Един пчелар се прибирал и видял, че кошерите му са на пламъци. Изхвърчал при съседите и извикал:

Един пътешественик се загубил в пустинята. Гладен. Изсъхнал. На ръба да изчезне от света по най-бързия начин — без следа и без сметка.
И точно когато вече нямал надежда, пред очите му се появил… ресторант! На стотина метра от “пътеката”, която камилите явно си водели като спомен, не като ориентир.
Добрал се до него, едва стъпвайки. Вътре го посрещнал усмихнат управител:

Човекът похапнал и отпил, поуспокоил се и най-накрая попитал:

Пътешественикът се зарадвал:

Управителят въздъхнал и се навел към него:

А миражите, виждате ли, плащат само с надежда.

Един равин се качва на самолет. По време на полета стюардесата му предлага чаша чай. Равинът посяга към чашата, но точно преди да отпие, задава странен въпрос:

Един разказва на приятел:

И тичам в кухнята — и какво да видя! Няма ми саламчето от бай Пешо на рафта!

Един разказва на приятел:

Един рибар замята цял ден, върти въдицата като на шега — и нищо. Вечерта вдигнал рамене, казал си „последен опит“, замятал и… хванал една дребосъчна рибка.
Само че рекъл:

Хвърлил я обратно, седнал, започнал да прибира такъмите и си мърмори:

И точно тогава… **туп!** — от небето паднала цяла тава с манджи.
Рибарят погледнал нагоре:

**Туп!** — и отгоре паднала каса бира.
Тогава рибарят се плеснал по челото:

И… *оооп… ооооп…* — изстреля се нагоре от смях, чак небето го взе.

Един рибар се оплаква на другар и му казва:

Един рибар цял ден влачи въдица и нищо — ама абсолютно нищо. Накрая се отчаял и решил: “Последен замах, привечер — каквото ще да става.”
Хвърлил и ей го на — кльонк! Хванал дребна рибка. Погледнал я, помислил си и рекъл:

И я пуснал обратно във водата. Седнал, започнал да си събира такъмите и си мърморил:

Тогава — тряс! — от небето паднала една маса, натрупана с гозби. Рибарят се зарадвал, но след миг си казал:

И точно тогава — дзин! — от небето паднала каса бира. Той се обърнал, плеснал се по челото и викнал:

Един се събужда с такъв махмурлук, че си мисли, че вече е в кома… и единственото, което помни, е, че вчера е бил с един приятел. Звъни му.
Другият му отговаря с глас, който направо кърви.

Другият веднага се развеселява:

Един сервитьор бил много несръчен.
Всичко му падало от ръцете — салатите, супите, дори и хлябът… направо на пода.
Ама той нямал навика да чисти. Нито следобед, нито вечер, нито който и да е момент. Само подреждал нови поръчки, сякаш подът му е маса.
Веднъж решил да впечатли шефа и наредил да донесе специалитет: канапе.
Намазал го с пастет… и, да, познахте — изтървал го.
Така се появила прочутата „под-ветна“ пастетена пица… по пода.

Един скелет избягал от гробището и решил да се прави на “градски герой”, ама с номерца с цигарите. Отишъл към входа и точно там видял една фас, лапнал го и се загледал — пред него се вилаеше опашка от пенсионери.
Скелетът се промъкнал до последния, потупал го по рамото и му подвикнал:

Пенсионерът като го видял такъв “свит” и с фас в ръка, направо получил инфаркт и паднал на земята. Скелетът се зарадвал, че му вървят работите, и “зачистил” опашката — един по един, все огънче, все пушене, все стрес…
След това му станало много весело и решил да обиколи града за по-големи мишени. По едно време видял някакъв пиян човек, опрял се на стълб и клатушкал главата.
Скелетът отишъл, бутнал го по лявото рамо и пак:

Пияният го изгледал, бръкнал в джоба, дал му огънче. Скелетът запалил, духнал, изгасил фасчето и отишъл от другата страна да си доизкара “играта”. Пак го бутнал и пак поискал огънче.
Пияният пак дал. И пак. И пак.
Накрая скелетът се ядосал, застанал пред него и му викнал:

