Зайо Байо стоял край брега на реката и си тракал. По едно време дошъл видракът и го попитал:

Видракът решил и той да пробва. Опънал се, прекосява реката и на другия бряг изпуснал. Станало му супер кеф.
Точно тогава дошла бабичката-рибарка и го гледала:

Като видяла каква магия е, решила и тя да опита. Преплувала и излязла на другия бряг…
И Зайо Байо изплашено се развикал:

Заклевам се в пиян, че не съм Господ — ама като ме вдигна сутрин, пак си мисли, че съм чудо.

Закон за Отричането на отричането:
Колкото повече тръгвам с таксито — толкова повече ме връщат.
Колкото повече ме връщат — толкова повече закъснявам.
Колкото повече закъснявам — толкова по-малко бързам.
От това следва, че — колкото повече бързам, толкова по-малко бързам.

Закон от попфолка:

Замислих се… колко е прекрасно да празнуваш Трифон Зарезан — особено ако си в офиса и шефът току-що е казал: „До обяд ще свършим всичко!“

Замисляли ли сте се какво би станало, ако вместо с кафе денят ви започва с ракия? Първо — щяхте да се събудите веднага. Второ — щяхте да проговорите още преди да сте си измили зъбите. И трето — кафето щеше да си остане за другите… защото при вас то просто нямаше да има шанс да се събуди!

Запали се свинефермата и веднага пред нея се събра целият квартал. Кой с кофи, кой с маркучи, кой с табла за месечна, кой — просто да гледа. И най-накрая някой викна:

Запих се три дни. Като се прибрах, жената вика: „Къде се губиш, бе? Обиколих всички автомивки — уж питах за теб, и навсякъде ми казват: ‘Да, този е дошъл за пране, но пак си замина… не е за тук!’”

Заплатата ми е толкова малка, че като я получа, веднага започвам да купувам “екстрите” — единственото мезе, което мога да си позволя, е надеждата.

Заповядайте в нашия нов спортен магазин! Всичко за спорта! Топки, екипи, обувки… и разбира се — телевизори, дивани, бира и чипс! Защото истинската тренировка е да седнеш удобно и да крещиш на отбора.

Запознанство с родителите на момчето. Бащата пита:

Запознах се с една страхотна жена. Хванах я и я водя в едно много приятно заведение. Питам я с усмивка:

Тя тиха, нежна и леко срамежлива, едва-едва:

Тогава аз, смело на тигана:

И в този момент тя направо светва, гледа ме палаво и шепне на келнера:

Започнах да се усещам, че всеки ден ходя до магазина само за бира. Притеснявам се, че съм се пристрасти(л/ла) към шопинга… защото като видя промоцията „две за цената на едната“, вече не питам „Имам ли нужда?“, а „Колко бързо мога да се върна пак?“

Започнах да се чувствам по-смелa и бодра откакто смених сутрешното кафе с портокалов сок. Докторът ми обяснява, че било от витамините и естествената плодова захар. А аз му казвам: да, да… само че аз не съм сменял кафето — аз смених чашата.

Започнах диета — всяка сутрин по 150 мл ракия на гладно. Не отслабвам, но поне стомахът ми си прекарва „диетата“ — има тържество, а аз само гледам как кантарът се ослушва.

Започнах нова диета. Реших да спра саламите и месото — взех си плодове и зеленчуци. Вместо водка пийнувам смутита. Само дето като ми прилошее още към обяд, вече не е от диетата… а от това, че прекалих със „здравето“.

Заради политиците не гласуваме!
Заради поповете не ходим на служба!
Заради генералите мразим строя…
Само едни бармани ни останаха — да ни сипват, без да ни питат за кого.

Заради прекалено силната музика, задимения салон, огромното количество алкохол и наркотиците първите пернишки космонавти катастрофираха… не, че не стигнаха до Луната — просто в един момент решиха, че Луната им е „твърде далечна“ и подминаха правилния курс.

Заразен съм с непрестанен смях и яко ведро настроение. Какво да пия, че да не ми свърши?

Захванах се с отговорната работа да изчистя къщата. Още на първия ден ми се наложи дисциплинарно самоуволнение, защото толкова се вживях в чистенето, че започнах да си “изхвърлям” домашните задължения… в хладилника.