Жената към мъжа си:

Жената към мъжа си:

Жената на Румен Петков говори с приятелка:

Жената сърдито:

Мъжът:

Жената:

Жената:

Аз:

Жените били много емоционални… щото не сте виждали мъж, когато счупи шише ракия — първо “Ох!”, после “Къде е салфетката?”, и накрая “То това не беше ракия…”

Жените пият малко, щото си казват: “Като сме толкова красиви, няма нужда да ставаме още по-забележими!”

Жените са като виното — колкото повече отлежава, толкова повече “старее”, но и толкова по-добре се сервира!

Жените са като хубаво вино — с времето стават по-стари… ама и по-„скъпи“ за убеждаване, че не сте прав.

Жените са като…
Жените са като солница — всички я намират за „незаменима“, пък после се чудят защо всичко е пресолено.
Жените са като GPS — уж ти показва пътя, ама накрая винаги ти се оказва, че ти си минал „наобратно“.
Жените са като кафе — може и без него, ама после започваш да говориш неща, които иначе никога не би.
Жените са като телефон на заряд — държиш го вкъщи, но и да го гледаш, пак все „умира“ в най-неудобния момент.
Жените са като прахосмукачка — уж чисти, ама винаги после стаята изглежда по-„чиста“, отколкото си бил готов да признаеш.
Жените са като чорап — първо ти се струва едно, после се оказва друго, и накрая ти остават усещания… и прането.
Жените са като свекърва — не можеш да я избираш, ама тя винаги е точно там, когато ти се мислиш, че „вече е спокойно“.
Жените са като шоколад — вкусно е, но като започнеш, не знаеш кога ще ти свършат „само две хапки“.
Жените са като ключове — можеш да мислиш, че са загубени, докато не чуеш звън… и не се окаже, че още ги носиш в джоба си.
Жените са като билет за концерт — скъпо е, но пак ти се струва нормално… докато не стане време да купиш още един.
Жените са като котка — уж не я интересува, но като те види, разбираш, че ти си бил в нейния план.
И жените са като… последната лъжица — казваш „край, стига“, а после пак я вземаш… защото тя така сладко те гледа… че ти се иска да вярваш, че още не е свършило.

Жените са много коварни. Само чакат да се напиеш — после идват, гледат те внимателно… и на сутринта казват: „Ама ти пак ли беше шеф?“

Жените са по-податливи към алкохол и наркотици, защото никой не им ги продава — все мъжете плащат сметката, дори когато не са ги пили.

Живея в малко селце. При нас няма пияница — всички се редуваме да „обслужваме“ положението, за да не се обижда никой.

Живея здравословно! Пия само от чисти чаши и пуша само на чист въздух… та накрая се оказва, че „чисто“ значи „празно“ — чашата е изпита, а въздухът е свършил.

Живот ли бе да го обясниш… Гунчо и Пена все не могат да се оженят! Като е пиян — тя не го иска… Като е трезвен — пак не го иска…

Животните седят в бара. Пиян лисан отваря вратата с шут и се обръща към вълка:

Вълкът:

След малко вълкът се връща. Целият натъртен, лапите му драскани, муцуната му с подутини.

Животът е безкрайна сделка! До обяд с търговци на глад, след обяд с търсачи на съня, а вечер — с кредитори по ракия… и накрая пак остават сметките.

Животът е един безкраен омагьосан кръг — работиш, издъниш се, иска ти се да си починеш… почиваш, отпускаш се, и изведнъж ти се работи. Така цял живот: ту “иска ми се да живея”, ту “иска ми се да умра… от скука.”

Животът е като кафето. Като го разлееш, се оправя за минута… ама после цял ден мирише лошо!