Защо всички толкова се стараят да поканят момичето на кафе? За да не стане така, че да я поканят за нещо „по-сериозно“ и тя да се окаже, че не пие кафе… а направо водка.

Защото ракията е над партиите. Ракията я е имало преди първата ни политическа свада — ще я има и след последната обещана реформа.

Звъни пияница у тях. Жена му отваря вратата.
Той пита:

Звъни по звънеца, събужда се Генко — главата му се цепи от махмурлук…

Звъни се в „Софсправка“.
Мъжки глас:

Звъни се в „Софсправка“ в четири сутринта.
Пиян глас:

Звъни се в „Софсправка“ в пет сутринта.
Много пиян глас:

Звъни се на вратата. Жената отваря и гледа—мъжът ѝ пиян като талпа, едва държи се. На прага, с разперени ръце, той се клати и казва:

Жената го гледа и пита:

Мъжът се смъква на пода, а по ризата му—с тебешир отгоре до долу—пише:

Звъни се на вратата. Отварям и гледам:

Звъни се. На вратата лъскав октопод и масивен таралеж. Таралежът се прокашля и вади бележник:

После добавя:

Здравето не може да пие само за себе си — иска да има кой да му вдига наздравици!

Зима. Студ, а Гошо седнал пред блока без якe.
Видял го Пенко и му вика:

Знаете ли, че 13 септември е официално-неофициалният празник на програмиста?
Поздравления на всички програмисти!
За справка:
В календара празникът се пада на 256-тия ден — защото искаме всеки път да е точно “достатъчно”, като при данните в един байт: 256, никакъв компромис.
Само че ако годината е високосна, всичко се мести на 12 септември, за да може и ние да сме “разпределени по време” като ресурсите в облака.
По традиция се отбелязва така:
пиене, писане на програми, които работят само на компютъра на дядо ти, и мини игри, в които победата е да не крашнеш преди да натиснеш “Restart”.

Знаете ли, че в целия свят няма нито един завършен натюрморт „Ледена бира с топли кюфтета“?
Защото който ги подреди така, просто ги е изял преди да му свърши четката!

Знаете ли, че… Родителите са като домашните тропически риби — може да ги гледаш с часове, но щом някой друг ги вземе на аквариум, изведнъж започваш да търсиш “своите” ѝ да ги върнеш обратно.

Знам, че сме най-древната цивилизация на Балканите — не просто на Балканите, а на цялата Европа, па чак и във Вселената. Наясно съм, че динозаврите, маймуните, трансформърите и покемоните са излезли от нас, просто първо малко са се позакопали в историята.
Знам, че сме били на три морета, три планети и ставаме мъже на три ракии. Народ сме, дето играе в ледени води, ходи по огън, пие вода с уран и яде лютеница с “подправки” — всичко да е традиционно и “модерно”.
Запознат съм, че ние сме измислили компютъра, автоматичната скоростна кутия, тройния чушкопек, левия мигач и десния завой… и като стане дума за технологии — имаме песен в космоса и на Евровизия, само че за другия поп. Фолклорът е трудно доказваем, щото сърбите и гърците са смляха да ни откраднат хитовете — нали са “вдъхновени”.
Знам и че след като са изобретили с*кса ние първи сме заменили козата с жена. Нали сме прогресивни — епоха след епоха, все напред.
Наясно съм, че създадохме кирилицата, глаголицата, шльокавицата, телепатията и езика на делфините. Разбираме от футбол, политика, варене на ракия, генно инженерство и ядрена физика — и то без да ни обяснява никой, защото ние сме “намерили” истината.
И да — гордея се, че сме велик народ… ама сънародници, айде моля Ви се: припомнете си кои сме и спрете да серете в общата маза.
Щото ако продължите така — утре “опитният вкус” на лютеницата ще се окаже… от нашите собствени приказки.

Знанието е сила! Жените са слабост! Алкохолът е отрова! Като я пия, ставам толкова „силен“, че чак се чувствам като слабост… И никакво знание не ми помага—само ми пълни главата с глупости!

Значи Гала като си отпие ракийка в 10 сутринта — празник за ракията… а аз като си отпивам — край на ракията, защото съм “вече препил”. Така ли?

Значи ако пиеш сам в къщи — алкохолик си. Ако пиеш в компания — нормален човек си. А ако пия в къщи… само с кучето? То ми прави “компания” или трябва да го водя и на психиатър?

Значи зеленчуците стават на: салата, печени, на пюре и дори на туршия. Аз и другите да се понапънем, ама най-много броколито — то просто не е “зеленчук”, а направо “настроение”: гордее се, че е здраво, и все едно казва — “ако ме свариш, ще си помисля, че ме омъжваш!”

Значи, взех си два джоба с магданоз — един с пресен, един със сушен…
и сега такава мартеница си направих, че не е истина!

Значи, на кръчма с 50 човека не може да идеш, а на работа в цех с 150 — било то напълно нормално? Явно проблемът не е в числото… а че там алкохолът е разрешен!