Пияният вдигнал глава и казал:

Един скелет излязъл през нощта от гроба и решил да плаши минувачите. Насочил се към пазара, ама там срещнал една дама, огледал я с онзи “страшен” поглед и си сложил цигара между зъбите, все едно е най-нормалната му работа да пуши в полунощ.
Жената го видяла и буквално се свлякла на място. С това скелетът вече имал успех — само че уплашил цели петнайсет души, докато стигнал до една пейка, където седял пияница и се мъчел да “мисли” къде си е забутал здравия разум.
Скелетът се подпрял до него, впил се в лицето му, после извадил запалка, поднесъл я внимателно и изчакал да щракне. Като най-накрая огънят пламнал, казал:

Един стар моряк влязъл в бар. Всичко било спокойно — дори в ъгъла имало места като за световно. Обаче той нарочно седнал между двама много надъхани капитани, все едно барът им е на мореходното училище.
Обърнал се към първия и с най-спокойния глас:

Оня се изправил като платно на буря:

Старият моряк без да губи време измъкнал кортиката си и—*фъш!*—накара думите да му свършат работата. После се обърнал към втория капитан:

Вторият побледнял като прокълнат фар:

Кортиката пак се мярнала, *фъш!* — и в бара стана тихо.
Старият моряк замълча, издуха малко дим от метала и промърмори:

„Искам — не искам!“

Един таралеж минава по горската пътека... И изведнъж вижда едно голямо шише ракия. Отпива, ама веднага се накълцва—пиян, мята се насам-натам и пада на земята. След него идва заекът, отпива по същия начин, и той се превива като пън и пада пиян. После и мечката—отпива, прозявa се, клати глава и се строполя… Накрая всички горски животни се напиват и се свличат като домино. Всички се събуждат след таралежа. А той, понеже първи е потънал в съня… първи се оправя. Сънен се надига, разтърква очи и с ужас казва:

Един театрален ансамбъл изиграл представлението ужасно и публиката направо избухнала. След края на спектакъла режисьорът ги прибира в гримьорната:

Един тип влиза в ресторант, където вместо сервитьор има робот зад касата. Приближава се, отива до него и казва:

Роботът му отвръща:

Типът, самоуверен:

Роботът веднага му наля 12-годишен уиски, свали очила на робота и започна да му говори за изкуствен интелект, климатични модели, квантови процеси, наноматериали и „в бъдеще всичко ще е оптимизирано“.
Човекът тотално впечатлен се връща на другия ден, пак слага усмивка и казва:

Роботът веднага му сипва бира, сменя тон на “приятелски” и приказва за мачове, коли, най-скъпите карти за игра, къде най-хубаво се хапва и коя жена „ставала за нещо“.
И така — третата вечер типът се изхитря:

Роботът без да пита нищо, му наля една водка „на крак“ и само подхвърли:

Един тип се прибрал в малките часове през нощта. Жена му го чакала с метла в ръка. Хванала го и го изгледала строго:

Оня започнал да мънка:

Жената се усмихнала зловещо и казала:

Той въздъхнал с облекчение:

Един трезвен човек не може да си намери място сред пияниците—всички го канят да „дигне наздравица“, а той само гледа как чашата им пада и казва: „Ама вие добре ли сте?“

Един турист отишъл в планината на палатка. По едно време се вдигнала мъгла и станало почти тъмно. Той влязъл в една изоставена колиба и гледа — две светещи очи го дебнат.
Вдигнал фенерчето и гледа: едно малко мече стои до тенджера на огъня и бърка нещо.
Туристът се успокоил и рекъл:

Мечето кимнало:

Мечето пак:

Мечето подскочило и започнало да вика:

Един фермер влязъл в кръчмата и гледа — комшията му се налива като за световно.

Ядосах се, изправих се и я вързах с въже за левия крак за левия стълб.

Взех друго въже и вързах десния крак за десния стълб.

Нямах вече въжета, та си свалих колана и стегнах опашката за напречната греда.