За мен:

За начало да пийнем — да не говорим на сухо… А после, трезви, ще се разберем кой какво точно е обещал.

За полет „София–Бостън“ качили 300 пътници, а в кухнята останали само 150 сандвича. В началото никой не се притеснил… ама като видели, че и да ги делят на две, пак не стига, екипажът сериозно се стреснал.
И точно тогава една стюардеса се усмихнала и обявила:
„Дами и господа, имахме малко недоразумение — на борда са 300 човека, а храната е само за 150. Всеки, който прояви благородство и реши да сподели сандвича си, получава безплатни напитки без ограничение!“
Само че след още 5 часа тя се върнала, видимо по-спокойна, и казала:
„Дами и господа… ако някой иска да отмени решението си — изненадващо сме останали със 150 сандвича.“

За реалиста не е важно колко е пълна чашата — важно е колко празни още има на разположение.

За чужденците в Англия, алкохола и още нещо…
1 бира – всичко звучи съвсем нормално, само че Вие вече говорите по-бързо от обикновено.
2 бири – започвате да „подобрявате“ произношението… главно на онези думи, които най-малко сте искали да кажете.
3 бири – вече има и малко по-богат речников запас: добавяте подходящи възклицания, когато не знаете думата.
4 бири – смесването на родния език с английски става напълно естествено, като система за автоматичен превод „на инат“.
5 бири – рязко увеличаване на свободата на изразяване… с акцент върху псувните – международни и абсолютно креативни.
6 бири – за щастие идва „опрощението“: на никого не му пука, защото всички са прекалено замаяни, за да ви разберат.
7 бири и нагоре – вече не е английски… това е собствен диалект: „медийно американски“, с тежък тексаски ритъм и уверено неразбиране.

Забранят ли да излизаме от вкъщи, израза „ракиено време“ ще стане „време за доставки“ — и тогава вече няма да е ракиено, ами куриерено!

Заведение. Посетител се обръща към сервитьора:

Заведение. Сервитьор обслужва двама клиенти. Първият:

И вторият веднага:

След малко сервитьорът носи двата чая и с усмивка пита:

Заврян зет се прибира и още на прага се обръща към тъща си:

Изчаква малко и добавя:

Заглавие в криминалната хроника:
„Смелият обир на две каси студена бира беше светкавично разкрит — по горещите пяни и още по-горещите следи от отпечатани длани!“

Заглавие във вестниците:
„‘Макдоналдс’ започва да търгува в Русия с бъргери… но само на изплащане и с предварително одобрение от кол-центъра“
Най-после се сетиха как се прави бизнес в Русия — първо документи, после хапваш.

Зад всяка мръсна история стой една чиста салфетка… да можеш после да я избършеш като нищо да не е било!

Зад всяка пияна жена, стои друга и я държи за лакътя и й шепне:

Задача с повишена трудност по математика:

Отговор: толкова, колкото събереш — нула, защото „си тръгваме“ значи „празни чаши“.

Заекът и вълкът си налели ракия. Пили, пили, пили… Накрая останала една бутилка.
Решили да си избиват зъбите, да е по-равно: който избие повече, той ще изпие бутилката.
Засилва се заекът. Бууум! Вълкът пада по гръб.

Засилва се вълкът. Буууум! Заекът пада по гръб, претъркулва се двайсетина пъти и се фрасва в едно дърво.

Заекът решил да си направи „почивка“ от живота. Взел една пушка, само че не каква да е — бабината, лъсната като огледало, и си взел и една туба домашна ракия за кураж. Качил се в гората, намерил една полянка и както си му е редът — седнал, пийнал от ракията, отдъхнал си и си рекъл: „Ей, това е краят — ама да е с вкус!“
Само че ракията си знае работата. Изпил още малко, запилял го умът, разкрачил се на място, заиграла му се главата и накрая легнал и заспал.
Дошла лисицата. Видяла заека — спал, видяла и тубата — пълна, и си казала:

Напила се тя, почнала да се смее и да танцува и тогава погледнала пушката.

После дошъл вълкът. Видял лисицата, видял тубата, помислил си:

После, като видял пушката, почнал да я разглежда — много сериозно, все едно ще учи курс по „как се борави с оръжие“. Натиснал спусъка и… също се застрелял.
Накрая дошла и мечката. Надникнала, огледала се и възкликнала:

Изпила тя тубата на един дъх, почнала да пее и да се върти, и понеже вече й било скучно само с пеенето, пак посегнала към пушката. Натиснала спусъка — и тя се застреляла по същия начин.
След време заекът се събудил. Станал, огледал се… гледа лисицата, гледа вълка, гледа мечката — все неподвижни — и си промърморил:

Заекът се напил до козирката и тръгнал на зиг-заг по горската пътека. Стигнал до една поляна, където си лежал вълкът, и му се озъбил като герой от приказките:

Вълкът му отвърнал съвсем спокойно:

Заекът продължил да го разпитва:

Вълкът само примигнал мрачно и казал кротко:

Заекът се изплюл на подигравка:

Вълкът въздъхнал:

Зайо Байо влиза в горската кръчма обаче не как да е, а на ръце! Видяла го Баба Меца и му казала:

А той и отговорил:

Зайо Байо влязъл в горската кръчма и казал:

Всички го погледнали, спогледали се и млъкнали.
На другия ден Зайо Байо пак влязъл и с гръмък глас:

Лъвът се ядосал, станал от масата, излязъл навън и набъркал Зайо — да му оправи гласните струни.
Когато Зайо Байо се върнал вътре, изтупал се и промърморил:

Зайо Байо си тичал през гората и гледал да не го хванат, че пак е направил нещо глупаво, когато срещнал Кума Мечка. Тя си подготвяла нещо опасно и го гледала като за “партия” и му казала:

Зайо обаче вдигнал пръст и рекъл:

Мечката моментално отместила буркана, метнала го настрани и затичала.
После по пътеката им се запънала Кумчо Вълчо, дето се готвел да си “надебели” настроението. Зайо му подвикнал:

И Вълчо хвърлил каквото имал, и той се втурнал.
Стигнали до поляна, където Баба Меца ровела в торбичка и се готвела за “силни” неща. Зайо:

Баба Меца — тичай.
Тогава лъвът ги видял и онемял:

Питат гаргата, дето всичко знае:

Гаргата само поклати глава: