и изкомандвал всички да слязат навън. В противен случай — тука ще се “строши” ситуацията.

На входа обаче станало задръстване.

Качил се пияница в такси и вика на шофьора:

Шофьорът се обърнал и казал:

Пияницата погледнал през прозореца, извадил банкнота от пет и рекъл:

Келнер! Две ракии и една постна покривка… че да ми легне на сметката, без да я пипат!

Келнер, една бутилка водка, две бутилки вино и едно кафе. Само че кафето да е без кофеин—че сърцето ми е на диета и не понася лошите изненади.